Доходност от 5% по облигациите на САЩ създава нови рискове за пазарите
Разпродажбата при дългосрочните облигации на САЩ би могла да стане много по-хаотична, ако Федералният резерв не повиши лихвите тази седмица
Редактор: Даниел Николов
Разпродажбата на облигации доведе доходността по ключови държавни ценни книжа на САЩ до прага от 5%, засилвайки опасенията – от Уолстрийт до Вашингтон – относно по-високите разходи за финансиране, които оказват натиск върху американската икономика.
След като рязкото покачване на цените на петрола заплаши да предизвика нов инфлационен шок, а администрацията на Тръмп неуспешно се опита да облекчи натиска върху пазара на държавен дълг, доходността по базовите 10-годишни облигации скочи до 4,97% в края на миналата седмица. Това е малко под пика от октомври 2023 г., когато тя за кратко надхвърли 5% по време на една търговска сесия, преди да се понижи отново вследствие на наплива от купувачи.
Скорошният срив на цените на облигациите повиши залога за председателя на Федералния резерв Кевин Уорш преди заседанието на централната банка в сряда. Пазарът се стабилизира в петък едва след като данните показаха по-силен от очакваното ръст на потребителските цени през миналия месец, което засили спекулациите, че политиците ще започнат да повишават лихвените проценти, за да овладеят инфлацията, надхвърляща целевото ниво вече пет години.
„Фед определено изостава от събитията“, заяви Трейси Чен, портфолио мениджър в Brandywine Global Asset Management. „В средносрочен план доходността ще продължи да расте.“
Според нея това се дължи на факта, че някои от факторите, тласкащи нагоре доходността по дългосрочните облигации – като инфлационното въздействие на войната с Иран – са извън контрола на отговорните за паричната политика лица. „Не знам до какви нива ще стигне, но смятам, че със сигурност ще надхвърли 5%.“
Доходността по облигациите се покачва в световен мащаб, откакто в края на февруари президентът Доналд Тръмп започна война срещу Иран, нарушавайки доставките на петрол и газ от Близкия изток. В САЩ своята роля изиграха както бумът на изкуствения интелект – който едновременно залива пазарите с дългове и влива стимули в икономиката, – така и опасенията относно нарастващия дефицит на федералното правителство.
Това движение нагоре предизвиква раздразнение у Тръмп, тъй като се отразява на пазарите, оскъпявайки ипотечните и другите видове кредити в навечерието на междинните избори през ноември.
В началото на този месец той заплаши да преустанови цялата търговия на САЩ с някои държави, ако Федералният резерв не понижи лихвените проценти – ход, който почти сигурно би задълбочил разпродажбите на активи, подклаждайки опасенията от инфлация. Министърът на финансите Скот Бесент се опита да ограничи ръста на доходността по държавните облигации чрез засилено обратно изкупуване на дълг от страна на ведомството, но миналата седмица стана свидетел на рязък скок в доходността, след като първата му подобна операция не успя да впечатли инвеститорите.
На фона на липсата на съществен напредък към прекратяване на конфликта в Близкия изток, инвеститорите се подготвят за риска от продължаващ срив на пазара на облигации. Иън Линген, ръководител на отдела за стратегии по лихвените проценти в САЩ към BMO Capital Markets, прогнозира, че доходността по 10-годишните облигации ще надхвърли 5% „в съвсем кратък срок“.
Само по себе си преминаването на това ниво – над което доходността не е затваряла от 2007 г. насам – няма фундаментално значение. Въпреки това, подобни „кръгли“ числа често се възприемат като ключови повратни точки, способни да провокират конкретни решения както у инвеститорите, така и у политиците.
Доходността по държавните облигации на САЩ е от особено значение, тъй като служи за база при определяне на лихвите по други видове заеми. На фондовия пазар тя се използва и като сконтов процент за изчисляване на настоящата стойност на бъдещите печалби. Колкото по-висока е доходността, толкова по-ниска изглежда стойността на тези печалби.
Според някои инвеститори това може да окаже негативен натиск върху акциите, които се задържат близо до рекордни нива благодарение на силните финансови резултати, породени от бума на изкуствения интелект, и устойчивостта на икономиката. Освен това, високата доходност по облигациите може да предизвика отлив на капитали от акциите, тъй като по-високата възвръщаемост на облигациите става все по-привлекателна за инвеститорите.
„Ако видим доходността по облигациите да достигне нива от 5% или 5,25%, смятам, че тогава ще станем свидетели на известни затруднения и негативна реакция на пазара на акции“, коментира Грейс Питърс, глобален ръководител на отдела за инвестиционни стратегии в JPMorgan Chase Private Bank. „Нивото от 5% оказва психологическо въздействие.“
„Инфлацията все още е на обезпокоително високо ниво спрямо целевата стойност, а федералното правителство финансира големи бюджетни дефицити в условия на вече значително предлагане на дълг. Ако номиналната икономическа активност се задържи около сегашните нива, докато Фед мълчаливо приема 3-процентната инфлация като еквивалент на 2%, то дългосрочните лихвени проценти неизбежно ще трябва да се повишат.“
— Брендън Фейгън, макростратег в Markets Live
Сътресенията през изминалата седмица – когато доходността по двугодишните държавни облигации на САЩ отбеляза най-големия си дневен скок, откакто митата на Тръмп от април 2025 г. предизвикаха срив на пазарите – засилиха натиска върху Федералния резерв.
Това се дължи на факта, че част от разпродажбите през последните месеци бяха подхранени от въпроси относно Уорш; на първата си пресконференция след заседанието през юни той наблегна на това, че е фокусиран върху връщането на инфлацията към целевото ниво от 2% на централната банка. След юлското заседание обаче, когато Фед отново запази лихвените проценти непроменени, търговците започнаха масово да разпродават дългосрочни облигации поради съмнения дали той ще изпълни намеренията си.
В петък, след като Министерството на труда на САЩ съобщи за по-голям от очакваното скок в показателя за базова инфлация, търговците заложиха, че това вероятно ще принуди Фед да предприеме действия. Фючърсните пазари започнаха да калкулират около 90% вероятност за повишение на основния лихвен процент с четвърт процентен пункт след предстоящото заседание.
В ранната азиатска търговия в понеделник доходността по двугодишните американски облигации се задържа на ниво от 4,62%, докато тази по 10-годишните книжа се стабилизира на 4,96%.
„Колкото повече Фед демонстрира своята надеждност в борбата с инфлацията, толкова по-вероятно е да се свие рисковата премия в дългия край на кривата на доходността на държавните облигации в средносрочен план“, коментира Далийп Сингх, главен глобален икономист в PGIM Credit.
Въпреки това, някои от другите фактори, тласкащи доходността нагоре, продължават да действат със същата сила. Федералният бюджетен дефицит достигна 2 трилиона долара през първите 11 месеца на фискалната година. Освен това миналата седмица Тръмп повдигна въпроса за разходи от над 1 трилион долара под формата на чекове за по 5000 долара за всеки пълнолетен американец, ако републиканците запазят контрола си върху Конгреса след предстоящите избори – идея, която икономическият съветник на Белия дом определи като „сериозно предложение“. Конфликтът в Близкия изток също ескалира, изтласквайки цените на петрола до най-високото им ниво от четири месеца насам.
Стратези на JPMorgan Chase & Co., водени от Джей Бари, заявиха, че очакват повишение на лихвите тази седмица, но поддържат „мечи“ (песимистични) нагласи спрямо дългосрочните държавни облигации, предвид възможните реакции на пазарните участници към изявлението на Фед и пресконференцията на Уорш. Други се присъединиха към това предпазливо мнение, виждайки риск разпродажбата да се възобнови, ако Федералният резерв изненада инвеститорите.
„Разпродажбата при дългосрочните облигации би могла да стане много по-хаотична, ако Фед не повиши лихвите“, заяви Ед Ал-Хусаини, портфолио мениджър в Columbia Threadneedle.