Европа се освобождава от зависимостта си от САЩ в Космоса

За втора поредна седмица Париж се представя като център на космическата индустрия.

В понеделник започна водещата космическа бизнес конференция в Европа, след като миналата седмица се проведе подкрепена от правителството среща, на която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изтъкна потенциала на континента, ръководители на компании обявиха сделки, а френският президент Еманюел Макрон разговаря с френски астронавт на Международната космическа станция.

На срещата на Макрон отсъстваха някои водещи американски компании, сред които SpaceX на Илон Мъск и Blue Origin на Джеф Безос. Френското правителство отправи едва прикрит упрек към президента Доналд Тръмп, като направи пряка връзка между отсъствието им и това, което определи като „слухове за натиск“ от неговата администрация да не участват в събитието.

Възприеманото пренебрежение е един от признаците за обтегнатите трансатлантически отношения след завръщането на Тръмп в Белия дом. Европейските лидери призовават за по-голяма автономия в космоса, компаниите изграждат алтернативи на SpaceX, а играчи от аерокосмическия и отбранителния сектор като Airbus SE и Thales SA обединяват ресурси.

Стратегическите ходове на Европа потенциално предвещават преструктуриране на глобалния космически ред, което може да преобърне десетилетията на тясно сътрудничество между САЩ и техните съюзници. Промените в баланса на силите в международен план може да се окажат трудни, ако не и невъзможни за обръщане, след като Тръмп напусне поста.

НАСА е инструмент на американската мека сила още от Студената война, но сега е изправена пред риска да се окаже все по-изолирана на световната сцена. Макар САЩ да остават водещата космическа сила, дистанцирането на Европейската космическа агенция отваря възможност Вашингтон да бъде изключен от съвместни международни инициативи.

Европа търси по-голяма самостоятелност в Космоса

Ключова роля в стремежа към космическа автономия играе генералният директор на Европейската космическа агенция Йозеф Ашбахер.

Австриецът трябва да лавира внимателно, след като Джаред Айзъкман, милиардерът и бивш ръководител на финтех компания, който оглавява НАСА, отмени през март Gateway - многонационален проект за лунна станция, за който ESA разработваше ключови модули. Решението на Айзъкман засили усещането за уязвимост спрямо промените в приоритетите на агенцията.

„Европа е прекалено зависима от САЩ в сътрудничеството си, особено в областта на изследването на космоса“, каза Ашбахер в интервю.

Освен прекратяването на Gateway от НАСА, решението на САЩ да отменят подкрепена от ESA мисия за връщане на проби от Марс „показа много ясно и недвусмислено, че Европа трябва да преосмисли и промени подхода си към изследването на космоса“, каза той.

НАСА е разговаряла с партньорите си по Gateway, включително ESA, преди обявяването на решението и е действала, след като е разгледала предизвикателствата, свързани с разходите и графика на проекта, каза Айзъкман в изявление по имейл. Той добави, че САЩ си сътрудничат с европейски партньори по други лунни проекти.

„Занапред ще дадем приоритет на договореностите, които ускоряват постигането на резултати, намаляват ненужните разходи и сложност и помагат да постигнем по-бързо целите си в изследването на космоса“, каза Айзъкман. „НАСА приветства по-силните способности на своите съюзници.“

SpaceX не отговори на запитването за коментар. Представител на Blue Origin не даде незабавен коментар.

Ашбахер иска да увеличи броя на ракетните изстрелвания, да изведе повече спътници в орбита и да насърчи правителствата да поставят по-висок приоритет върху изследването на космоса.

ESA разглежда възможността да увеличи броя на мисиите с ракетите Ariane 6 и Vega-C и да извършва собствени пилотирани мисии, вместо да купува места от SpaceX, каза Ашбахер пред журналисти на 2 септември.

Миналия месец ESA възложи договори на стойност над 540 млн. евро на три стартъпа за разработване на първите европейски ракети за многократна употреба. Един от победителите, германската Isar Aerospace, изстреля ракета от норвежки космодрум на 5 септември и стана първата компания, извела ракета в орбита от Европа.

По-утвърдени компании също предприемат стъпки за намаляване на зависимостта си от САЩ.

Проектът Bromo, предложено сливане между италианската аерокосмическа компания Leonardo SpA и Airbus и Thales с цел обединяване на регионалните космически операции, вероятно ще получи регулаторно одобрение до края на следващата година, каза пред Bloomberg през юни главният изпълнителен директор на Leonardo Лоренцо Мариани.

За да получи подкрепа за програмата си, Ашбахер се обръща към държави членки, които исторически не са имали големи космически програми.

През юли той посети Варшава, за да обяви създаването на нов център за сигурност, първия на агенцията в Източна Европа.

„Ако наистина сме сериозни по отношение на европейския суверенитет, Европа не може да изостава от САЩ и особено от Китай, когато става дума за способности за изследване на космоса“, каза полският премиер Доналд Туск.

Европа разширява космическите партньорства извън САЩ

ESA също търси споразумения с партньори от Канада и Япония, които също бяха засегнати от отмяната на Gateway от НАСА.

През януари Ашбахер прие ръководителя на Китайската национална космическа администрация - първата среща с най-високопоставения китайски космически представител от близо десетилетие. ESA и CNSA си сътрудничат по съвместна мисия, изстреляна през май.

Програмата на австриеца ще бъде подложена на изпитание през декември на среща на държавите членки на агенцията в Италия, където той ще поиска от тях да одобрят план за определяне на пътна карта за изследване на космоса.

ESA се очаква да играе ключова роля в плановете на Европейския съюз за сателитна мрежа, наречена IRIS², която има за цел да предложи алтернатива на Starlink на SpaceX. ESA влага 550 млн. евро в плана, чийто общ бюджет надхвърля 15,6 млрд. евро и който трябва да започне да се реализира с изстрелвания на европейски ракети от 2029 г.

Кампанията за намаляване на зависимостта на Европа от НАСА се сблъсква с множество препятствия. Макар Ашбахер да говори за собствени европейски пилотирани мисии, агенцията няма официално определена дата за това.

Държавите членки предоставиха рекордните 22,1 млрд. евро (25,5 млрд. долара) за финансиране на космическите програми на ESA през следващите три години, което представлява увеличение от 36%, но е значително по-малко от годишния бюджет на НАСА от 24,4 млрд. долара. Регулаторните пречки и сложните структури за финансиране означават, че европейските космически проекти се нуждаят от много време, за да бъдат реализирани.

Конкуриращите се политически интереси сред държавите членки на ESA също са постоянна пречка.

„Координирането на индустриална база, разпределена в множество географски райони в Европа, е предизвикателство“, каза Джон Уолш, консултант по стратегия в Novaspace. „Това е много различно от например НАСА или Китай, които могат сравнително ефективно да мобилизират ресурсите на цялата държава.“

След повече от пет десетилетия на сътрудничество ESA не планира да прекъсне всички връзки с НАСА. Европа все още разчита на SpaceX за извеждането на спътници и астронавти в орбита. Тя също иска да продължи изграждането на лунна база със САЩ.

ESA предоставя Европейския сервизен модул за Artemis, европейски астронавт ще лети на Artemis III, а и 23-те държави членки на ESA са подписали Споразуменията Artemis, каза Айзъкман в изявлението си.

Най-силните международни партньорства на НАСА се изграждат около съвместни мисии, значим принос и споразумения, които осигуряват справедлива стойност за NASA и Съединените щати, каза Айзъкман.

„За Съединените щати е чудесна новина да имат Европа като силен партньор“, каза Елен Юби, главен изпълнителен директор на The Exploration Company, която този месец обяви, че е набрала 450 млн. долара за ускоряване на разработването на първата европейска космическа капсула за многократна употреба и нов ракетен двигател.

Все пак проблемите около Gateway бяха напомняне за необходимостта от преосмисляне, каза Ларс Пецолд, ръководител на направленията „Изследване на космоса и наука“ в Европейския институт за космическа политика.

„Ще преминем от отношения, които в миналото бяха по-скоро като между старши и младши партньор, към нещо, при което Европа действа по-автономно“, каза той.