Швейцарските ледници са загубили близо 20% от обема си за 5 години

Швейцарските ледници са загубили над 5% от ледения си обем след горещото лято, а поне два са изчезнали напълно. Ускоряването на топенето застрашава жизненоважния за алпийските общности туристически сектор.

Липсата на снеговалежи през зимата и необичайно високите температури през лятото са довели до отстъпление на ледниците, което е останало съвсем малко под рекордното за 2022 г. Така загубата на лед в Швейцарските Алпи достига близо 20% през последните пет години, показват данни на мрежата за наблюдение на ледниците GLAMOS и Швейцарската академия на науките.

„Загубата на лед през последния петгодишен период се е удвоила“, заяви Матиас Хус, глациолог и ръководител на мрежата GLAMOS. „Не очаквахме да видим толкова огромна загуба, особено толкова концентрирана във времето - това се случва много по-бързо, отколкото показваха прогнозните сценарии.“

Изследователите заключиха, че темпът на топене не оставя на алпийските ледници шанс да оцелеят в дългосрочен план. Ледниците по целия свят се свиват, но темпът на загуба е по-висок в Алпите. Топенето на вечната замръзналост прави планинските склонове нестабилни и създава рискове за алпинисти и туристи.

Извънредно топене | Ледниците в Швейцария са загубили почти 20% от обема си само за пет години

Необичайно голям брой падания на скални блокове в Алпите в разгара на туристическия сезон са причинили смъртта на най-малко трима души - двама чешки алпинисти са били ударени от падащи скали, докато са преминавали през коридора Гуте в масива Монблан през юли, а френски алпинист, който се е обучавал за планински водач, е загинал при внезапно падане на скали през август, докато се е изкачвал по Егюий дю Женепи, също в района на Монблан.

Рисковете за човешкия живот, свързани с отстъплението на ледниците, са по-малки в Алпите, отколкото в гъсто населени места като Непал, където през август са загинали над 1400 души, след като срутване на ледник е предизвикало кални свлачища и мащабни наводнения.

Учените отдавна прогнозират свиване на ледниците като пряка последица от затоплянето на планетата, причинено от емисиите на парникови газове от човешката дейност, макар че загубите през отделните години се влияят и от местните метеорологични условия.

Изминалата зима в Швейцария беше сред 10-те зими с най-малко сняг, откакто започват измерванията, а страната е преживяла поне една гореща вълна всеки месец от май до септември, според GLAMOS. Дебелината на отделни ледници е намаляла с между 2,5 и 4 метра до края на лятото, докато езиците на ледниците са се отдръпнали с до 10 метра на някои места през летните месеци, показва изследването.

За туристите и алпинистите най-големият риск, свързан с топенето на ледниците, е да бъдат убити или ранени от падащи скали. В миналото паданията на скали са били сравнително чести в Алпите през септември и октомври след сезонното лятно топене. Сега те започват да се случват по-често още по-рано през годината.

Горещата вълна ускорява топенето на ледниците в Европа

Туристи край отстъпващия ледник Бионасе в района на Монблан, близо до Шамони, Франция, на 29 юни. Фотограф: Шон Галъп/Getty Images

В резултат на това изкачвания, които някога са се смятали за безопасни и са били популярни сред посетителите, са станали опасни, което е накарало властите в Швейцария и Франция да затворят планински хижи тази година, за да обезкуражат хората да навлизат в нестабилни райони.

През август условията, свързани с топенето, наложиха временно затваряне от съображения за сигурност на изхода към високопланинския леден хребет на емблематичния кабинков лифт Егюий дю Миди във френския град Шамони-Мон-Блан, който предлага на туристите панорамна гледка към Френските, Швейцарските и Италианските Алпи.

Швейцарското село Ранда в кантона Вале - отправна точка за алпинисти, които се насочват към някои от най-високите върхове на Швейцария - беше поставено под тревога за възможна евакуация през август, след като ускоряване на движенията в близкия ледник Вайсхорн Изток породи опасения от срутване, подобно на това, което миналата година унищожи швейцарското село Блатен.

Алпинисти се изкачват по покрития със скали ледник Мер дьо Глас край Шамони, в района на Монблан. Фотограф: Шон Галъп/Getty Images

„За хората, които тепърва започват да се занимават с алпинизъм, месец август може да създаде потенциално опасни условия, които превръщат някои лесни изкачвания в много по-технически“, заяви Осеан Вибер, директор на La Chamoniarde, организация с нестопанска цел, която обединява спасителни екипи в масива Монблан и предоставя безплатна информация на туристи и алпинисти за условията в планината.

Въпреки че никой не проследява точния брой и мащаб на паданията на скали, сведенията от очевидци показват, че тази година е „изключителна“, заяви Вибер.

Алпинистите трябва да променят нагласата си и да планират изкачванията си през пролетта, а не през лятото, заяви Килиан Жорнет, професионален състезател по планинско бягане, който е подобрил множество рекорди за скорост при изкачване на планини, включително на Монблан.

„Преди десет години Алпите бяха заснежени планини, изцяло покрити с бяло през лятото“, заяви Жорнет, говорейки от Шамони, Франция. „Сега са скалисти планини.“

Изследването на Хус потвърждава впечатленията, които ветерани алпинисти като Жорнет имат от терена. Докладът, публикуван в четвъртък, отбелязва, че границата на замръзване е била над 4000 метра над морското равнище в продължение на 76 дни това лято. До септември на височина от 3500 метра над морското равнище или по-ниско не е останал сняг.

Професионалните спортисти в различни спортове усещат последиците от затоплянето на климата. Летните състезания в Европа и САЩ все по-често се отменят заради по-високите температури и горските пожари, а спортисти като Жорнет започват да тренират в горещи условия, за да могат да издържат на жегата по време на състезания.

„Все още сме в състояние на отричане, защото всяка година си мислим, че това е еднократно събитие, но тези неща продължават да се случват година след година“, заяви Жорнет. „Системата, с която разполагаме днес, не е пригодена за климата днес.“

През август 2024 г. Жорнет лично е усетил промените в Алпите по време на предизвикателството си Alpine Connections, при което е изкачил всичките 82 върха с височина 4000 метра над морското равнище или повече само за 19 дни.

Той често е бягал през нощта и въпреки голямата надморска височина метеорологичните условия никога не са били мразовити, а често е усещал как снегът върху ледниците омеква и се топи под краката му.

Хребети, които преди са били покрити с лед, са се превърнали в пясъчни заради топенето на вечната замръзналост, а някои са се срутвали, докато той е бягал по тях, увеличавайки риска от падане. При спускане с въже край него често са падали скали с размерите на хладилници и малки автомобили.

„Излязох оттам и се питах защо изобщо го направих“, заяви той. Макар че по време на тази експедиция е имало много предварително планиране, „просто не можете да планирате падането на скали - винаги има риск това да се случи“.