Западът се оттегли от рафинирането на петрол и сега ще плаща цената

Когато Дев Санял започва кариерата си в петролната индустрия в края на 80-те години на миналия век, Берлинската стена все още съществува, а Nintendo пуска на пазара Game Boy. Цената на суровия петрол сорт Brent е около 15 долара за барел.

Оттогава насам процесът на производство на горива е оставал на заден план за политиците в Европа, които са допуснали затварянето на петролни рафинерии и прехвърлянето на доставките на горива като дизел и бензин към външни източници. Дори в САЩ – понастоящем най-големият производител на петрол в света – преработвателните предприятия са затваряли врати, което е довело до по-високи цени на горивата в някои части на страната спрямо други.

Този спад в производствения капацитет сега се сблъсква с геополитически сътресения. Фючърсите за дизел в Европа са близо до 200 долара за барел, докато цените на дребно в САЩ достигнаха рекордните над 6,50 долара за галон. Цената на Brent се задържа над 100 долара за барел. Скокът в цените, предизвикан от войната на САЩ срещу Иран и задълбочен от атаките на Украйна срещу руски рафинерии, най-накрая насочва вниманието на правителствата към производството на горива, заяви в интервю в Лондон Дев Санял, ръководител на европейския производител на горива VaroPreem.

„Хората говорят за петролопроводите като за критична инфраструктура“, каза Санял, чиято компания осигурява 10% от транспортните горива в Европа. „Никога не се е говорило за рафинериите като за критична инфраструктура. Сега определено използват този израз.“

Глобалната необходимост от производство на горива рядко е имала толкова голямо политическо и икономическо значение. Наскоро президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши с въвеждане на забрана за износ, въпреки предупрежденията от страна на лидери в индустрията и дори на някои членове на кабинета. Подобна стъпка би нанесла тежък удар на съюзниците – от Южна Америка до Европа.

Централните банки се опасяват, че рязкото покачване на цените на дизела ще доведе до траен инфлационен натиск и необходимост от по-нататъшно повишаване на лихвените проценти, тъй като това гориво е от съществено значение за всичко – от транспорта и производството на храни до пътуванията. Скокът в цените на енергията допринесе и за разпродажби на облигации в световен мащаб.

От своя страна, петролните рафинерии полагат всички усилия да увеличат обема на преработката, и по-специално производството на дизел.

^{Капацитетът за преработка на петрол в Европа и САЩ е под историческия си връх | В двата региона производителите на горива преработват с над 2 милиона барела суров петрол на ден по-малко, отколкото през 2010 г.}

Най-голямата европейска компания за преработка на петрол, TotalEnergies SE, обяви, че е отложила планирана за близките дни профилактика в един от заводите си, за да продължи да доставя гориво на пазарите.

Подобна е ситуацията в страни като Испания, Полша и Гърция, където преработвателните предприятия вече отложиха планирани дейности, тъй като темпът на поскъпване на горивата значително изпреварва този при суровия петрол.

Най-голямата рафинерия в САЩ – тексаски гигант, собственост на Saudi Aramco, с капацитет за преработка на над 640 000 барела петрол дневно – отложи с една година планираните за есента ремонтни дейности. Други, по-малки рафинерии, постъпиха по същия начин.

Настоящите цени носят огромни печалби на заводите, които преработват суров петрол в горива за двигатели като бензин и дизел. Според груби оценки в бранша, тази дейност може да генерира над 60 долара печалба на барел. Трите най-големи рафинерии в САЩ реализираха печалба от над 10 милиарда долара само през второто тримесечие.

Така нареченият марж на рафиниране (crack spread) – разликата в цената, която рафинериите печелят при превръщането на суровия петрол в готови продукти – дори навлезе в речника на ръководителите на централни банки.

„Що се отнася до планираната и гъвкава поддръжка, ние я отлагаме максимално, от една страна, за да можем да продължим да снабдяваме пазарите си“, заяви Луис Кабра, заместник-изпълнителен директор на испанската петролна компания Repsol SA. „От друга страна, маржовете са много добри.“

Няколко водещи търговци на суровини отбелязват признаци, че рафинериите в Европа и САЩ работят с пълен капацитет, за да отговорят на търсенето. Отлагането на ремонтите помага да се поддържа производството на горива за пазарите, които имат нужда от тях, но това крие и риск от аварии или по-сериозни смущения в работата на рафинериите през следващата година.

В САЩ – страна с една от най-големите индустрии за преработка на петрол в света – заводите преработват рекордни за този период от годината количества суров петрол, достигащи почти 17 милиона барела дневно.

С други думи, за недостига на рафинирани горива няма лесно решение.

Войната на САЩ срещу Иран и конфликтът между Украйна и Русия доведоха до загуба на капацитет за преработка и доставки в размер на милиони барели дневно. Дори ако доставките на суров петрол бъдат възстановени, в момента в света просто няма достатъчно действащи заводи, които да превърнат тази суровина в продуктите от първа необходимост, търсени от потребителите.

Тъй като преработката на петрол придобива все по-силен политически характер, правителствата търсят начини едновременно да увеличат производството и да овладеят цените. Френският президент Еманюел Макрон призова Европейския съюз да обмисли смекчаване на изискванията към характеристиките на горивата, докато италианското правителство свика представители на националните петролни рафинерии за преговори. 

Европейските рафинерии също са изправени пред ограничения по отношение на това до каква степен може да се отлага техническата поддръжка. 

„Отлагането на поддръжката извън технически обоснованите граници може да увеличи риска от проблеми с надеждността или от непланиран престой“, заявиха от полската рафинерия Orlen.

По същия начин американските политически лидери задействат вътрешни механизми в опит да понижат цените, включително чрез фактическо премахване на федералните данъци (в размер на около 24 цента) върху продажбата на дизел, като позволяват по-широкото използване на нестандартни типове дизел.

Някои законодатели републиканци също така призоваха за забрана на износа – ход, който според експерти би донесъл само временно облекчение на вътрешния пазар, преди да повиши разходите за всички горива, включително бензина.

„Въвеждането на пълна забрана за износ вероятно би провокирало остра глобална конкуренция за осигуряване на алтернативни доставки на дизел, което би довело до засилена волатилност и несигурност на международните енергийни пазари“, заяви Нитин Джиндал, ръководител на отдела за глобални суровини в Goldman Sachs, в кулоарите на конференция за суровините, организирана от банката в Париж.

Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт разкритикува тази седмица европейските държави, че не са освободили по-големи количества дизел от тези, които бяха предвидени за отускане от резервите съвместно с Международната агенция по енергетика (МАЕ) по-рано тази година.

Рискът обаче е, че докато светът се бори да си осигури всеки възможен барел петрол, високите цени на Запад отстъпват място на още по-тежки кризи в по-бедните страни. Например, миналата седмица Нигерия съобщи, че търсенето на бензин в страната е спаднало с близо 15% спрямо предходната година.

„Като представител на компания за преработка на петрол, не искам да създавам впечатлението, че празнуваме с шампанско заради високите маржове на печалба в настоящата ситуация“, каза Дейвид Бърд, главен изпълнителен директор на Dangote Petroleum Refinery and Petrochemicals FZE – най-голямата петролна рафинерия в Африка. „Но ако развитите страни се сблъскват със срив в търсенето заради цените, представете си какво се случва в по-слабо развитите части на света.“

Междувременно, докато Западът е ограничил производството на горива, петролните рафинерии в Азия изглеждат донякъде защитени от кризата, засегнала Европа. Те дори биха могли да предложат известно облекчение.

В цяла Азия заводите успяха да си осигурят голяма част от суровия петрол, необходим за следващите месеци, така че ще могат да продължат производството на горива дори при продължаващи смущения в корабоплаването в Персийския залив. Що се отнася до производителите, Индия заяви, че възнамерява да продължи да изпълнява договорите си за износ на дизел, докато Китай – обикновено голям износител – смекчи ограниченията върху доставките, въведени по-рано по време на конфликта. На други места износът на Япония също може да се възстанови.