Русия пренасочва износа на зърно, но алтернативните маршрути не стигат

Русия реагира на украинските атаки в Черно море, като се опитва да пренасочи износа си на зърно, но засега усилията не дават достатъчен резултат - данните показват, че през ключовите алтернативни пристанища се превозва едва около една десета от обемите.

Това е поредният знак за начина, по който ескалацията на военните действия разтърсва стоковите пазари.

Русия е най-големият износител на пшеница в света, а спадът в доставките ѝ може да засили и без това високите глобални цени на храните, тъй като геополитическото напрежение и екстремното време нарушават земеделското производство по света. Някои руски земеделци вече обмислят да засадят по-малко пшеница, докато вътрешният излишък се увеличава.

Пет основни алтернативни пристанища са увеличили доставките на зърно и маслодайни култури от символични обеми до около 1,3 милиона тона през пиковия сезон от юли до септември, показват данни на консултантската компания Kpler.

Алтернативните пристанища все още са далеч от капацитета на Черно море

Това все още е значително под приблизително 12-те милиона тона, които основните руски черноморски пристанища могат да обработят за същия период, показват данните.

Макар някои анализатори да оценяват руския износ на зърно малко по-високо, невинаги е ясно по кои маршрути се реализират тези продажби.

Атаките на Русия и Украйна срещу пристанищната инфраструктура и плавателните съдове на другата страна в черноморския регион - основният коридор, свързващ продукцията им с купувачите по света - доведоха търговията почти до спиране от юли насам.

Кремъл оказва натиск върху производителите и търговците да запазят позицията на Русия като най-големия износител на пшеница в света. Тази търговия е не само източник на приходи, но и инструмент за геополитическо влияние.

„Суровата реалност е, че по принцип няма експортни маршрути, които да могат да заменят Черно море“, каза Андрей Сизов, управляващ директор на SovEcon. Русия потенциално би могла да превозва до 3 милиона тона месечно по-късно тази година, „но няма магически начин износът някак да се удвои. Това просто не е възможно“.

Русия пренасочва повече зърно през алтернативни маршрути, но обемите остават далеч под капацитета на Черно море

Мащабът на пренасочването показва колко важно е за Русия да намери начини да продава зърното си.

Само през септември износът от Уст-Луга и Висоцк в Балтийско море, Астрахан и Махачкала в Каспийско море и Славянка в Далечния изток достигна близо 800 000 тона. Това е около осем пъти повече от нивата през юли.

Руското правителство също обяви временно спиране на износните мита върху пшеницата, царевицата и ечемика и предложи субсидии за насърчаване на железопътния транспорт от южните региони към балтийските пристанища.

По-високите разходи са основната пречка пред новите маршрути

Въпреки това възможността зърното да бъде доставено до алтернативно пристанище е само част от предизвикателството. По-голямата пречка е да се направи тази търговия икономически изпълнима.

Зърното трябва да бъде транспортирано от южните земеделски райони в близост до Черно море до алтернативните пристанища. Дневните товарни превози на селскостопанска продукция с железопътен транспорт от Южна Русия към балтийските пристанища Уст-Луга и Висоцк са скочили с 465% между 1 и 22 септември, според двама души, запознати с данните.

Пресслужбата на руското правителство, както и министерствата на земеделието и транспорта, не отговориха на изпратените по имейл запитвания за коментар.

Част от причината черноморските пристанища да са толкова важни е близостта им до някои от най-големите руски купувачи, зависими от внос, особено в Африка и Близкия изток. Превозът на зърно през северните пристанища - или през още по-отдалечения Далечен изток - би удължил значително пътуванията и би повишил разходите за транспорт.

Превозът на товари до Египет през Балтийско море - широко смятан за най-жизнеспособния алтернативен маршрут за руския износ на зърно - е струвал приблизително с 30%-35% повече на тон от превоза през черноморските пристанища преди последната ескалация, според оценки на пазара на корабоплаването, изготвени от Серена Пиацо и Барбара Роси, анализатори на пазара за превоз на сухи насипни товари в корабния брокер Ifchor Galbraiths.

Сравнението се основава на кораби от клас Handysize - товарни кораби за насипни товари, които обикновено превозват около 30 000-35 000 тона зърно. Текущите ставки в Черно море са трудни за определяне, тъй като няма търсене от страна на купувачите, посочиха те.

„Ако погледнете географията на руските продажби на зърно, според мен тя просто няма икономически смисъл“, каза Алексей Кузмис, ръководител на черноморското направление в корабния брокер Thurlestone Shipping. „Русия продава много товари в Северна Африка - Тунис, Алжир, Египет.“

Руският износ през Черно море през септември се срина след необичайно слаб месец

Русия търси допълнителен капацитет, но пристанищната инфраструктура е ограничена

Ефективното преминаване към алтернативно пристанище изисква и инфраструктура за съхранение и обработка на зърно. Русия планира да започне да използва арктическото пристанище Мурманск, четвъртото по големина в страната, за износ на зърно от октомври, съобщи миналия месец Interfax.

Пристанището разполага с милиони тонове експортен капацитет, но голяма част от него е предназначена за стоки като желязна руда, въглища и метали, което поставя под въпрос какъв обем зърно действително може да бъде обработен там.

Според няколко руски износители на зърно, които са поискали да не бъдат назовавани при коментарите си за инициативите на Кремъл, ще са необходими допълнителни държавни субсидии, за да стане маршрутът през Мурманск икономически осъществим.

Новата инфраструктура изисква значителни инвестиции

Изграждането на нова инфраструктура е скъпо и сложно. Нов зърнен терминал във Владивосток може да струва около 25 милиарда рубли, добавиха те. Това би било значителна инвестиция за VTB, която контролира основния руски износител на зърно Demetra.

От Demetra не отговориха на изпратено по имейл запитване за коментар.

Всякакви незабавни строителни дейности ще бъдат допълнително усложнени от наближаващата зима.

„Не винаги е възможно да се преоборудва товарното оборудване на пристанищата за работа със зърно“, каза Алексис Елендер, ръководител на анализите за сухопътни товари в Kpler. Така че, макар обемите през Балтийско море или Мурманск да могат да поднесат изненада, „те няма да могат да компенсират загубата на експортен капацитет в Черно море“.