Бивш италиански генерал разтърсва дясната коалиция на Мелони

Роберто Ваначи привлича крайнодесни избиратели и заплашва шансовете на премиера Джорджа Мелони за нов мандат

9 September 2026 | 19:00
Автор: Донато Паоло Манчини
Редактор: Теодора Божкова
Снимка: bloomberg LP
Снимка: bloomberg LP
  • Ултранационалистът Роберто Ваначи привлича 7,9% подкрепа и отнема избиратели от десните партии в коалицията на Джорджа Мелони
  • Основният му конфликт с правителството е заради подкрепата за Украйна, която той настоява Италия да прекрати
  • Ваначи допуска съюз с Мелони, а неговите гласове може да се окажат решаващи за мнозинство след изборите през 2027 г.

Роберто Ваначи, бивш генерал от италианската армия и професионален провокатор, се появи сам на брега на езерото Комо - без помощници или придружители - с надеждата да привлече публика. И я получи.

Бунтарски настроеният ултранационалист разговаря с тълпите журналисти, докато те имаха въпроси. Интересът към „шоуто на Ваначи“ беше толкова голям, че организаторите трябваше да го изведат в разкошните градини край езерото на хотел Villa d’Este, за да могат участниците в ежегодната среща на политическия и бизнес елита на Италия да стигнат до следващата дискусия.

Самото му присъствие на форума „Амброзети“ предизвика критики от хора, обезпокоени от приобщаването на пореден екстремист към европейския политически мейнстрийм. То бележи връхната точка на стремителния му възход от неизвестността, макар подкрепата за него в социологическите проучвания да остава под 10%.

Само след две години в изборната политика Ваначи вече хвърля дълга сянка върху коалицията на премиера Джорджа Мелони. С призивите си за ограничаване на имиграцията и абортите, както и с националистическите и анти-ЛГБТК+ позиции, той отнема подкрепа от твърдата десница, която Мелони и съюзникът ѝ от партия „Лига“ Матео Салвини някога мобилизираха. Тези гласове може да се окажат необходими на Мелони, за да остане на власт през 2027 г.

„Надявам се на ефект на снежната топка“, каза Ваначи в интервю за Bloomberg News. „Не очаквах растежът да бъде толкова бърз.“

Roberto Vannacci

От генерал в Москва до съперник на Мелони вдясно

Постепенното придвижване на коалицията на Мелони към политическия консенсус, особено чрез подкрепата ѝ за Украйна, се оказа неприемливо за Ваначи. След 15-месечен период като военен аташе на Италия в Москва по време на пандемията от Covid той сам издаде книгата Il Mondo al Contrario (Светът с главата надолу). Тя незабавно се превърна в сензация и породи спекулации за неговите симпатии - или връзки - с режима на Владимир Путин. Заради книгата той беше отстранен от командния си пост в армията, преди да се пенсионира.

През 2024 г. Ваначи спечели място в Европейския парламент като независим кандидат от листата на Салвини. През февруари тази година обаче се отдели и основа „Национално бъдеще“, като понякога гласуваше срещу правителството на Мелони. Салвини определи това като предателство от страна на човека, когото беше започнал да нарича свой заместник.

„Салвини му отвори цяла магистрала“, каза Вера Каперучи, преподавател по политология в университета Luiss в Рим. „Той му осигури сцена.“

В родината на европейския фашизъм и в 27-членен съюз, подложен на натиска на путинизма, важен е въпросът накъде води тази магистрала. Възгледите на Ваначи са ясни, но остава неясно колко дълго ще се задържи - дали ще успее да получи място на масата, или дори да провали пътя на Мелони към втори мандат.

Засега 57-годишният Ваначи твърди, че все още не се е срещал с Мелони и не е имал контакти с представители на правителството. Единственият човек, когото видя в Чернобио след интервюто за Bloomberg, беше Салвини. Двамата не се бяха срещали след отделянето на Ваначи от „Лига“. Те си стиснаха ръцете, след което Ваначи, облечен в небесносиня тениска с яка, си взе бекон от закуската на бюфет.

„Проучването, което има значение, се провежда в деня на изборите“, каза Салвини в интервю, омаловажавайки резултатите на Ваначи в социологическите анкети.

Ваначи е запознат с конспиративните теории, които се опитват да обяснят възхода му - че е творение на движението MAGA или резултат от тайните операции на Русия. Според него най-забележителна е теорията, че е „продукт на френските тайни служби“.

Украйна и Русия разделят Ваначи и Мелони преди изборите

Макар да има публикации, според които е заподозрян, че е руски агент, той отрича това „категорично“. Ваначи посочва, че общият размер на даренията за партията му е около 400 000 евро, като средствата идват предимно от членски внос.

„Все още имам няколко приятели, които живеят в Москва, и понякога разговаряме“, каза Ваначи. Той беше изгонен от Русия през 2022 г. вследствие на дипломатически спор, след като Мелони подкрепи Украйна.

Политиката спрямо Киев е в основата на разрива му с Мелони. Ваначи иска Италия да прекрати подкрепата си за Украйна и да потърси мир с агресора. Така той повтаря позицията на българския премиер Румен Радев - също бивш военен, който се противопоставя на военната помощ на ЕС за Киев.

„Ние финансираме Украйна, даваме ѝ оръжия и дронове. Украински дронове и оръжия извършват стратегически бомбардировки над руски рафинерии“, каза той. „Така задвижваме порочен кръг, който се обръща срещу нас и влияе върху цените на енергията. Куче, което хапе собствената си опашка.“

„Никога не съм заемал проруска позиция“, добави той. „Става дума за това какво е добро за Европа. Защото в тази ситуация губещите са Европа и Италия.“

Джон Форман, бивш военен аташе на Великобритания, се е срещал с Ваначи, когато двамата са заемали сходни длъжности в посолствата на своите държави в Москва преди руската инвазия през 2022 г.

„Нямаше никакви признаци, че е руски проект. Не мисля, че беше там достатъчно дълго“, каза Форман. „Той нямаше никаква подготовка или експертни познания за Русия.“

Около три седмици преди инвазията Ваначи казал на Форман в италиански ресторант в Москва, че Русия няма да нападне Украйна.

„Професионалната му преценка беше напълно погрешна. Той е много енергичен, обича да говори и твърдо да защитава позициите си. Не мисля, че е човек, който често се съмнява в себе си.“

Това важи и за възгледите му извън външната политика. Генералът, служил в Ирак и Афганистан и заемал постове в Африка, има категорични позиции по социалните въпроси.

Той казва, че не би премахнал еднополовите съюзи, узаконени в Италия през 2016 г., а по-скоро би искал да „разшири“ приложението им: „Нека ги разпрострем и върху отношения на привързаност и приятелство, които не включват хомосексуалността, подразбираща се при съвместното съжителство.“

Въпреки това според него „единствената форма на семейство за нас е тази, която възниква от брака между мъж и жена и позволява създаването на потомство“.

„Право да имаш деца никога не е съществувало - дори за хетеросексуалните двойки. В природата това е привилегия“, каза той.

С наближаването на изборите през следващата година разговорите неизбежно се насочват към политическата стратегия.

Според последното проучване подкрепата за Ваначи е 7,9%, което поставя движението му на второ място в десницата след „Италиански братя“ на Мелони. Той заяви, че би бил склонен да се присъедини към коалицията на премиера, ако „политиката е дясна“.

Мелони, която миналата седмица стана ръководител на най-дълго управлявалото италианско правителство след Втората световна война, изключи възможността за предизборен съюз. Въпреки това гласовете на Ваначи може да са ѝ необходими за мнозинство, ако бъде приета изборната ѝ реформа, предоставяща бонус от депутатски места на всяка коалиция, получила над 42% от гласовете.

„Политиката никога не е просто аритметика“, каза тя през юни. „Не си мислете, че като съберете 30 и 4, получавате 34.“

National Future

„Национално бъдеще“ набира подкрепа в италианските проучвания

Политическото движение на Роберто Ваначи става второто по големина в десницата и четвъртото в страната.

Като се има предвид, че Ваначи привлича хората чрез „до голяма степен ирационална сантименталност“, преподавателката от Luiss Каперучи смята, че „той ще се задържи поне до изборите“.

„Системата ще успее да приобщи Ваначи“, каза тя. „Разполагаме с добри конституционни и институционални защитни механизми. Упражняването на властта и амбицията за власт смекчават дори най-радикалните пориви.“