Китай запълва вакуума, оставен от Тръмп в ООН

Китайският президент Си Дзинпин пропусна сесията на Общото събрание на ООН по време на посещението си в САЩ миналия месец. Това обаче не означава, че Пекин пренебрегва световната организация.

Напротив, страната задълбочава влиянието си в ООН – процес, който се улеснява от оттеглянето на Доналд Тръмп от многостранната система.

Китай осъществява тази кампания чрез по-малко известни агенции, определящи стандарти в някои от най-спорните области, включително изкуствения интелект, където се води ожесточен дебат между привържениците на подхода на ненамеса и онези, които настояват за по-строги регулаторни рамки.

Дискретните усилия на Китай за засилване на влиянието остават на заден план заради съперничеството със САЩ в сферата на търговията, технологиите и сигурността – теми, които доминираха заглавията в медиите по време на срещата между Тръмп и Си във Вашингтон.

Тези усилия обаче са не по-малко важни и са част от дългосрочна стратегическа игра. Докато Тръмп задържа милиони долари от членския внос на САЩ и се оттегля от десетки агенции – най-известната от които е Световната здравна организация – Китай запълва освободеното място.

Броят на китайските служители в системата на ООН се е увеличил с една трета спрямо периода преди пандемията, достигайки 1641 души. Същевременно страната предлага китайски софтуер, навигационни системи и финансови средства в замяна на по-голямо влияние върху правилата, като постепенно пренарежда баланса на силите – стъпка по стъпка, чрез назначения, партньорства и включване на въпроси в дневния ред на управителните съвети.

Китай отхвърля всякакви твърдения, че се опитва да поеме контрола над организацията. „Не твърдим, че сме по-влиятелни в ООН; възприемаме се като равни“, заяви в интервю Фу Цун, посланикът на Китай в организацията. „Но се радваме да видим, че се обръща повече внимание на възгледите и позициите на Китай.“

^{Китай постепенно засилва присъствието си в структурите на ООН | Броят на американските служители намалява на фона на оттеглянето, инициирано от Тръмп}

Исторически погледнато, САЩ са най-големият финансов донор на ООН. Тръмп отдавна критикува организацията и отново изрази позицията си на последната среща, като заяви пред световните лидери, че тя трябва да спре да налага „крайнолевия дневен ред на глобалистките бюрократи“.

Подобни възгледи се споделят и в консервативните среди, отбелязва Майк Уолц, посланикът на САЩ в ООН.

„Често се чува въпросът: „Защо просто не се оттеглим от това бедствие, наречено ООН?“ – каза той на форум по въпросите на отбраната това лято. – „Е, ако го направим, някой друг ще създаде подобна организация. Не искам да виждам ООН под диктата на Пекин.“

Междувременно Китай се стреми към по-голямо влияние в сфери като световната търговия (чрез Световната търговска организация), научните изследвания за климатичните промени и регулирането на ядрената енергетика.

В Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) – орган, чийто облик дълго време се е определял от американските приоритети и където заеманите постове са разменна монета за национално влияние – дипломатите отбелязват, че неотдавнашните назначения на ключови позиции в ядрената сфера и проектите за техническо сътрудничество са засилили позициите на Пекин.

Китай е поел контрола върху ключови елементи от дневния ред на базираната във Виена агенция.

Пекин също така използва агенцията, за да засили дипломатическия натиск върху Япония. Китайският представител Ли Сун настоява за постоянен контрол върху изпускането от страна на Токио на пречистена вода от повредената атомна електроцентрала „Фукушима“ – действие, което според МААЕ отговаря на международните стандарти за безопасност – както и за по-строги проверки на японските запаси от плутоний.

Според генералния директор Рафаел Мариано Гроси процесът на наемане на персонал в МААЕ се основава на специфични умения и експертиза.

„Но не бива да се заблуждаваме или да вярваме, че международните организации са остров на чистота и съвършенство в един свят, който по своята същност е конкурентен и суров“, каза той.

Финансиране на ООН

Китай твърди, че е слабо представен в сравнение с вноските си в ООН и спрямо САЩ и Европа.

В МААЕ присъствието на страната е ограничено – едва 39 служители от общо над 1300 професионалисти на пълен работен ден. Мащабното развитие на ядрения сектор в Китай обаче създава по-голям кадрови ресурс от учени, инженери и регулаторни експерти, които ще могат да се конкурират за позиции в МААЕ.

За Кортни Фънг, експерт по въпросите на ООН от университета „Макуори“ в Сидни, това е част от дългосрочна стратегия.

„Китай им отпуска стипендии, организира конкурс за подбор на най-способните и талантливите“ и след това ги насочва към системата, обяснява тя. Често цитиран пример е Хаолян Сю, заместник-генерален секретар в Програмата на ООН за развитие, който е започнал кариерата си като стажант.

^{САЩ са най-големият финансов донор на ООН | Но през последните години Китай се изкачва в класацията}

Според изявление на китайското външно министерство Китай „никога не манипулира делата на ООН за собствени егоистични интереси“. Страната ще „продължи да прилага истински мултилатерализъм“ и ще „съдейства за възстановяване на авторитета на ООН“.

В базирания в Женева Международен съюз по далекосъобщения (ITU) китайски представители популяризират модели на изкуствен интелект с отворен код и настояват, че именно тази структура на ООН трябва да бъде форумът за глобално регулиране.

Китай се представя като защитник на Глобалния юг, отстоявайки интересите на по-слабо влиятелните държави. Това контрастира с позицията на САЩ – страна, която е дом както на Силициевата долина, така и на най-яростните привърженици на политиката на ненамеса в AI, лансирана от Тръмп. Въпреки че настоящият генерален секретар на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) е американец, САЩ исторически са се борили да не допускат управлението на интернет да попадне в ръцете на организацията. Това доведе до създаването на ICANN – организацията, която разпределя имената на домейни и IP адресите – на американска територия през 1998 г.

Десетилетия по-късно Вашингтон не желае бъдещето на изкуствения интелект (AI) да се решава в рамките на ITU или дебатът да бъде воден от Китай.

„Водят се много дискусии относно управлението на AI. Аз се противопоставям, като залагам на свободата при развитието на AI, но честно казано, възможностите ми да блокирам и да се съпротивлявам са ограничени във времето“, заяви Уолц. „В даден момент трябва да застанем зад конкретна визия. Как искаме да изглежда всичко това?“

Стремежът на Китай обхваща и редица други сфери. През 2021 г. Световната метеорологична организация откри своя регионален център за наблюдение за Азия в Пекин, което породи спекулации, че Китай може да предложи стимули за преместване на централата ѝ там.

„Те разбраха, че тези технологии засягат всички сектори“, отбеляза Фънг от Macquarie. „Цялата тази инфраструктура, която служи като гръбнак на системите, може да не изглежда атрактивна, но е от стратегическо значение.“

Същевременно пред Китай продължават да се откриват възможности за засилване на влиянието му чрез т.нар. „мека сила“.

С изпълнителната заповед на Тръмп за оттегляне на САЩ от 31 агенции на ООН, „Съединените щати ускориха излизането си“ от международната система, коментира Йорг Вутке, експерт по въпросите на Китай, базиран във Вашингтон. Това „оставя много свободно пространство на международната сцена, което китайците – а и други държави, честно казано – запълват“.