Индонезийският вулкан Анак Кракатау образува два нови острова

Два нови острова се появиха край Анак Кракатау. Възможно е те да са първите от близо век, възникнали в калдерата, останала след катастрофалното изригване на Кракатау през 1883 г.

Образуванията, открити след 25-часово изригване в началото на септември, се намират на стотици метри от противоположните страни на Анак Кракатау - едното на северозапад, а другото на югоизток. Според Геоложката служба на Индонезия те са разположени почти на една права линия, преминаваща през кратера на вулкана.

По данни на службата едното се намира на около 760 метра от северозападния бряг на Анак Кракатау, а другото - на около 495 метра на югоизток. Размерите им и височината им над морското равнище все още не са потвърдени.

Предварителното обяснение на службата е, че сравнително течна магма, отделена при непрекъснатото изригване, е достигнала повърхността през продълговат отвор с посока северозапад–югоизток. Изхвърленият материал е образувал две островоподобни възвишения в морето.

През последните 96 години историята на калдерата е свързана с формирането и преобразуването на Анак Кракатау в Зондския проток между Ява и Суматра. Не е известно друг отделен остров да се е появявал в калдерата, откакто Анак Кракатау се установява трайно над морското равнище през 1930 г.

Най-впечатляващите публично достъпни кадри на едно от образуванията са заснети случайно близо две седмици след изригването, докато доброволци издирват група журналисти и други хора, изчезнали в морето. Йодистара Нуграха, активист в областта на туризма от Калианда, Южен Лампунг, прекарва деня, управлявайки дрон над бреговете и плитчините около калдерата. Той търси следи от изчезналите или от моторната им лодка, която е изчезнала по време на репортерско пътуване до Анак Кракатау.

В кадрите от последния му полет за деня дронът преминава над канала между остров Сертунг и Анак Кракатау и заснема вълни, разбиващи се в ниска, тъмна маса. Изглежда, че видеото показва новия северозападен остров.

Издирването не открива следи от изчезналата група и едва след това Йодистара осъзнава, че може да е документирал геоложко събитие.

„Първоначално не осъзнавах, че може да съм заснел нещо ново“, казва той в интервю за Bloomberg News. „Едва по-късно разбрах колко интересни и потенциално значими могат да бъдат тези кадри.“

Анак Кракатау - или „Детето на Кракатау“ - е бил спокоен повече от две години, преди активността му да се възобнови през юли. Тя достига своя връх с 25 часа непрекъснато изригване, започнало късно на 4 септември. Според Геоложката служба потоците лава и пирокластичният материал са увеличили площта на острова с близо 33 хектара.

Седмици по-късно службата получава сведения за нови островоподобни образувания от мореплаватели и доброволци, които са преминали през района и са го заснели. Образуванията се виждат и на сателитни изображения от Sentinel, направени след изригването.

Службата е публикувала изображения от Sentinel с нанесени обозначения, на които двете места са маркирани с червени триъгълници, но няма ясни снимки отблизо на самите образувания.

Херунингтяс Деси Пурнамасари, която ръководи екип по вулканите в службата, казва, че основни въпроси за тези земни маси остават без отговор.

„На този етап не можем да потвърдим произхода или състава на двете образувания само въз основа на сателитни изображения“, казва тя. „По-конкретно, все още не можем да потвърдим дали вулканичен материал е бил изхвърлен директно на тези места, или те представляват нови вулканични отвори.“

Анак Кракатау може да е образувал два нови острова

Един от основните въпроси е как са се образували тези земни маси, казва Асри Октавийони Индрасвари, преподавател в катедрата по геонауки на Индонезийския университет.

„Има две възможности: нови вулканични отвори или просто натрупване на материал от изригването в плитката част на старата калдера“, казва тя. „Ако това са нови отвори, през които изригва магма, би означавало, че активността вече не е ограничена до централния канал на Анак Кракатау.“

Възможно е да става дума и за комбинация от двете. Изследовател от Националната агенция за научни изследвания и иновации на Индонезия, известна като BRIN, отбелязва, че югоизточното образувание съвпада по местоположение с известен подводен скален остатък от Данан – един от някогашните върхове на Кракатау.

„Нашият екип посети точно това място и събра скални проби“ по време на теренни проучвания през 2023 г., казва Дини Нурфиани, изследовател в Центъра за изследване на геоложките бедствия към BRIN. „Тъй като то съвпада с мястото, от което по-рано взехме проби, подозираме, че това „ново“ образувание всъщност е оголена скала от старата структура на Данан, а не съвсем нов вулканичвн отвор - освен ако няма нови кадри, показващи пресен вулканичен материал, който може да се е натрупал около него.“

Значението на северозападното образувание, добавя тя, ще зависи до голяма степен от начина, по който е възникнало. Ако то се състои от вторично отложен вулканичен материал от последното изригване на Анак Кракатау, ще бъде силно уязвимо на ерозията от морските вълни и може бързо да изчезне. Ако обаче бъде потвърден нов вулканичен отвор, това може да означава „развитие към система с множество центрове на изригване, напомняща вулканичната структура отпреди 1883 г.“.

При втория сценарий продължаващата активност на плитко разположен подводен вулканичен отвор може да създаде „значителни рискове за регионалното корабоплаване в Зондския проток и за местните въздушни маршрути“, добавя тя.

Анак Кракатау се появява десетилетия след мощното изригване на Кракатау през 1883 г., което унищожава по-голямата част от първоначалния остров, отнема живота на над 36 000 души и влияе върху климата и небето по света в продължение на години. Експлозиите са чути на почти 5000 километра разстояние, а вълните на атмосферното налягане обикалят земното кълбо многократно. Телеграфните връзки превръщат бедствието в едно от първите глобални новинарски събития.

Какъвто и да е произходът на новите земни маси, оцеляването им като острови ще зависи от това дали остават над водата при прилив и дали устояват на ерозията.

Самият Анак Кракатау се превръща в остров едва след няколко опита. Първите ясно наблюдавани подводни изригвания на това място започват в края на 1927 г. Изхвърленият материал първоначално се показва над повърхността през 1928 г., след което изчезва под вълните. Този процес се повтаря, докато островът окончателно се установява през 1930 г.

„Земните образувания около вулкани, разположени близо до морското равнище, могат да бъдат много динамична среда. При тях ерозията и преносът на материал - особено на рохкав материал, отложен при експлозивна вулканична дейност - се конкурират с натрупването и нарастването по време на изригвания“, казва Себастиан Уат, професор по вулканология в Университета в Бирмингам.

„Формата на острова се променя значително през онези първи години“, казва той. „Той е бил съставен от рохкав материал, образуван при експлозивни изригвания. Материалът се е отлагал на морското дъно и постепенно е изграждал земната маса около еруптивния отвор, докато тя накрая се е показала над морското равнище. След това, в периодите без изригвания, този материал е бил подложен на ерозия, така че земната маса се е появявала и отново е изчезвала.“

Обликът на острова може да се промени за миг. През декември 2018 г. голямо срутване на вулканичния склон и изригване намаляват височината на върха му от над 330 метра до приблизително 110 метра. Доклад на Геоложката служба от юли определя височината му на около 157 метра.

„И днес продължаваме да наблюдаваме този модел около Анак Кракатау“, казва Уат.