Контролът на САЩ върху венецуелския петрол заплашва милиарди, дължими на Китай

Венецуела се превръща в тест за амбициите на Доналд Тръмп в цялото Западно полукълбо, очертавайки се като друг потенциален източник на съперничество с Китай.

Петролът и дългът към Китай

След като обяви плановете си да поеме контрола над повече от 65 милиарда барела суров петрол на Венецуела (20% от всичките ѝ резерви – бел. ред.), администрацията на Тръмп ясно заяви, че това е само началото. Предстои кампания за изтласкване на Китай и сили като Русия, които Белия дом нарече „злонамерени чуждестранни играчи“, в стремеж да се гарантира, че „американското господство в нашето полукълбо никога повече няма да бъде поставяно под въпрос“.

Следващата задача на Вашингтон е опит за преструктуриране на дълга на Венецуела, който включва милиарди долари, дължими на Китай. Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт заяви в сряда, че Пекин няма да има никакви претенции към приходи от производството на петрол на Венецуела, прекъсвайки основния канал на Каракас за извършване на плащания.

Износът на венцуелски петрол за Китай се срина след интервенцията на САЩ:

САЩ представиха кампанията си като последната глава от доктрината "Донро“ (римува се с оригиналната Монро отпреди 2 века – бел. ред.), кодифицирана в Стратегията за национална сигурност на Белия дом и която утвърждава едностранно право на САЩ да отказва на съперничещите си сили възможността да притежават или контролират „стратегически жизненоважни активи“. Под това знаме вземането на венецуелски петролни находища от китайски компании е геополитическа възможност те да бъдат приведени в съответствие с интересите на Вашингтон.

Още по темата

Смяна на властта в САЩ може да постави под риск сделката с Венецуела

Сделката на Тръмп за петрола на Венецуела напомня на неоколониализъм

Петролната сделка на Венецуела със САЩ разбуни местната политика

Последиците за Пекин

Китай намали експозицията си към Венецуела през последните години и Тръмп вероятно ще се затрудни да повтори мащаба на действията си във Венецуела другаде, което означава, че за Пекин последиците са по-скоро политически, отколкото икономически.

Интервенционизмът на САЩ рискува да се сблъскат с по-широките интереси на Китай в Южна Америка, каза Кристиан Рейес, анализатор на политически рискове, базиран в Пекин, родом от Еквадор.

„Венецуела не е непременно прецедент за пряко отчуждаване, но може да е прецедент за принудително изключване“, каза той. „Съединените щати са все по-склонни да определят части от икономическите отношения на региона с Китай като проблем за сигурността и да използват значително влияние, за да наложат тези червени линии.“

Интересите на Китай в Латинска Америка са поставени на изпитание:

Реакцията на Китай досега е сравнително сдържана. Говорителят на Министерството на външните работи Гуо Джиакун заяви, че законните права и интереси на Китай във Венецуела „трябва да бъдат защитени“, на редовен брифинг в Пекин в четвъртък. „Сътрудничеството между Китай и Венецуела е защитено от международното право“, добави той. „То не засяга никоя трета страна.“

Преди първото държавно посещение на президента Си Дзинпин в САЩ от повече от десетилетие този месец, представители на водещите световни икономики се стремят да избегнат големи конфликти, дори когато се сблъскват по въпроси, свързани с търговските дисбаланси и икономическата подкрепа на Пекин за Техеран.

За Пекин Венецуела се превърна в по-малко важен източник на енергия през последните години. Суровият петрол от страната представляваше само 4% от общия внос на петрол през 2025 г. Не са регистрирани венецуелски товари, пристигащи в Китай, откакто администрацията на Тръмп пое контрола над активите след залавянето по-рано тази година на тогавашния президент Николас Мадуро.

Търговията между Венецуела и Китай достигна пик през 2012 г.:

По-големият удар може да бъде за милиардите долари дълг към китайски банки, който е свързан с недоставени петролни барели. Макар че Каракас спря да публикува подробна информация за такива задължения след суверенния си фалит през 2017 г., се смяташе, че общият дълг към Китай е най-малко 10 милиарда долара към 2025 г.

Тази цифра вече е намаляла значително от пика си. Китай за първи път започна да финансира венецуелски инфраструктурни и енергийни проекти през 2007 г. по времето на бившия президент Уго Чавес. Публично достъпни данни показват, че китайските държавни банки са отпуснали на страната над 60 милиарда долара под формата на заеми, обезпечени с петрол, до 2015 г.

Със засилването на американските санкции срещу Каракас през следващите години Китай се очерта като най-големият клиент на суров петрол на Венецуела и най-значимият ѝ чуждестранен кредитор. Държавни компании, включително China National Petroleum Corp., компанията майка на PetroChina Co., и China National Offshore Oil Corp., разработиха нефтени и газови проекти в тежкия петролен пояс на Ориноко и другаде.

Китайски частни фирми, сред които Concord Resources, също инвестираха в дялове в добивни активи.

Но оперативната среда ставаше все по-трудна, тъй като икономиката на Венецуела се влошаваше и производствените съоръжения работеха доста под предвидения си капацитет. Подобни действия се ускориха, след като САЩ санкционираха петролния сектор на Венецуела през 2019 г., въпреки че някои стари китайски съвместни предприятия и персонал по договори, включително тези от CNPC, може да останат в Каракас.

Това означава, че твърденията, че САЩ си връщат петролни находища от чуждестранни противници, няма да окажат огромно влияние върху китайските компании, които бяха намалили производството си с еволюцията на стратегическите приоритети на Пекин.

Китайските инвестиции във Венецуела се сринаха при Мадуро:

По-големият удар може да бъде за китайските рафинерии, които вече страдат от прекъсвания на доставките си от Иран.

Независимите преработватели в провинция Шандонг, по-специално, отдавна разчитат на венецуелския тежък суров петрол като суровина за производството на битум. Загубата на тези доставки е затегнала вътрешния пазар на битум, което е допринесло за рязкото покачване на цените на фючърсите.

За повечето китайски компании и кредитори във Венецуела, рисковете от правене на бизнес вече са били добре известни, казват анализатори, което означава, че последните катаклизми няма да дойдат като шок.

„Южна Америка отдавна е геополитически кръстопът, където интересите на Китай и САЩ се пресичат и понякога се сблъскват“, каза Ляо На, основател на фирмата GL Consulting, специализирана в енергийни изследвания. „Като се има предвид значението, което двете сили отдават на Венецуела, търканията са почти неизбежни, когато интересите им се припокриват.“

Още по темата

Венецуела обмисля излизане от ОПЕК

Световната банка оцени щетите от земетресенията във Венецуела на $20 млрд.

Пътят оттук нататък за венецуелския петрол