- Анди Бърнам сигнализира за ревизиране на Брекзит, загърбване на тройната индексация на пенсиите, промяна на избирателната система, повишаване на данъците и национализация на комуналните услуги.
- Премиерът разкритикува предшествениците си от последните години, наричайки ги „страхливци“ заради това, че са избягвали решаването на фундаменталните проблеми на Великобритания.
- В седмиците след идването на Бърнам на власт лейбъристите за първи път от повече от година изпревариха популистката партия на Фараж в социологическите проучвания.
Скептиците относно Анди Бърнам го омаловажаваха, наричайки го „Киър Стармър със северняшки акцент“. Сега той доказа, че е коренно различен.
В основната си реч на годишната конференция на Лейбъристката партия в Ливърпул във вторник, британският министър-председател представи радикална визия за промяна на страната, като се впусна директно в някои от най-спорните и разединяващи политически дебати. Той повдигна въпроси, които изглеждаха специално подбрани така, че да въвлекат основните му съперници – включително архитекта на Брекзит и лидер на партията Reform UK Найджъл Фараж – в пряк сблъсък.
Реформите
Бърнам отвори вратата към възможността за отмяна на Брекзит и връщане на Обединеното кралство в Европейския съюз. Бившият кмет на Голям Манчестър се отказа от гаранцията за държавните пенсии – мярка, ценена от по-възрастните избиратели – за да насочи средства към финансиране на грижите за тях. Той обеща да промени избирателната система на Великобритания така, че да облагодетелства прогресивните партии. Даде и сигнали, че предстоят повишаване на данъците и евентуална национализация на комуналните услуги.
Бърнам – след едва 10 седмици на поста – призна, че избирателите или ще го възнаградят за смелостта му, или ще го накажат, ако не са съгласни с него. Един от сътрудниците му открито нарече хода „хазартен“. Друг негов съюзник похвали смелостта му, но изрази съмнение дали тя ще донесе успех.
„Приемам, че може да платя политическа цена“, заяви премиерът пред аудиторията от членове на Лейбъристката партия. „Някой трябва да преодолее прага на болката и рязко да отлепи лепенката.“
Това бе впечатляващ възход за човек, който по време на миналогодишната конференция нямаше място в парламента и бе принуден публично да се откаже от амбициите си за поста на Стармър. Сега, вече настанен на „Даунинг Стрийт“ 10, Бърнам се радва на огромна популярност сред верните привърженици на лейбъристите; според проучване на YouGov, представено в Ливърпул, 94% от членовете на партията смятат, че той се справя отлично. В седмиците след идването на Бърнам на власт лейбъристите за първи път от повече от година изпревариха популистката партия на Фараж.
Бърнам върна лейбъристите начело в електоралните нагласи:
Премиерът разкритикува предшествениците си от последните години, наричайки ги „страхливци“ заради това, че са избягвали решаването на фундаменталните проблеми на Великобритания, и обеща да бъде „първият министър-председател, който ще скъса с обичайния начин на водене на политика“ – косвена критика към непопулярния Стармър.
Бърнам многократно се позоваваше на произхода си от работническата класа в Северозападна Англия – регион, който е крепост на Лейбъристката партия. На моменти той изглеждаше силно развълнуван и говореше със сълзи на очи, докато споменаваше скорошната смърт на баща си. Виждаше се как и членове на кабинета му сред публиката се разчувстват.
Исторически момент
Поддръжниците на Бърнам твърдяха, че той осигурява онова правителство на промяната, което избирателите на лейбъристите са очаквали, когато Стармър постигна убедителна победа на общите избори през 2024 г. Един от тях заяви, че в бъдеще речта ще се разглежда като исторически момент, наравно със създаването на прочутата британска Национална здравна служба (NHS) от Клемънт Атли и Анюрин Биван през 1948 г.
Мег Хилиър, депутат от Лейбъристката партия и председател на Комисията по финанси, каза пред Bloomberg, че речта на Бърнам е била „вдъхновяваща“ и е държала слушателите в напрегнато очакване. „Мисля, че ако утре спрете хора на улицата, те ще знаят какви са позициите на Анди Бърнам“, каза тя.
Друг негов съюзник изтъкна, че опозиционните Консервативна партия и ReformUK са наясно, че гаранцията за пенсиите, която Бърнам обяви, че ще премахне – известна като „тройнa индексация“ – е непосилен разход в сегашния си вид, но постъпват нечестно спрямо избирателите, като не признават това. Няколко депутати от Лейбъристката партия заявиха пред Bloomberg, че Бърнам заслужава признание за това, че се е изправил пред проблема и е постъпил правилно както от морална, така и от финансова гледна точка.
Хелън Милър, директор на Института за фискални изследвания, определи това като „добра новина за публичните финанси“ и „добро отърваване от една лоша политика“. Цените на държавните облигации останаха почти непроменени след речта, като анализаторите отбелязаха, че министър-председателят не е допринесъл за глобалните затруднения на пазарите на държавен дълг.
„Речта на министър-председателя Анди Бърнам във вторник беше богата на дългосрочни идеи – вниманието ни беше привлечено от реформирането на скъпоструващата „тройна индексация“ за държавните пенсии, преосмислянето на връзките с ЕС и обмислянето на изборна реформа. Но, подобно на речта на финансовия министър Джон Хийли ден по-рано, не се каза много за това накъде може да се насочи политиката в краткосрочен план“, коментира Мат Бъни от Bloomberg Economics.
Сътрудниците на Бърнам дадоха да се разбере, че той обмисля да се яви на следващите парламентарни избори с платформа, предвиждаща или пълноправно завръщане на Обединеното кралство в ЕС, или поне повторно присъединяване към единния пазар на съюза, включително приемане на принципа за свободно движение на хора.
Той предприемаше този ход, напълно наясно, че идеята няма да се хареса на всички избиратели – включително на мнозина в собствения му избирателен район, където мнозинството е гласувало за Брекзит – но вярвайки, че това е правилният начин да се поправят щетите, нанесени на икономическия растеж на страната след напускането на блока.
Изброявайки няколко мащабни промени в политиките в рамките на една и съща реч, Бърнам приложи комуникационна стратегия, която сътрудниците му по-рано описваха като имитация на подхода на президента Доналд Тръмп за „заливане на информационното пространство“ – генериране на толкова много теми за обсъждане, че опонентите му да не могат да се фокусират върху един конкретен въпрос, по който да го атакуват.
Един от съветниците му отбеляза, че са заложили капан на опонентите си: ако те се противопоставят на промените в „тройната индексация“, това ще покаже, че те не се отнасят сериозно към публичните финанси.
Лидерката на Консервативната партия Кеми Бейдънок, която е привърженик на Брекзит, направи впечатление с това, че не спомена предложенията на Бърнам относно ЕС в коментара си за речта, публикуван в социалните мрежи. „Бърнам иска да върне Великобритания в 70-те години на миналия век“, заяви Бейдънок.
Фараж написа в Twitter: „Аз ще съкратя разходите за чуждестранна помощ, социалните помощи за мигранти, измамите със социални помощи и безумните разходи за постигане на нетна нула. Анди Бърнам ще съкрати пенсията ви.“
Безпокойството
Както в лявото, така и в дясното крило на Лейбъристката партия цареше безпокойство дали смелият подход на Бърнам няма да доведе до обратен ефект.
„В политиката човек трябва да се учи от грешките си, след като се е опарил“, каза Нийл Дънкан-Джордан, депутат лейбърист от лявото крило. „Лейбъристите се забъркаха в неприятности заради въпроса с помощите за отопление през зимата и загубиха доверието на милиони хора“, отбеляза той, визирайки опита на Стармър да отмени добавките за отопление за пенсионерите – решение, което по-късно трябваше да бъде отменено.
Бивш министър от кабинета на Стармър определи решението за промяна на механизма за индексиране на пенсиите като безумно. Бивш високопоставен сътрудник на лейбъристите изрази мнение, че подновяването на дебата за Брекзит ще разедини страната и ще позволи на опонентите на партията да я обвинят на следващите избори в подкрепа на неограничена имиграция от ЕС.
Бившият министър отбеляза, че нито едно от важните предложения на Бърнам няма да бъде реализирано преди следващите избори (които според него ще се проведат през 2029 г.), което му оставя тригодишен период за запълване. Изказано бе мнение, че Бърнам може да бъде възприет като политик, действащ на принципа „купи сега, плати по-късно“. Хилиър оспори тази характеристика, като нарече подхода „политика с дългосрочна перспектива“ и изтъкна: „Трябва да се планира за бъдещето.“
„Дребните стъпки няма да ни помогнат да преминем през трудните времена“, заяви Бърнам, защитавайки необходимостта от радикални промени. „Трябва да мислим в по-голям мащаб.“