Goldman очаква волатилността да се увеличи

Джефри Къри, глобален директор Анализи в Goldman Sachs коментира волатилността на пазарите, цените на петрола и факторите, които трябва да се следят в интервю на Гай Джонсън и Джонатан Феро от студиото на Bloomberg в Лондон на 9 февруари 2016.

Петролът евтин ли е в момента?

Това, което е евтино е волатилността и тя се покачва. Ключът е в това. Видяхме какво стана тази седмица в Кушинг, Оклахома - запасите и излишъкът са на пазара и сега оказват натиск над инфраструктурните ограничения.

Така пречи на възможността на корекция на търсенето и предлагането, което означава, че цените ще трябва да я направят. А това ще усили волатилността.

Едно е евтино в момента на пазара на петрол и това е волатилността.

Затова ли няма разминаване между спота и фючърсите?

Точно така. Нарушихме арбитража кеш-енд-кери между спот цената и бъдещите цени.

Това е индикация, че сме извън складовия капацитет в някои части на света.

Главно това става в райони без излаз на море като Кушинг, Оклахома, или Австрия и други части на Европа, където нямате излаз на море и носите петрола с тръба.

Едва ли ще се случи в глобален план.

Бих казал, че надхвърлянето на складовия капацитет е локален феномен, не глобален.

Това е фундаментална причина за това, което става на петролния пазар. Но много хора, които садяха на същия този стол, на който сте вие сега търсят обяснения с Фед и долара. Това според вас вторична причина ли е?

За мен има два фактора на петролния пазар, които да се следят.

Първо - оперативният стрес и той ни доведе до сценария за петрол на 20 долара.

Това са ограниченията в капацитета на съхранение.

Второ е това, което наричаме финансов стрес.

Използваме цел от 40 долара за него.

Затова смятаме, че волатилността в цената на петрола ще се колебае между 20 - оперативен стрес от дъното и 40 оперативен стрес отгоре.

За да стигнем до финансовия стрес е важно това, че разликата спрямо другите петролни цикли в миналото е в многобройните фактори, които действат в момента.

Например имаме гъвкав валутен курс в страни като Русия.

Имаме ликвиден пазар на дълга - високодоходен за петролните производители в САЩ.

Инвестиционен рейтинг.

Пазари на акции.

Всички тези фактори трябва да разпределят риска по света.

Така че исторически като имаме колапс на цената на петрола, той би бил рязък и силно локализиран в контекста на икономическата дейност.

Но днес ако по финансовите усложнения виждаме колко е широк ефектът.

Искам да ви кажа и още нещо - събрахме тези фактори на едно място, за да направим света по-сигурно място, не по-рисковано.

Вижте какво стана след колапса на цените на петрола през 1986 - имахме колапс на Съветския съюз, Кубинската криза, дълговата криза.

А сега тези фактори трябва да направят света по-сигурен.

Мислите ли, че е по-сигурен?

Ще видим.

Седяхме с анализатора ни на високи доходности и проверявахме всички високодоходни пазари. Не можем да направим връзка между това, което става при суровините и систематичния риск.

Смятам, че един от проблемите, който е по-малко ясен е че имаме прогресивен данък в много части на света.

Какво имам предвид - когато цената на петрола се понижи, данъците в много от страните-производителки също падат. Много рязко в страни като Русия.

Да вземем Русия за пример.

Там рублата се коригира спрямо цената на петрола. Цената на петрола в рубли е сравнително постоянна, но разходите им не могат да останат в рубли.

Проблемът е, че когато цената на петрола падне, данъците им спадат.

Ефектът на този процес по света е следният: той измества тежестта от корпоративния върху държавния дълг.

Въпросът, който трябва да си зададем е дали в бъдеще държавният дълг - във Венецуела например - става по-голям проблем?

И пак, като гледаме връзките, изглежда няма системен риск.

Но остават области, които трябва да се наблюдават.

Разбираме ли връзката петрол-висока доходност на финансите?

Да, защото го виждаме.

И как ще се прояви? Защото в момента се тревожим за финансите..

Ако говорим в цифри, това са 160 млрд. долара високодоходен енергиен дълг. Това не е толкова много.

Американските банкови загуби през 80-те бяха към 10%. В момента пазарът ги оценява на 12,5%. Оценява ги в по-лоша среда днес, отколкото през 80-те.

А светът днес е много по-гъвкав - като разходи, заплати и т.н.

Така че смятаме, че нивата за загуби ще са по-малки този път, отколкото през 80-те.

Отново - в това, което можем да видим, не откриваме никакви значителни системни рискове.