Чужди инвестиции за милиарди зависят от миньорите в Боливия - част 1

Родриго Пас, първият президент на Боливия от повече от 20 години насам, който е благосклонен към инвеститорите, иска световни минни компании да разработват находищата на мед, злато, сребро и други критични суровини в страната. Почти половин милион местни миньори стоят на пътя му.

Кооперациите, които представляват тези миньори, са една от най-влиятелните политически сили в страната. На тях се падат до 8% от работната сила и половината от добива на полезни изкопаеми в Боливия. От десетилетия те експлоатират минералните богатства на страната при слаб надзор и ограничена регулация и многократно са принуждавали правителствата да отстъпят чрез протести, които на практика парализират страната.

Пас обаче не се отказва. „Защо искаме да бъдем бедни, след като разполагаме с всичко необходимо, за да се превърнем във високоразвита държава?“, казва той, визирайки минералния потенциал на Боливия, чиито приходи от износ са скромни в сравнение с тези на съседните Перу и Чили.

Предизвикателството пред него стана ясно през май, когато хиляди миньори от кооперациите се насочиха към президентския дворец в Ла Пас, като някои хвърляха пръчки динамит. В крайна сметка първото несоциалистическо правителство от десетилетия до голяма степен отстъпи пред исканията им за по-голям достъп до гориво, експлозиви и нови терени за добив. Напрежението се възобнови през юли, когато конфликти между съперничещи си кооперации принудиха властите да се откажат от плановете за необичайна среща на високо равнище. Тя трябваше да събере местни и държавни минни организации с частни компании, за да очертаят бъдещето на сектора.

„Не можете просто да ги заличите“, казва Том Ларсен, председател и главен изпълнителен директор на базираната в Торонто Eloro Resources Ltd., която проучва възможностите за разработване на голямо находище на сребро и калай в Боливия. „Те са значителна част от боливийското общество.“

Цялостна реформа на националистическото минно законодателство на Боливия би ограничила много от привилегиите на кооперациите. Затова правителството на Пас, което все още се възстановява от безредиците по-рано тази година, предпочита по-постепенни промени. Според представител на властите то планира да внесе в Конгреса целеви поправки, включително да разреши партньорства между частни компании и кооперации, да засили правата на проучвателните компании да разработват находища и да облекчи данъчното облагане. Паралелно се работи по по-широко преработване на минното законодателство, което да модернизира сектора и да подобри правната сигурност.

„Преходът към превръщането на Боливия в сигурно място за инвестиции трябва да се осъществи чрез правила и закони, но трябва да включва и различните обществени групи“, казва Пас пред Wall Street Week на Bloomberg през май.

Има признаци, че репутацията на Боливия като дестинация само за инвеститорите с най-висока толерантност към риск започва да се променя. Работещите в страната частни компании обмислят разширяване и казват, че са били потърсени от потенциални нови участници на пазара. Десетки малки проучвателни компании обмислят инвестиции, ако правителството осъществи планираните реформи, посочва представителят на властите. Завръщането на световните минни гиганти ще бъде много по-трудно. То ще изисква от Пас – който е на поста от по-малко от година от петгодишния си мандат и има право да се кандидатира за преизбиране – да преодолее натрупваните с десетилетия правни и политически рискове, без да провокира влиятелните кооперации.

„В момента има компании, които тихо проучват възможности“, казва Куинтън Хениг, опитен геолог, който ръководи канадската компания, придобила открития рудник „Сан Кристобал“ в Боливия от Sumitomo Corp. през 2023 г. „Но всичко зависи от тези фундаментални промени.“

Успехът би осигурил отчаяно необходимите приходи от износ за икономика, затънала в най-дълбоката си криза от десетилетия. Същевременно той би създал нов източник на суровини - от антимон до цинк –- в момент, когато правителствата по света се надпреварват да диверсифицират ключови вериги на доставки.

Миньорите

Именно хора като Оскар Чавария имат силата да направят тези промени възможни.

От офиса си в Потоси, където се намира Серо Рико - планината, чието сребро е финансирало Испанската империя - Чавария ръководи една от най-големите федерации на минни кооперации в Боливия. Движението се разраства значително след срива на държавната минна индустрия през 80-те години на миналия век. Днес то обхваща както миньори, които едва изкарват прехраната си, така и мащабни търговски структури със слаба регулация.

„Потоси трябва да бъде като Дубай“, казва Чавария. „Трябва да бъде чудо, но богатството, което се извлича оттук, просто напуска района.“ Той се позовава на широко разпространеното сред боливийците убеждение, че политиците позволяват на чуждестранни компании да ограбват природните ресурси на страната.

Чавария, подобно на Пас, има основание да смята, че могат да се печелят много повече пари. Боливия споделя същия богат на полезни изкопаеми пояс в Андите като Чили и Перу, притежава вторите по големина установени литиеви ресурси в света и остава сред десетте най-големи производители на сребро, калай, цинк и олово. Само запасите ѝ, признати от Геоложката служба на САЩ, имат брутна стойност в недрата от приблизително 75 млрд. долара при сегашните цени.

Боливия едва е започнала да използва минералното си богатство. Новото правителство иска чуждестранни инвеститори да разработват неизползваните находища.

Десетилетия на недостатъчни инвестиции и ограничени проучвания са оставили голяма част от геоложкия ѝ потенциал слабо разработен или недокоснат. Специалистът по икономическа геология Освалдо Арсе оценява, че районите с минерализация обхващат приблизително три четвърти от страната.

Според него ресурсите в крайна сметка може да се окажат поне два пъти по-големи от сегашните оценки. По негови изчисления проектите, които вече са в напреднал етап, могат да привлекат около 3 млрд. долара инвестиции и да добавят над 1 млрд. долара годишно към износа.

Разрастването на неформалния добив, недоволството на местните общности и слабата правна защита обаче отблъскват чуждестранните инвестиции. Големи минни компании, включително Glencore Plc и Newmont Corp., са напуснали страната, а понякога държавната намеса е била още по-пряка: през 2012 г.

Боливия отнема концесиите на канадската South American Silver Corp. От 2007 г. насам нито един голям рудник не е започнал производство, което прави добива все по-зависим от остаряващи обекти. Разходите за проучвания изостават от тези в други страни от региона, а износът на редкоземни метали за приблизително 5 млрд. долара остава малка част от този на съседно Чили.

Правителството се надява да възстанови модел, до голяма степен изоставен при бившия президент Ево Моралес. Той позволява на кооперациите, притежаващи права за добив, да си партнират с компании, способни да осигурят финансиране, проучвания, технологии и съвременна преработка.

Подобни споразумения могат да отключат разработването на находища, с които кооперациите не могат да се справят сами, като същевременно дадат на миньорите достъп до по-добро оборудване, по-висока производителност и по-строги стандарти за околната среда и безопасността.

„Предизвикателството пред държавата е да насочи кооперациите към по-голямо производство, технологично развитие и устойчивост“, казва Пабло Ордонес, боливийски адвокат, който консултира минни компании.

Необходимостта от промяна е видима и в самата Серо Рико.

След близо пет века добив планината е прорязана от хиляди тунели и белязана от приблизително 150 пропадания. Властите са затворили части от обекта, включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, докато инженерите се опитват да запазят емблематичната му конусовидна форма. Междувременно миньорите от кооперациите продължават да следват останалите сребърни жили.

Деймар Силвестре, който сега е около 35-годишен, работи в Серо Рико от 16-годишна възраст. В края на смяната той се събира с други миньори дълбоко под земята, където дъвчат листа от кока, пият силен алкохол и оставят дарове на Ел Тио - рогатата фигура, за която миньорите вярват, че едновременно ги пази от опасности и охранява минералните богатства на планината.

„Понякога искам да потърся друга работа, но няма нищо друго“, казва Силвестре. Няколко месеца по-рано по-малкият му брат загива при минна злополука.

Лянос е бивш миньор от кооперация, който сега ръководи комисията за опазване на Серо Рико към Автономния университет „Томас Фриас“. Според него поколения добив, ориентиран към краткосрочни резултати, и ограничено реинвестиране са довели до това Боливия да изразходва минното си наследство, вместо да изгражда следващото поколение рудници.

„Затова оставаме бедни“, казва той. „След 500 години сме се развивали по безпорядъчен начин.“

Четете втора част на материала тук.