Другият инфлационен шок: Блокадата в Черно море заплашва пазара на пшеница

Ту Вуонг си беше осигурил четири пратки пшеница, добита от плодородните земи около Черно море – количество, равняващо се на близо една пета от годишното потребление на неговата компания за преработка на зърно във Виетнам (намираща се на 5000 мили разстояние). След това обаче бе уведомен, че пратките няма да бъдат изпратени, вследствие на ескалацията през лятото на войната между Русия и Украйна.

„Изпаднах в паника“, споделя Вуонг, изпълнителен директор на компанията Golden Wheat в Хошимин. Предложиха му алтернативни доставки за две от пратките с пшеница от България, но поради недостига той прекара седмици в трескаво търсене на още количества. „Бяхме твърде уязвими спрямо кризата в Черно море.“

Световното внимание е насочено към Ормузкия проток и рязкото покачване на цените на петрола заради конфликта в Близкия изток. Задълбочаващата се криза в Черно море обаче утежнява икономическите последици, като заплашва да повиши допълнително инфлацията и да застраши продоволствената сигурност в уязвимите държави. Инвеститорите на пазара на облигации отбелязват, че рисковете за доставките на храни все още не са напълно отразени в цените на пазар, фокусиран предимно върху разходите за енергийни ресурси.

Зърненият ормуз

Черно море, свързващо Европа и Азия, е ключов маршрут за глобалните доставки на зърнени култури към някои от най-многолюдните държави в света. Русия и Украйна формират над една четвърт от световната търговия с пшеница – дял, съпоставим с този на морския транспорт на петрол през Ормузкия проток в Персийския залив.

Доставките бяха прекъснати от юли насам, когато двете страни засилиха атаките срещу пристанищата си, нанасяйки удари по зърнени терминали, силози и плавателни съдове. Ескалацията засегна и руската енергийна инфраструктура, което доведе до рекордни цени на дизела. Като ключов ресурс в земеделието, цената на горивото представлява допълнителен инфлационен риск за цените на хранителните продукти.

Египет – най-големият купувач на пшеница в света – не е получавал зърно от Черно море от около месец. Руският износ е възпрепятстван от украински дронове, докато Украйна, чиито пристанища са блокирани, се опитва трудно да изнася зърното си по суша или реки. На фона на натрупващите се реколти, страната изпитва затруднения и с осигуряването на достатъчно складови площи.

Цените на пшеницата скочиха до тригодишен връх, като липсват признаци за повторение на споразумението, постигнато с посредничеството на Турция през 2022 г., което създаде транспортен коридор за блокираното украинско зърно. Западните съседи на Украйна вече наложиха забрани за внос на нейното зърно след недоволство на местно политическо ниво относно подкрепата за опустошената от войната страна.

„Можем да разглеждаме Черно море като също толкова важно за световната търговия с пшеница, колкото е Ормузкият проток за световната търговия с петрол“, заяви Кейтлин Уелш, експерт по продоволствена сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания – мозъчен тръст със седалище във Вашингтон. „Светът подценява въздействието на тези атаки.“

Атаките в Черно море заегнаха експортните хъбове в Украйна и Русия:

Според данни на изследователската компания SovEcon се очаква общият обем на износа на пшеница от Русия и Украйна за периода на жътва от юли до септември да спадне до около половината от нивата през миналата година.

Още по темата

Русия отново удари Одеса, докато черноморският износ е под натиск

Саудитски гигант за зърно намалява доставките от Черно море

Слънчогледово олио и царевица

Русия и Украйна също така формират две трети от световната търговия със слънчогледово олио и една десета от доставките на царевица. Продукцията им в крайна сметка достига до най-различни места – от пекарните в Египет и пазарните сергии в Индия до турските мелници за брашно и животновъдния и аквакултурен сектор във Виетнам.

Разположена в покрайнините на Хошимин, компанията „Golden Wheat“ преработва зърно за брашно и внася фураж за животни – част от разрастващ се сектор, който работи за задоволяване на бързо нарастващото търсене на храни в Югоизточна Азия.

Компанията успя да пренасочи два кораба за натоварване на българска пшеница от Бургас – пристанище, намиращо се на 500 километра по крайбрежието от украинското пристанище Одеса. Вуонг поддържаше постоянна връзка с продавачите, за да се увери, че пратката е на път.

Той също така внимателно проучи правните клаузи в договорите си за доставка и условията за застраховане. Следеше новините и движението на плавателните съдове, като се тревожеше не само за излизането им от Черно море, но и за преминаването им през Червено море, което е застрашено от подкрепяните от Иран бунтовници хути.

„Въпреки че корабите бяха застраховани, ако бяха атакувани, щяхме да се сблъскаме с недостиг“, каза той. За да компенсира липсващите или блокирани товари, той се обърна към САЩ, макар и на много по-висока цена. Оттогава цените продължават да растат.

Други държави се опитват да си набавят зърно от Франция, която натовари първата си пратка пшеница за Судан от 18 години насам. Либия се възползва от услугите на пристанище Руан за първи път от повече от десетилетие, сочат данни на местни корабни агенти.

Турция, Обединените арабски емирства и други страни се насочиха към балтийските държави Литва, Латвия и Естония. Бангладеш търси доставчици като Румъния и Аржентина, като същевременно си осигурява малки количества пшеница от Индия, която наскоро отмени дългогодишната си забрана за износ. Купувачите се насочват и към дестинации, които не са типични за този период от годината – например Австралия, където тазгодишната реколта тепърва предстои да бъде прибрана.

„Всеки ден получаваме запитвания от цял ​​свят“, споделя Уилям Рийд, мениджър „Търговия с пшеница“ в CBH Group – един от водещите австралийски търговци на зърно. „Натовареността е изключително голяма. Налага се да ограничаваме част от търсенето, тъй като не можем да продължаваме да губим този обем пшеница.“

Доставките от други ключови житници също са ограничени. Сушите ограничиха добивите на пшеница и царевица в САЩ, а реколтата в Европа пострада от тазгодишните горещи вълни. Очаква се недостигът да се задълбочи този месец, тъй като държавите, изразходващи запасите си, засилват покупките, а прибирането на реколтата в Южното полукълбо тепърва предстои.

Този период от годината съвпада с пика на сезона за износ на летни култури, а правителствата както на Русия, така и на Украйна трескаво търсят алтернативни маршрути за износ на продукцията си. Заобикалянето на Черно море е трудно, тъй като капацитетът на други места е ограничен, слабо развит или по-скъп.

По време на срещата на върха на БРИКС в Индия този месец руският министър на земеделието Оксана Лут се опита да успокои обстановката, заявявайки, че милиони тонове руско зърно се транспортират през Казахстан или през Балтийско и Каспийско море. Страната се насочва и към Далечния изток за износ на зърно.

Това обаче си има цена. Макар че обемите руско зърно, преминаващи транзит през балтийските страни, нараснаха рязко, това сега кара Латвия и Литва да обмислят въвеждането на ограничения. Същевременно използването на маршрута през Далечния изток добавя хиляди мили железопътен транспорт, който е по-скъп от морския превоз.

„Това е по-болезнено и по-плашещо от блокадата на Ормузкия проток за петролния пазар“, заяви Евгений Карабанов, ръководител на аналитичния комитет към Зърнения съюз на Казахстан – страна, която внася руска пшеница по суша. „Никой не може достатъчно бързо да увеличи производството на зърно другаде, за да компенсира загубените обеми.“

Търговията с пшеница се извършва при ниски маржове на печалба, така че транспортните разходи могат да бъдат решаващи за сключването на сделка. За да смекчи това въздействие, Русия планира временно да спре износните мита върху зърното и предлага субсидии за насърчаване на железопътния транспорт до алтернативни пристанища.

Но дори алтернативните маршрути да проработят, заобикалянето на Черно море е невъзможно, тъй като през него преминават над 70% от руския износ на зърно. Дори да се стигне до мирен план, възстановяването на инфраструктурата ще отнеме месеци, ако не и години.

Може да се каже, че Украйна е изправена пред още по-голям проблем. Пристанищата около Одеса – град, подложен на постоянен обстрел с руски ракети и дронове – обикновено поемаха около 90% от износа на зърно на страната.

Износът на украински реколти през август отбеляза повече от 4-годишно дъно:

Още по темата

Какво означава скокът в атаките в Черно море за цените на храните

Войните и климатичните условия тласкат цените на земеделските култури нагоре

Удар върху украинския бюджет

Междувременно, доставките на селскостопанска продукция генерират повече от половината от експортните приходи на страната, а бюджетът ѝ вече е под сериозно напрежение. Този месец новият министър-председател на Украйна определи състоянието на държавните финанси като „близко до критичното“.

Новата реколта запълва складовете, което сваля цените на вътрешния пазар и изправя земеделските производители пред огромни загуби. Капацитетът за съхранение на зърно в Украйна може да се запълни напълно до началото на ноември, поради което някои фермери прибягват до използването на големи полиетиленови чували за съхранение.

Киев се опитва да увеличи обема на доставките през румънското пристанище Констанца, но ниското ниво на река Дунав затруднява тези усилия, а алтернативните маршрути – главно по крайбрежието на Румъния и България – също се задръстват.

Според данни за движението на корабите, събрани от Kpler и Bloomberg, се е натрупала опашка от около 80 плавателни съда (предимно по-малки) около украинските пристанища на Дунав, тъй като трафикът е пренасочен от основните дълбоководни терминали в Черно море.

Автомобилният и железопътният транспорт се утвърдиха като важни маршрути, но и при тях възникват проблеми. Тъй като мъжете са нужни на фронта, на украинските шофьори може да не бъде разрешено да напускат страната, а някои от онези, които получат разрешение за пътуване в чужбина, може да решат да не се върнат.

Българският търговец Преслав Райков се сблъсква със забавяния при превоза с камиони на украински слънчоглед и масла към България. „След като камионът пресечеше границата с Молдова или Румъния, в зависимост от маршрута, шофьорът просто изоставяше превозното средство и бягаше“, разказва Райков. „Шофьорите бягаха, оставяйки камиона с товара. Продавачите бяха принудени да търсят друг шофьор.“

Украйна разполага и с повече от дузина железопътни гранични пунктове със съседни държави от ЕС, включително Полша, Унгария и Словакия, но те не могат дори да се доближат до пълното заместване на Одеса. В момента границата могат да пресичат около 180 вагона със зърно дневно, което се равнява на приблизително 10 000 тона зърно. „Това е нищо“, заяви Николай Горбачов, ръководител на Украинската зърнена асоциация, която представлява бранша.

Този път се наблюдава и по-малко ентусиазъм за оказване на помощ от страна на западните съседи на Украйна. През следващата година в Полша предстоят избори и министър-председателят Доналд Туск може да се замисли сериозно, преди да смекчи каквито и да било ограничения върху вноса на зърно. Дори въпросът за разрешаването на транзитното преминаване през Полша е деликатен, тъй като темата за Украйна е основна разделителна линия между правителството и националистическата опозиция.

„Самият транзит е също толкова опасен за полските земеделци, колкото и навлизането на украинско зърно на полския пазар“, заяви Михал Колодзейчак, който оглави протестите на земеделците срещу Украйна през 2023 г.

Още по темата

Над 140 кораба са потопени в Черно море за 60 дни, нивото на риск е много високо

Износът на украинско зърно през Черно море практически замря

Алтернативни маршрути

Въпреки че ЕС подкрепя износа на зърно от Украйна чрез алтернативни транзитни маршрути, няма заместител на обемите, които могат да бъдат транспортирани по море, отбеляза върховният представител на ЕС по външните работи Кая Калас. Тя предупреди за нов „сътресение за световната продоволствена сигурност“.

Засега инфлацията при цените на храните е сравнително умерена, макар да се очаква да започне да нараства към края на годината. Веригите за доставки вече бяха уязвими поради рязкото покачване на разходите за торове и горива, предизвикано от войната, засягаща Иран. Мощното явление климатично „Ел Ниньо“ допълнително усложнява ситуацията. „Изправени сме пред няколко сътресения едновременно“, отбеляза Уелш от CSIS.

Когато през 2010 г. горските пожари и сушата накараха Русия да забрани износа на пшеница, това доведе до скок в цените на храните – фактор, допринесъл за събитията от „Арабската пролет“.

Този път зависимостта от руско зърно в Африка и Близкия изток е дори по-голяма, отколкото тогава. Много от водещите държави вносителки поддържат програми за субсидиране, за да запазят цената на хляба достъпна, а евтиното зърно от Черноморския регион е основен източник на доставки.

Сттраните с най-голям дял на вноса на храни от Русия и Украйна:

Русия и Украйна осигуряват около половината от вноса на пшеница в Египет. Около две трети от домакинствата имат право на субсидиран хляб, а Египет не е повишавал цените от 2014 г. насам. Сривът в доставките от Черно море е довел до рязък скок на цените на брашното, според Тарек Саид Хасанин, ръководител на Камарата на зърнената индустрия към Федерацията на египетските индустрии.

Това засяга тежко хлебарите, които вече са притиснати от високите разходи за енергия и труд, но същевременно са под натиск да поддържат стабилни цените на хляба, който не се субсидира. Поради високите разходи за живот търсенето е слабо, твърди Халид Мохамед, собственик на пекарни в Кайро.

„За гражданите е трудно“, каза Мохамед. „Хората се борят, за да осигурят храна на трапезата си.“

За щастие, тази година Египет имаше добра реколта от пшеница, което намали нуждата от внос. Правителството разполага с достатъчно запаси, за да покрие нуждите от субсидиран хляб до февруари, заяви Хасанин.

На среща с Путин египетският президент Абдел Фатах ас-Сиси призова за усилия за стабилизиране на ситуацията, за да се гарантират непрекъснати доставки от Русия и Украйна.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се изказа по-категорично по време на срещата си с Путин в Киргизстан по-рано този месец. „Трябва да разрешим този проблем, защото щетите, които той причинява, нарастват“, каза той.

Турция, друг голям купувач на руска пшеница, се надява да работи за постигане на ново споразумение, подобно на „Черноморската зърнена инициатива“ за украинското зърно, чието сключване тя съдейства да се осъществи през 2022 г. Страната е подготвила предложение и поддържа връзка и с двете страни. Цените на пшеницата се понижават през този месец на фона на надеждите, че мирното уреждане на конфликта ще доведе до възобновяване на доставките от Черно море.

Пазарите обаче подценяват рисковете, предупреждават анализатори от Bloomberg Intelligence. Земеделските производители в Русия и Украйна вече засяват пшеница за реколтата през следващата година, като първоначалните данни показват, че те ограничават посевните площи – тенденция, която ще се отрази на предлагането на зърно през 2027 г.

Въпреки новия кръг от совалкова дипломация между Москва и Киев, проведен този месец от преговарящи от екипа на американския президент Доналд Тръмп, и двете страни продължават да нанасят опустошителни удари.

Вуонг от Виетнам не си прави илюзии. Той не разчита на мирен план в близко бъдеще. Не очаква цените на пшеницата да се нормализират поне до март, независимо какво се случва в Черно море. Макар компанията му да поема част от разходите, свързани с глобалните смущения, повишаването на цените на основни продукти като брашното е неизбежно.

До началото на този месец той е бил силно разтревожен, следейки местоположението на поръчаното от него българско зърно, но сега е по-спокоен, след като е получил американската пшеница, а вторият кораб с български товар е преминал през Аденския залив. Бъдещето на един от товарите обаче все още зависи от развоя на събитията в Черно море. „Продавачът поиска удължаване на срока за доставка, за да си осигури повече време“, сподели той, „в очакване на някакво чудо в Одеса.“

Още по темата

Руските удари оставят украинските фермери с тонове непродадено зърно

Селскостопанският износ на Украйна може да спадне наполовина