Инфлацията в еврозоната изненада икономистите и достигна 3-годишен връх

Инфлацията в еврозоната се ускори повече от очакваното, засилвайки очакванията, че Европейската централна банка ще повиши лихвените проценти още

2 October 2026 | 12:27
Обновен: 2 October 2026 | 12:33
Автор: Марк Шроерс
Редактор: Антон Груев
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • Инфлацията в еврозоната се ускори до 3,8% през септември спрямо 3,2% през август.
  • Базисната инфлация се повиши до 2,5%, в съответствие с очакванията.
  • Цените са нараснали повече от очакваното във всяка от четирите най-големи икономики в еврозоната, достигайки 5% в Испания.

Инфлацията в еврозоната се ускори до най-високото си ниво от три години, което засилва очакванията, че Европейската централна банка ще продължи да повишава лихвените проценти.

Потребителските цени са се повишили с 3,8% през септември спрямо година по-рано, след ръст от 3,2% през предходния месец, съобщи Евростат в петък. Това е най-високото ниво от септември 2023 г. и е малко над средната прогноза от 3,7% в проучване на Bloomberg.

Базисната инфлация, която изключва променливи компоненти като енергията, допринесла за последния ръст на ценовия натиск, се е повишила до очакваните 2,5%.

 

Европа отново е в период на ускоряване на инфлацията, след като липсата на край на войната с Иран отново тласна цените на петрола и природния газ нагоре. Цените са се повишили повече от очакваното във всяка от четирите най-големи икономики в еврозоната, като в Испания ръстът е достигнал 5%.

ЕЦБ е изправена пред нов ценови натиск

Икономиката на 21-те държави се представя добре, особено след като ЕЦБ повиши два пъти разходите по заемите. Правителствата обаче, чиито финанси и без това са под натиск, изпитват затруднения да подкрепят домакинствата и компаниите на фона на глобалните разпродажби на облигации.

Представителите на ЕЦБ искат да предотвратят трайното навлизане на енергийния шок в икономиката чрез фактори като големи искания за увеличение на заплатите и по-високи продажни цени на компаниите. Очаква се те да повишат лихвените проценти поне още два пъти, макар че залозите за увеличение още този месец намаляват.

Председателят Кристин Лагард даде началото на изказванията на ключови представители на централната банка тази седмица, които показаха, че няма бързане с по-нататъшното затягане на паричната политика. Тя заяви, че по-високата доходност по облигациите ще ограничи икономическия растеж и ще намали пренасянето на енергийния шок към по-широкия ценови натиск.

Членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел изрази сходна позиция, като заяви, че през следващите месеци ще се очертае „по-ясна картина“ на инфлацията.

Въпреки устойчивостта на икономиката досега, нарастват съмненията дали тя може да понесе последната вълна от поскъпване. Под натиска на засилващото се обществено недоволство държави като Германия намалиха данъците върху горивата, за да облекчат рязкото поскъпване на колонките. ЕЦБ обаче се опасява, че подобни мерки, които не са насочени към конкретни групи, могат да задълбочат общия инфлационен проблем.

Има и други признаци, че предстои ново влошаване. Месечно проучване на Европейската комисия показва, че очакванията на компаниите за продажните цени са останали над дългосрочните средни стойности във всички сектори, докато инфлационните очаквания на потребителите за следващите 12 месеца са се повишили „осезаемо“.