Путин отслаби натиска върху централната банка за по-ниски лихви

Централната банка на Русия отново ще трябва да реши дали да спре цикъла на разхлабване на паричната политика, като управителят Елвира Набиулина е изправена пред нарастващи инфлационни рискове, породени от смущения в доставките на горива и увеличаващите се държавни разходи, макар политическият натиск да изглежда отслабнал.

Въпреки че парламентарните избори предстоят седмица след вземането на решението, Кремъл не настоява за конкретен изход, твърдят запознати с дискусиите източници, пожелали анонимност поради поверителния характер на вътрешните обсъждания.

В петък се очаква ръководството на банката да избира между запазване на основния лихвен процент на ниво от 14% и умерено понижение с 25 базисни пункта.

Натискът на Путин

Ситуацията се различава от тази през юли, когато президентът Владимир Путин на два пъти даде сигнал, че лихвите трябва да бъдат по-ниски – изказвания, отличаващи се с необичайна за периода преди заседание по паричната политика прямота, които подчертаха политическите предизвикателства, с които банката понякога трябва да се справя. По онова време инвеститорите и бизнеса се опасяваха, че нарастващите икономически последици от войната могат да сложат край на цикъла на понижаване на лихвите.

Централната банка на Русия разсея тези опасения, като извърши десето поредно понижение на лихвения процент, въпреки ускоряването на растежа на цените и скока в инфлационните очаквания на фона на недостига на горива, причинен от украински атаки срещу петролни рафинерии.

Разходите за финансиране остават тежко бреме за руската икономика, като свиват печалбите и възпират инвестициите. Този месец обаче Путин възприе различен тон, заявявайки, че високият основен лихвен процент е „съзнателно решение, необходимо за запазване на макроикономическата стабилност“.

Това дава на Набиулина по-голяма свобода на действие, в случай че реши да направи пауза, за да изчака повече яснота относно някои от най-важните фактори, определящи перспективите пред инфлацията. Актуализираните бюджетни планове за настоящата година и новите тригодишни фискални цели ще бъдат представени едва в края на септември, а централната банка все още не е актуализирала оценките си за това как смущенията в доставките на горива влияят върху цените.

„Липсата на данни на този етап и по-силните проинфлационни рискове може да се окажат основните аргументи в полза на пауза“, коментира Олга Беленкая, икономист в инвестиционната компания „Финам“ в Москва, според която запазването на статуквото е по-вероятно от понижаване на лихвите.

Повечето икономисти, анкетирани от Bloomberg, не очакват промяна тази седмица. Само трима от общо 11 прогнозират ново понижение с четвърт пункт – до 13,75%. Набиулина ще проведе брифинг в 15:00 ч. московско време. Дори ако в петък отговорните за паричната политика лица запазят лихвените нива непроменени, разходите за кредитиране вероятно ще се понижат леко преди края на годината.

Инфлация и основна лихва в Русия:

Още по темата

Путин пристигна в Индия за срещата на върха на БРИКС

Полезните идиоти на Москва в Запада придобиват ново измерение

Скритата война на Путин срещу Европа се разширява

Тактическа пауза

Централната банка може да си позволи „тактически паузи“, докато оценява ситуацията, но въпреки това да намали лихвите до 13%–13,5% до края на годината, заяви главният изпълнителен директор на „Сбербанк“ Герман Греф на пресконференция по време на Източния икономически форум по-рано този месец. Той също така предупреди, че осезаемо облекчение ще настъпи едва когато лихвените проценти спаднат до 10%–12%.

Голяма част от надигащия се инфлационен натиск остава извън контрола на онези, които определят лихвените нива. През тази година Русия харчи средства по-бързо от планираното, а Министерството на финансите се отказа от целта си да елиминира структурния бюджетен дефицит в близките години.

Преразгледаните бюджетни планове ще бъдат от ключово значение за бъдещата траектория на лихвените проценти, според източник, близък до централната банка, пожелал анонимност.

Решението за лихвените проценти през септември се взема на фона на несигурност, „но основният движещ фактор е фискалният цикъл, а не изборният“, коментира Александър Исаков, главен икономист в „Сбербанк“ и ВЕБ.

Годишната инфлация отново се ускори до 6,3%, тъй като поредните атаки срещу петролни рафинерии задълбочиха недостига на горива и повишиха цените на бензина, като този ефект се пренесе върху широк кръг от стоки.

Заместник-управителят на централната банка Алексей Заботкин заяви в края на август, че ефектите, свързани с горивата, са допринесли с около 1,5 процентни пункта към ръста на цените въз основа на данните от първата половина на юни. Банката няма да разполага с нова оценка преди октомври, уточни той.

Рублата създава допълнителен натиск. Тя е загубила около 16% от стойността си спрямо долара през последните три месеца, тъй като приходите от износ са намалели, а търсенето на чуждестранна валута се е увеличило – включително за внос на горива и оборудване за ремонт на рафинерии.

„От предишното заседание насам балансът на аргументите се измести още повече в полза на пауза“, пише в свой анализ Андрей Мелащенко, експерт в „Ренесанс Капитал“ в Москва. Възможно е част от загубения производствен капацитет да се възстановява по-бавно, отколкото централната банка е предполагала през юли, отбелязва той.

Ударите по складове, използвани от големи платформи за електронна търговия, също привлякоха вниманието на регулатора, въпреки че според доклад на централната банка от миналата седмица отговорните за паричната политика лица очакват цялостното въздействие върху инфлацията да бъде ограничено.

Още по темата

Все повече руснаци държат парите си в брой въпреки рекордните банкови лихви

Путин не може да разбие вратата на НАТО. Затова опитва през прозореца

Центърът на властта в Русия се измества към тайните служби

Инфлацията

В доклада се отбелязва още, че инфлационните очаквания на домакинствата и бизнеса – ключов показател за паричната политика – остават над средните нива, наблюдавани през първата половина на годината.

Инфлацията е напът да превиши целта на централната банка за седма поредна година:

Монетарните власти дадоха сигнал, че цикълът на смекчаване на паричната политика не е приключил, дори след като повишиха прогнозите си за растежа на цените до ниво от 6–7% до края на 2026 г., което означава, че инфлацията ще надвиши целевото равнище от 4% за седма поредна година.

„Високата инфлация – някога бич за руската икономика и анатема за Кремъл – вече се приема с по-голяма толерантност, тъй като настоящите проблеми надделяват в политически план над всякакви опасения за бъдещето“, коментира Александър Коляндър, директор за Европа в Eurasia Group.

Още по темата

Путин вече не означава стабилност – поне за Крим

Русия създава алтернативна информационна екосистема

Лихвените плащания на Русия вече са към 10% от бюджета