Горещото лято промени всичко за Европа. Какво следва догодина?

Това лято времето в Европа предизвика широко разпространени тревога и безпокойство. Седмици без дъжд, рекордни температури, поразени реколти и мащабни пожари трудно могат да бъдат пренебрегнати - както от обществото, така и от инвеститорите и политиците.

Докато природният климатичен феномен Ел Ниньо се засилва до едно от най-мощните си проявления в историята на наблюденията, метеоролозите вече насочват поглед към следващото лято.

Все още е твърде рано да се прогнозира точно какво ще се случи, но британската метеорологична служба вече заявява, че 2027 г. вероятно ще се конкурира с 2024 г. за най-горещата година в историята на Европа. Дори това да не се случи, изменението на климата означава, че бъдещите горещи вълни ще бъдат по-продължителни, по-интензивни и по-чести от сегашните рекордни периоди.

„Горещите вълни и горските пожари са много ясно доказателство, че хората вече не могат да ги пренебрегват, защото ги виждат пред очите си“, казва Беатрис Мосело, старши научен сътрудник в аналитичния център Chatham House.

„Не става дума само за едно събитие, което предизвиква нарушения за определен период. Последиците се усещат на толкова много различни равнища - в икономиката и в обществото.“

Тази тревога се отразява и в социологическите проучвания. След рекордната гореща вълна във Франция проучване на Ipsos през юли отчете 12 процентни пункта ръст на загрижеността за околната среда.

Проучванията в Австрия и Великобритания показаха същата тенденция, която изследователи от австрийската компания за пазарни проучвания INTEGRAL свързаха с прекия опит на хората с горещините и усещането, че страната не е била достатъчно подготвена.

Има и някои признаци, че правителствата започват да обръщат повече внимание на изменението на климата в политиките си.

В Германия министърът на околната среда настоява за промяна на конституцията и за увеличаване на отговорността на федералното правителство за адаптацията към климата, след като местните власти заявиха, че не разполагат с необходимите ресурси, за да се справят ефективно.

В Испания властите обявиха повече средства за климатични убежища, където хората могат да се укриват от жегата, както и за климатизация в училищата. Във Великобритания министърът на здравеопазването заяви, че Националната здравна служба трябва да се подготви за по-високо търсене на медицински услуги през лятото, по същия начин, по който сега планира за зимата.

Реалните промени в инфраструктурата ще изискват повече време

В повечето случаи обаче осезаемите промени ще отнемат повече време. Болниците в Европа са един такъв пример. Много от тях се намират в стари сгради в гъсто застроени градски райони и не разполагат с цялостна климатизация, което ги прави особено уязвими към прегряване.

Във Великобритания медицински сестри са припадали по време на работа, а медицинският персонал предупреди, че условията са опасни.

„Оптимист съм, че адаптацията към горещите вълни ще се превърне в по-висок приоритет за Националната здравна служба“, казва Крис Нейлър, старши научен сътрудник по здравна политика в King’s Fund, изследователска организация с нестопанска цел. „Дали това ще се случи навреме за лятото на 2027 г., не съм толкова сигурен.“

Болниците и клиниките са „опасно горещи“ по време на горещата вълна | Възприемано ниво на топлина на работните места в здравеопазването, юни 2026 г.

Заради горещините това лято бяха отложени някои медицински операции. Това е насочило вниманието към проблема в здравната система, добави той, тъй като лечебните заведения са под натиск да намалят значителния списък с чакащи пациенти.

Въпреки това ръководителите на болници и други здравни заведения имат множество други изисквания към времето и бюджетите си.

Националната здравна служба заяви през август, че е приложила „редица мерки за подобряване на условията за персонала“. Сред тях са използването на преносими климатици и промени в униформите, посочи здравната служба.

Инсталирането на климатизация и по-добра изолация в стотици болници вероятно няма да се случи в краткосрочен план, казва Нейлър, но мерки като стъкла със слънцезащитен контрол, светлоотразителни покрития върху покривите на сградите и по-добра вентилация през нощта биха помогнали и могат да бъдат приложени по-бързо.

Ограничените бюджети затрудняват адаптацията към климатичните рискове

В различни сектори усилията за адаптация се сблъскват с ограничени национални бюджети и множеството други приоритети, които се конкурират за вниманието на европейските правителства, включително войните в Иран и Украйна, напрегнатите отношения със САЩ и избирателите, разочаровани от инфлацията и политическата нестабилност.

Начинът, по който трябва да се реагира на горещините, също предизвиква спорове. Десни популистки политици превърнаха климатизацията в инструмент на политическия спор, обвинявайки управляващите, че поставят целите за нулеви нетни емисии над комфорта на гражданите. В някои случаи те дори отричат, въпреки научния консенсус, че човешката дейност е причина за изменението на климата.

Адаптацията може да създаде и нови предизвикателства. Лятното време предизвика бум в инсталирането на климатици в Европа, което означава, че много повече хора ще имат достъп до охлаждане.

Това обаче създава нова уязвимост: европейските електроенергийни мрежи вече трябва да се справят с пикове в търсенето през лятото. Това лято британската електроенергийна мрежа издаде няколко предупреждения за несъответствие между предлагането и търсенето.

Горещото лято може да се окаже поредният предупредителен сигнал

Това няма да е първата криза, обявена за сигнал за събуждане на света, която в крайна сметка води до малко конкретни промени.

Възможно е обаче този път да е различно, казва Ема Хауърд Бойд, председател на независимата британска Национална комисия за риска от горещини, предвид продължителността на тазгодишните горещини и последиците от тях, сред които пожари, нарушения в търговията, прекъсвания на електроснабдяването и водоснабдяването и видимо пресъхнали обществени пространства след седмици без дъжд.

„Осъзнаването, че ще става все по-горещо, просто трябва да бъде прието много по-сериозно на всички равнища на управлението“, казва тя. „Всички ние все още носим отговорност“, с края на лятото и понижението на температурите, „да не забравяме това, за да бъдем по-добре подготвени през следващата година.“