Япония планира отбранителни разходи от 3,5% от БВП под натиска на САЩ

Япония обмисля нова средносрочна цел за разходите за отбрана в размер на 3,5% от БВП, следвайки примера на НАТО и други съюзници на САЩ – ход, който може да предизвика сътресения на финансовите пазари, загрижени за плановете за разходи на министър-председателката Санае Такаичи.

Според запознати източници японските представители в сферата на отбраната вече са изразили готовност за рязко увеличаване на военните разходи по време на срещи със своите американски колеги.

Един от обмисляните сценарии предвижда възприемане на ангажимента, поет от Южна Корея, за увеличаване на разходите за отбрана до 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) в рамките на 10 години. Възможна е и по-ниска цел, например 3%, твърди един от източниците.

Натискът

Подобно на други съюзници на САЩ Токио е подложен на натиск от страна на администрацията на Тръмп да засили отбранителния си капацитет и да намали зависимостта си от американските въоръжени сили. Такаичи вече ускори темпото на военните разходи, достигайки почти 2% от БВП през финансовата година, приключила през март – с две години по-рано от предвиденото.

До 2022 г. Япония поддържаше неофициален таван на разходите за отбрана от около 1% от БВП, което показва колко бързо се е променило мисленето по въпросите на отбраната през последните години. Очаква се в края на тази година да бъде представен нов петгодишен план за разходите за отбрана. Поемането на ангажимент за 3,5% може да разтревожи пазарните участници, които се опасяват от емитирането на голям обем дълг, въпреки че Такаичи е обещала да води „отговорна и проактивна фискална политика“.

Разходите за обслужване на дълга на японското правителство нарастват, като доходността на държавните облигации се задържа близо до най-високите си нива от три десетилетия насам. Доходността на референтните 10-годишни ДЦК достигна 3% по-рано този месец за първи път от 1996 г. насам, подтикната от опасения относно инфлацията и фискалните разходи, както и от очакванията, че Японската централна банка (ЯЦБ) може да се наложи да повиши лихвените проценти по-бързо. По същото време миналата година доходността беше наполовина по-ниска.

Представителите на американското министерство на отбраната до голяма степен избягват публичния натиск върху Япония да се ангажира с цел от 3,5% за военните разходи, но ясно дават да се разбере, че очакват значително по-големи инвестиции.

„Очакваме с нетърпение Япония да поеме по-активна роля“, заяви миналия месец Елбридж Колби, заместник-министър на отбраната на САЩ по въпросите на политиката, визирайки разходите на Токио за отбрана. През юни управляващата Либерално-демократическа партия, към която принадлежи Такаичи, отбеляза, че 3,5% са се превърнали в световен стандарт за разходите за отбрана, но не предложи препоръки как Япония би могла да финансира подобно ниво на разходи.

На срещи между представители на отбранителните ведомства на двете страни Япония е дала сигнал, че най-вероятно ще се придържа към подхода на другите съюзници на САЩ, но е избягвала обсъждането на подробности, твърдят запознати лица.

Според същите източници някои японски представители заявяват, че не са готови да поемат официален ангажимент и биха отрекли съществуването на подобна цел, ако тя бъде оповестена публично. В публичните си изяви министърът на отбраната Шинджиро Коидзуми е заявявал, че разходите ще се определят от военните нужди, а не от финансови цели.

Министерството на отбраната на Япония не отговори незабавно на запитване за коментар. Пентагонът също отказа коментар.

Финансирането

В основата на предпазливостта на Япония по отношение на конкретизирането на целта стоят опасения относно обема на финансирането, необходимо за достигане на ниво от 3,5%. Когато през 2022 г. Япония си постави цел от 2%, тя заяви, че ще продължи да измерва разходите спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) от същата година. През април Коидзуми посочи, че разходите за отбрана и свързаните с нея плащания за настоящата фискална година, възлизащи на 10,6 трилиона йени (68,8 милиарда долара), се равняват на 1,9% от номиналния БВП за 2022 г.

Япония изостава от САЩ и средната стойност за НАТО по отношение на военните разходи като процент от БВП:

По думите му, ако се вземе предвид прогнозата на Службата на кабинета за номиналния БВП през настоящата фискална година, разходите биха възлезли на 1,5%. Бюджет от 3,5% при тази прогноза би се равнявал на 24 трилиона йени – повече от два пъти над сегашната сума.

Отделянето на 3,5% от БВП за отбрана се превърна в световен еталон за съюзниците на САЩ, след като през юни миналата година страните членки на НАТО се ангажираха да достигнат това ниво до 2035 г.

Като политик, застъпващ се за твърда линия в националната сигурност и силен поддръжник на съюза между САЩ и Япония, Такаичи ясно изразява желанието си за допълнително укрепване на въоръжените сили.

„Япония трябва проактивно да работи за фундаментално укрепване на отбранителните си способности“, заяви тя в парламента по-рано тази година.

Тя обаче има и амбициозни планове за икономиката. Тази година Такаичи обяви план за растеж, целящ общи публични и частни инвестиции на стойност над 370 трилиона йени до 2040 г. – програма, която може да натовари държавните финанси. Едновременното увеличаване на разходите за отбрана може да подложи на изпитание доверието на инвеститорите в способността на Япония да овладее задлъжнялостта си.

След като през 2022 г. премахна неофициалното ограничение върху разходите за отбрана, Япония направи значителни инвестиции във възможности за нанасяне на удари на далечни разстояния, като например ракети „Томахоук“, изстрелвани от сушата и от кораби. В бюджетната си заявка за финансовата година, започваща през следващия април, Министерството на отбраната поиска рекордната сума от 8,9 трилиона йени, което представлява увеличение с 0,9% спрямо текущата година.

За много от перата в бюджетната заявка обаче не са посочени прогнозни разходи, което означава, че крайната стойност на бюджета вероятно ще бъде значително по-висока. Освен това обезценяването на йената е намалило покупателната способност на Япония при закупуването на оръжие от чужбина.

Целта на НАТО

Дори Япония да се ангажира с ниво от 3,5%, тя пак би изоставала спрямо страните от НАТО. При НАТО целевият показател се отнася за така наречените „основни“ разходи за отбрана, като например тези за въоръжение и заплати на личния състав. Членките са поели ангажимент и за допълнителни 1,5% от БВП за разходи, свързани с отбраната – например за защита на критична инфраструктура.

Япония обединява основните и допълнителните разходи в своя бюджет за отбрана; това означава, че дори при общо ниво на разходите от 3,5%, тя би отделяла по-малък дял от БВП за армията си в сравнение със страните от НАТО.

Робърт Уорд, ръководител на направление „Япония“ в Международния институт за стратегически изследвания, отбеляза, че сред японските управници и държавни служители вече е подготвена почвата за значително увеличение на разходите за отбрана. Според него сега въпросът опира най-вече до това кога точно Япония ще достигне прага от 3,5%.

„Независимо дали това ще стане в рамките на пет или десет години, не виждам алтернатива, предвид голямото значение на съюза, воден от САЩ“, заяви Уорд.