Москва вдига военните разходи с 40% до близо 5 пъти дoвоенното ниво

Русия се готви войната в Украйна да продължи години наред, като планира рекордни военни разходи и се отказва от плановете си за ограничаване на военните разходи.

Тази промяна представлява една от най-ясните индикации досега за това колко дълбоко е вкоренен конфликтът в приоритетите на руския президент Владимир Путин, дори когато напрежението върху икономиката и публичните финанси нараства. Вероятно това ще засили натиска върху Европа, тъй като той се стреми да възпре продължаващата подкрепа на континента за Украйна.

Прогнозираните военни разходи за следващата година от 17,1 трилиона рубли (205 милиарда долара) биха представлявали годишно увеличение от над 40% в сравнение с планираните разходи за отбрана за тази година - действителните суми остават класифицирани - и близо 380% увеличение спрямо годината преди началото на войната. Длъжностните лица предвиждат, че те ще намалеят само леко до 16,6 трилиона рубли през 2028 г. и 16,3 трилиона рубли през 2029 г.

Обратът

Траекторията е рязък обрат спрямо преди година, когато Москва планираше да ограничи растежа на военните разходи, докато се стремеше да намали бюджетния дефицит и да възстанови резервите, изчерпани по време на войната. Вместо това, новият бюджет се приема в момент, когато преговорите с посредничеството на САЩ са до голяма степен в застой, европейски представители все по-често предупреждават за хибридни атаки, насочени от Москва, а Русия продължава да нанася удари по украинските градове и инфраструктура.

„Путин повишава залозите“, каза Кирил Рогов, ръководител на Re: Russia, изследователска група със седалище във Виена. Той смята, че Русия „ще продължи да инвестира във войната, а Европа трябва да реши дали е готова да поддържа същото ниво на подкрепа“ за Украйна, каза той.

Военните разходи на Русия догодина ще са близо пет пъти довоенните:

Промяната е особено поразителна в сравнение с очакванията преди година, каза Рогов, когато планът за разходи насърчаваше надеждите, че конфликтът в крайна сметка може да приключи.

Путин подчерта колко много се е променило в четвъртък, когато обвини европейците в ескалация на напрежението с Русия и подготовка за потенциален конфликт по-късно това десетилетие, посочвайки военните учения в Балтийско море и изявленията на западни политици за балтийския анклав Калининград. Той каза, че Русия няма планове да атакува Европа, но предупреди, че всяко директно нападение срещу руска територия ще принуди Москва да обмисли използването на пълния набор от оръжия, с които разполага.

„Разбираме, че ще се изправим срещу противник, два пъти по-голям от нас по население, с голям икономически и военен потенциал“, каза Путин. „Нямаме толкова много сили и средства, за да се противопоставим на тази заплаха. Но никой няма средствата за унищожение, които Русия има днес.“

По-ранната фискална траектория беше очертана във време, когато усилията на президента на САЩ Доналд Тръмп да посредничи в преговорите между Москва и Киев се засилваха.

Тези усилия продължиха и през втората година от президентството на Тръмп, въпреки че все още не са се доближили до мирно споразумение. Американските пратеници проведоха още един кръг от разговори с Путин в Москва през септември, преди да пътуват до Киев, въпреки че не последва голям пробив.

Правителството ясно заяви, че финансирането на въоръжените сили остава в центъра на фискалните му приоритети. При обявяването на новия бюджет по-рано тази седмица Министерството на финансите заяви, че ресурсите са предназначени за оръжия и военна техника, заплати на войниците и помощ за техните семейства, както и за модернизиране на компании от отбранителната промишленост.

Оръжията

Голяма част от допълнителните военни разходи вероятно ще се насочат към производство на оръжия, според Янис Клуге, анализатор в Германския институт за международни въпроси и сигурност в Берлин.

Русия произвежда големи количества ракети и дронове, докато близо пет години бойни действия са изчерпали запасите от боеприпаси до степен, че голяма част от това, което се използва на бойното поле, сега трябва да бъде възстановено, каза той.

Ангажиментът идва с нарастваща цена за по-широките публични финанси на Русия.

Правителството повиши прогнозата си за бюджетния дефицит за 2026 г. от 1,6% на 3,2% от брутния вътрешен продукт, като същевременно увеличи заемите и тегли допълнително от ликвидната част на Националния фонд за благосъстояние.

Прогнозира се държавният дълг да нарасне още през 2027 г., тъй като правителството отново финансира по-голям бюджетен дефицит от очакваното. 

Увеличението на финансирането за войната ще окаже натиск върху Запада в момент, когато конфронтационната реторика между европейските столици и Москва се засили. В сряда Русия предупреди, че вижда европейските държави, помагащи на Киев, като „пряко замесени“ в конфликта и че нейните сили биха могли да нанесат удари по производители на отбранителна техника извън украинската територия.

Междувременно европейски служители предупреждават за риска от засилваща се хибридна кампания от Москва, която се стреми да засили натиска върху съюзниците на Киев.

НАТО

Само по себе си увеличението на бюджета не е доказателство, че Москва се готви за пряка война с НАТО, каза Клуге. Основната причина за скока в разходите е променящият се характер на конфликта. По думите му Украйна на практика открива нов фронт, като нанася удари по-дълбоко в руска територия и принуждава Москва да отделя повече средства за собствената си отбрана.

„Все пак, не може да се изключи възможността за руско нападение срещу страна от НАТО“, заяви Клуге.