Мащабните ядрени амбиции на Швеция зависят от изхода на изборите

Изборите решават бъдещето на ядрената програма: Швеция планира 10 нови реактора до 2045 г., но смяна на властта може да забави или промени проекта

8 September 2026 | 08:27
Автор: Ларс Паулсон и Чарли Дъксбъри
Редактор: Теодора Божкова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • Финансирането и търсенето остават под въпрос: Необходими са огромни държавни средства, одобрение от Европейската комисия и достатъчно бъдещо потребление на ток
  • Вятърната енергетика страда: Инвестициите в нови проекти почти са спрели заради опасения, че няма да могат да се конкурират със субсидираната ядрена енергия
  • Вотът на 13 септември ще определи бъдещето на шведския план за 10 нови ядрени реактора на фона на спорове за разходите, държавната подкрепа и ролята на възобновяемата енергия

Двама от най-влиятелните политици в Швеция застанаха един след друг под палещото слънце на открита сцена по време на „Алмедален“, ежегодния летен политически фестивал в Швеция. Те представиха коренно различни виждания за енергийното ѝ бъдеще. Първа министърът на енергетиката Еба Буш приветства плановете за изграждане на ново поколение ядрени реактори като стабилна и надеждна основа за бъдещото индустриално развитие на Швеция.

Разширяването на ядрената енергетика не само ще помогне на страната да електрифицира ключови сектори, но и ще намали емисиите, ще засили независимостта ѝ от руските енергийни доставки и ще стабилизира цените на електроенергията, заяви тя пред шумната публика на балтийския остров Готланд. „Ядрената енергия може да се окаже дори по-велико изобретение от нарязания хляб“, каза тя.

Съпредседателят на Зелената партия Даниел Хелден отхвърли идеята като скъпоструващо отклоняване на вниманието от по-евтините и по-лесни за изграждане възобновяеми енергийни източници. След това нанесе още един удар, като изтъкна, че правителството - а следователно и Буш - не е изпълнило предизборното си обещание от 2022 г. да изгради първите нови ядрени реактори в Швеция от 80-те години насам. „Ядрената енергия трябваше да ни избави от всичките ни енергийни проблеми, но къде е тя?“, попита той. „Няма я никаква.“

Откакто встъпи в длъжност преди близо четири години, Буш се превърна в лицето на кампанията за превръщането на Швеция в нова европейска ядрена сила. Освен че пое ангажименти за стотици милиарди крони под формата на заеми, гаранции и инвестиции, тя заложи и доверието в енергийната политика на своето дясноцентристко правителство.

Изходът от този рискован залог - и дали един от най-амбициозните европейски планове за възраждане на ядрената енергетика ще продължи да напредва - ще стане ясен след изборите на 13 септември. Ако настоящата коалиция не спечели нов мандат, това може да забави или промени проекта и да накара инвеститорите да се замислят, преди да вложат още време и средства. Последните социологически проучвания дават малка преднина на опозиционните социалдемократи, които се очаква да сформират коалиция със Зелените. Тяхна победа, заяви Буш в последващо интервю, би „поставила шведската ядрена програма под заплаха“.

Швеция и атомната енергия: Между подкрепата и съпротивата

Отношението на шведите към атомната енергия е смесица от любов и омраза още от пускането в експлоатация на първия голям ядрен енергиен реактор в страната през 1972 г. Макар през 80-те и 90-те години ядрената енергетика вече да осигуряваше почти половината от електроенергията на Швеция и да поддържаше цените ѝ сред най-ниските в Европа, съпротивата срещу нея нарастваше както сред политиците, така и сред гражданите. Между 1999 и 2020 г. шест реактора бяха окончателно спрени.

Затварянето им се превърна в гореща тема по време на изборите през 2022 г., когато четирите партии, съставляващи днешния управляващ блок, обвиниха тогавашната коалиция начело със социалдемократите за рязкото поскъпване на електроенергията в разгара на енергийната криза.

Седмици след изборите през 2022 г. Даниел Вестлен, ядрен специалист, работил с реактори в енергийната компания Vattenfall AB, пое новия си пост като държавен секретар в ръководеното от Буш Министерство на климата и предприемачеството.

Предната нощ почти не беше спал, притеснен, че ще му трябват „сто души“, за да се справи с предстоящите задачи.

Но когато отвори вратата на кабинета си в бивш дворец в центъра на Стокхолм и видя екипа, който вече работеше, осъзна, че няма да е сам в изпълнението на един от основните приоритети на управляващата коалиция. „Помислих си: аха, всъщност тук наистина имам сто души“, разказа той.

Ядрената енергетика беше първата ключова политическа тема, която обедини партиите в новото правителство. „Наистина няма друга тема, по която това правителство да е толкова единно вътрешно“, каза Вестлен.

Всички управляващи партии - от центъра до крайната десница - са дълбоко убедени, че създаването на нови мощности за производство на електроенергия в страната е жизненоважно за продължаващия икономически растеж, който поставят сред водещите си политически приоритети. Те виждат в ядрената енергия ключ към електрификацията на традиционните шведски отрасли с високо замърсяване, като минното дело, горската промишленост и производството на желязо и стомана, така че те да продължат да работят устойчиво и рентабилно.

Opposition Holds

Зелените предупреждават за скъпа ядрена енергия и дълго чакане

Опозицията не е толкова убедена. Говорителят на Зелената партия по енергийните въпроси Линус Лаксо отхвърля тезата, че ядрената енергетика е най-добрият начин Швеция да постигне целите си в областта на климата или икономиката. Позовавайки се на скорошни проекти във Великобритания, Финландия и Франция, Лаксо заяви, че на Швеция може да ѝ се наложи да чака двадесет години за нови ядрени мощности. А ако през периода на изграждането им се отклоняват ресурси от вятърната и слънчевата енергетика, емисиите ще останат високи, докато страната чака реакторите.

По думите му новата ядрена енергия би била и между три и пет пъти по-скъпа от предпочитаната от Зелената партия комбинация от възобновяеми и други зелени източници, като водната енергия.

Подобни дебати се водят и в други държави, включително Белгия и Нидерландия, където ядрените амбиции също са уязвими при промени в коалиционната политика. Швеция обаче се отличава с мащаба на програмата си: до 2045 г. тя цели да изгради 10 нови реактора с обща мощност от 10 000 мегавата. Това е сериозно предизвикателство, особено като се има предвид, че последният реактор в страната е пуснат в експлоатация преди повече от 40 години.

В Швеция все още работят шест реактора, но близо четири години след началото на програмата всички постижения на правителството остават на хартия. Вестлен заяви, че страната е напреднала в премахването на правните пречки пред изграждането на нови ядрени мощности - например чрез промяна на политиката така, че тя да допуска източници „без изкопаеми горива“, а не само „възобновяеми“, както и чрез осъвременяване на ядреното законодателство.

Въпреки това Швеция трябва да възстанови част от експертния си капацитет в ядрената област и отново да изгради вътрешна верига за доставки. Правителството трябва също да увери доставчиците на реактори, че ядрените амбиции на страната няма да бъдат изоставени, ако на власт дойде нова коалиция.

Други важни въпроси също остават без отговор: как ще се обезвреждат бъдещите ядрени отпадъци, как ще се покриват разходите за това и дали Европейската комисия ще одобри държавната помощ, необходима за финансирането на програмата. Съществува и въпросът за търсенето. Докато правителството твърди, че електрификацията на икономиката ще удвои потреблението на електроенергия за две десетилетия, някои наблюдатели, сред които Стафан Берг, не са съгласни.

Берг, който ръководи анализите в консултантската компания Bellpoint Partners AB, смята, че растежът може да бъде ограничен от недостатъчния капацитет на електропреносната мрежа, продължителните процедури за издаване на разрешителни и отдръпването на компании, разколебани от рисковете.

Справянето с тези предизвикателства често се пада на Карл Бергльоф - човека, натоварен със задачата да превърне политическите амбиции в реактори. Националният координатор по ядрената енергетика е спокоен и скромен - типично шведски качества, които му помагат да се ориентира в държавната бюрокрация и да съгласува интересите на най-различни хора с твърди позиции от правителството, промишлеността, енергийните компании и финансовия сектор. На практика задачата на Бергльоф е да осигури устойчивост на ядрен проект, замислен да работи десетилетия наред, независимо от смените на правителствата.

Макар социалдемократите като цяло да подкрепят изграждането на нови ядрени мощности, те критикуват някои от основните планове за финансиране и субсидиране. Очаква се освен това Зелените да се опитат да поставят като условие за участието си в управляваща коалиция провеждането на продължително проучване на проекта или неговото спиране.

Бергльоф не смята, че ядрената програма ще бъде изоставена след изборите, но политическата несигурност обяснява защо правителството се опитва да придвижи проекта напред преди вота. По-рано тази година държавата обяви, че ще придобие контролен дял във Videberg Kraft AB -компанията, която е напреднала най-много по ядрените си планове. Това лято Videberg избра Rolls-Royce SMR за изграждането на три реактора на западното крайбрежие на страната.

Междувременно компаниите в ядрения сектор продължават напред въпреки политическите рискове. Към началото на септември правителството е получило шест заявления за държавна помощ. Сред кандидатите са Videberg, Blykalla AB и Fortum Oyj, която подаде заявление миналия месец. Главният изпълнителен директор на Blykalla Якоб Стедман е уверен в перспективите пред компанията си, но не очаква бърз напредък.

Според него реактор, който компанията планира да изгради в САЩ, може да заработи преди който и да било от нейните реактори в Швеция, въпреки че тя от много по-дълго време съсредоточава усилията си върху шведския пазар. „Трудно е да не стигнеш до извода, че САЩ отдават по-голямо значение на иновациите, включително в ядрената област“, каза той.

Докато избирателите и компаниите, разработващи проектите, чакат повече яснота, друг сектор понася щети. През последните години инвестициите в нови шведски вятърни проекти почти напълно са спрели, тъй като финансиращите ги се опасяват, че проектите им няма да могат да се конкурират с цените, които правителството планира да гарантира за ядрената енергия.

Чуждестранни енергийни компании, които някога имаха големи планове за възобновяемата енергетика, ограничиха амбициите си или дори напуснаха Швеция. Сред тях са германската RWE AG и датската Orsted A/S. По данни на браншовата организация Green Power Sweden миналата година са поръчани вятърни турбини с обща мощност едва 29 мегавата, спрямо над 1200 мегавата през 2023 г.

„Изключителното съсредоточаване върху новите ядрени мощности попари целия вятърен сектор“, заяви Емели Закрисон, ръководител за Швеция на OX2 AB -компания за разработване на вятърни проекти, собственост на гиганта в частните капиталови инвестиции EQT AB.

Ако ядрените планове на Швеция се забавят или провалят, инвеститорите в нови ядрени проекти в цяла Европа вероятно ще си вземат поука. Един от обсъжданите варианти е операторите на ядрени централи да бъдат обезщетявани, ако реакторите им бъдат спрени вследствие на политически решения. Това би осигурило на „индустрията увереност, която се простира отвъд няколко изборни цикъла“, заяви Сама Билбао и Леон, генерален директор на Световната ядрена асоциация.

Правителственият съветник Вестлен заяви, че коалицията прави всичко по силите си, за да убеди обществото, че ядрената програма на Швеция трябва да продължи поне през следващите четири години.

„Може би някой иска да промени това - е, решението е на избирателите на 13 септември“, каза той. „Как се чувствам? Ами какво да кажа? Това е демокрацията. Така работи.“