Натискът върху Иран расте на фона на икономическа блокада и военна ескалация

Седем месеца след началото на войната със САЩ лидерите на Иран усещат нарастващия натиск.

Инфлацията в Ислямската република е почти 90%, потоците от петрол през Ормузкия проток се възстановяват въпреки продължаващите ирански атаки, а президентът Доналд Тръмп изпраща още един самолетоносач и 10 000 моряци и морски пехотинци в региона. Американска блокада задушава износа на ирански суров петрол, докато дипломатическите усилия остават в задънена улица.

Дори за режим, свикнал със санкции и икономически трудности, това е изключително тежка комбинация.

Натискът е важен, защото може да принуди Иран да направи избор: да направи отстъпки, за да се опита да възобнови мирните преговори, или да ескалира конфликт, който вече нанася щети на икономиката му. Вътрешнополитическата ситуация на Тръмп вероятно ще повлияе върху разсъжденията на Техеран.

Още по темата

Кубинците вече не вярват в борбата срещу капитализма и на това залага Тръмп

От демокрация към автокрация: Какво се случва с медиите в ерата на Тръмп

Американският президент също е в трудно положение, тъй като петролът е около 100 долара за барел, а високите цени на горивата вредят на американските потребители преди междинните избори през ноември.

„Всеки има предел на търпението и Иран не прави изключение“, заяви Бадер Ал-Саиф, асистент-професор в Кувейтския университет. Той посочи скорошното предложение на Иран за седемдневно примирие и публикация на Bloomberg, според която външният министър Абас Арагчи е предложил да бъде възстановен достъпът на инспекторите на ООН по ядрени въпроси - в замяна на облекчаване на санкциите - като доказателство за нарастващия натиск.

„Иронията е, че такъв натиск може да доведе до противоположни реакции: отстъпки или превантивен удар“, добави той.

Икономическата ситуация в Иран е изключително тежка, но страната се адаптира, заяви ирански представител в Техеран, който е поискал анонимност, за да може да говори откровено. Ислямската република се подготвя за нова американска бомбардировъчна кампания, потенциално по-мащабна от предишната, но има способността да отговори, каза представителят.

Най-големият източник на влияние на Иран по време на войната, започнала в края на февруари с американска и израелска бомбардировъчна кампания срещу Ислямската република, беше способността му на практика да затвори Ормузкия проток. Водният път е жизненоважен коридор за енергийни ресурси и други суровини.

Нарушаването на трафика повиши цените на петрола и природния газ и ускори глобалната инфлация, което създаде политическа цена за Тръмп у дома.

Но контролът на Иран върху водния път - както и способността му да ограничава износа на петрол от арабските държави от Залива - отслабва. Износът на саудитски суров петрол се е увеличил до около 6,1 млн. барела дневно през септември от 3,4 млн. през август, според данни за проследяване на танкери, събрани от Bloomberg. JPMorgan изчислява, че доставките на суров петрол от Близкия изток са се възстановили до 17,5 млн. барела дневно, или 98% от нивата преди войната.

Още по темата

Тръмп подкрепи идеята за външни одитори на безопасността при AI

Безплодната среща между Тръмп и Си Дзинпин тревожно напомня за 30-те години

Все още обаче има спор дали Иран запазва предимството си по отношение на стратегическия морски проход. Високопоставен представител на отбраната в региона заяви, че Иран запазва значителна степен на контрол върху протока. Друг високопоставен представител на енергийния сектор подчерта, че контролът на Техеран отслабва, въпреки честите атаки срещу плавателни съдове.

През нощта организация, спонсорирана от британските военноморски сили, съобщи, че е получила сигнал за танкер за суров петрол, ударен от неизвестен снаряд на около четири мили от брега на Оман. Всички членове на екипажа са в безопасност, се посочва в съобщението.

„Влиянието на Иран върху Ормузкия проток се промени“, заяви Арман Махмудиан, научен сътрудник в Университета на Южна Флорида. „Постепенното увеличаване на петролните доставки показва, че САЩ намират начини да уверят операторите на танкери, че транзитът е безопасен.

В същото време смятам, че корабните компании постепенно преминават отвъд първоначалната паника и започват да приемат нестабилността в Ормузкия проток като част от новата реалност.“

Иранските представители виждат малко перспективи за мирно споразумение преди междинните избори в САЩ на 3 ноември и смятат, че има голяма вероятност от ескалация след това, съобщи Bloomberg по-рано тази седмица. Корпусът на гвардейците на Ислямската революция заяви в петък, че е готов да нанесе „незабавен, болезнен отговор, за който ще се съжалява“ на всяка агресия от страна на САЩ или Израел.

„И двете страни като цяло искат споразумение, но се отдалечават една от друга, вместо да се приближават“, заяви Анисе Басири Табризи, асоцииран сътрудник в Chatham House, пред Bloomberg Television. С нарастването на износа на петрол от арабските държави от Залива тя заяви, че „САЩ се чувстват по-силни в Ормузкия проток в сравнение с преди няколко седмици“.

Отслабващото влияние на Иран върху протока се наслагва върху тежката икономическа ситуация в страната. Рязкото покачване на инфлацията намалява покупателната способност на обикновените иранци, а риалът е загубил около 25% от стойността си спрямо долара през последните два месеца, което оскъпява вносните стоки.

Още по темата

Хутите отново атакуваха Рияд, след като Тръмп отхвърли предложеното примирие

Срещата на върха Тръмп-Си: Много пищност, малко съществени резултати

През септември Иран не е натоварил нито един танкер със суров петрол, според предварителни оценки на Bloomberg. Това е първият подобен случай от началото на войната и подчертава нарастващата ефективност на американската блокада на иранските пристанища.

Иран все още снабдява някои китайски рафинерии от запаси от петрол, доставен по-рано и съхраняван в Азия. Но тези запаси може скоро да се изчерпят, което допълнително ще ограничи най-важния източник на приходи за правителството.

Техеран пренасочи част от търговията си през сухопътните граници и Каспийско море, но тези маршрути не могат напълно да компенсират натиска. Иранските държавни медии съобщиха за увеличен трафик на камиони и забавяния по граничните пунктове с Турция и Пакистан през септември, докато Каспийско море осигурява на Техеран морска връзка със съюзника му Русия.

Иранската валута отслабва бързо на фона на засилващия се икономически натиск | Риалът е загубил почти 50% спрямо долара тази година

Вашингтон разширява икономическия натиск. На 1 октомври той наложи санкции на най-големите автомобилни производители в Иран и на няколко железопътни компании. По-ранните мерки срещу авиационния сектор започват да дават резултат. Полетите от Иран до Обединените арабски емирства бяха спрени в края на септември, след като правителства и летищни оператори реагираха на заплахата от вторични санкции, а полетите до Ирак, Турция и Оман също бяха нарушени.

Икономическата тежест е особено опасна за Иран, защото войната започна само седмици след като силите за сигурност потушиха общонационални протести заради рязкото поскъпване и срива на валутата, при което бяха убити хиляди демонстранти. Сега правителството се опитва да намали натиска върху бюджета, без да предизвика отново безредици.

През септември властите намалиха някои субсидии за бензина - мярка, която предизвика смъртоносни протести през 2019 г. Тази седмица общината на Техеран фиксира цените на 12 основни хранителни стоки за шест месеца чрез мрежата си от общински пазари.

Военно противопоставяне на ръба на ескалацията

Тръмп демонстрира подновена готовност за военно противопоставяне на ръба на ескалацията с наближаването на междинните избори. Тази седмица той заяви, че по-тежки удари по Иран са „възможни“ след гласуването на 3 ноември, докато Пентагонът изпраща самолетоносача USS Theodore Roosevelt и допълнителни сили към Близкия изток.

Пристигането на кораба може да даде на САЩ три ударни групи със самолетоносачи в региона - концентрация, каквато не е наблюдавана там от началната фаза на водената от САЩ война в Ирак през 2003 г. Не е ясно обаче дали един от другите самолетоносачи ще напусне региона, след като „Theodore Roosevelt“ пристигне през следващите седмици.

„САЩ следват подход, сходен с този на Иран, като са готови или да постигнат сделка, или да се върнат към активни бойни действия“, заяви Бадер Ал-Саиф от Кувейтския университет. „Но ако и двете страни не отстъпят и не се споразумеят за последователността на стъпките и ясни отстъпки, връщането към войната е неизбежно.“

Тръмп многократно е заплашвал с атаки, които в крайна сметка не е осъществявал. През юли той обеща да удари мостове и електроцентрали в отговор на атаките срещу корабоплаването, но в последния момент се отказа. Въпреки това наближаващите междинни избори и неодобрението на избирателите към начина, по който той води войната, му дават стимул да сложи край на безизходицата.

Иран може да смята, че е в състояние да понесе болката, докато Тръмп отстъпи.

„Остават въпроси относно готовността на САЩ да продължат тази стратегия и тези усилия в дългосрочен план предвид съвсем реалния натиск, който те оказват върху военноморските сили на САЩ“, заяви Джонатан Паникоф, бивш заместник-директор на националното разузнаване за Близкия изток в Националния разузнавателен съвет на САЩ.

Твърдолинейните представители в Иран „разчитат, че могат да понесат по-голяма вътрешна болка и да изчакат САЩ да прекратят ангажимента си в региона“, каза той.

Още по темата

Властта на Тръмп сред републиканците отслабва с приближаването на изборите

Тръмп подготвя ООН и нейния следващ лидер за провал