- Пет горещи вълни са засегнали Европа това лято и са свързани с десетки хиляди допълнителни смъртни случаи
- При най-благоприятния сценарий глобалното затопляне ще достигне около 1,8°C, а при сегашните политики - приблизително 2,6°C
- За връщане под 1,5°C емисиите трябва да станат нетно отрицателни, а някои последици от затоплянето може да останат необратими
Откакто държавите подписаха Парижкото споразумение през 2015 г., Организацията на обединените нации редовно отчита напредъка на света в ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C над прединдустриалните нива. Знаков доклад на ООН, публикуван днес, слага край на тази ера - и поставя началото на нова.
Светът вероятно ще надхвърли 1,5°C през следващите няколко години, се посочва в него, а затоплянето ще достигне пик около 1,8°C при най-благоприятния сценарий или приблизително 2,6°C при сегашните политики.
(В момента дългосрочното затопляне е 1,4°C, като периодично се наблюдават краткосрочни пикове над това ниво.) Тъй като така нареченото „надхвърляне“ на границата е практически неизбежно, целта вече трябва да бъде „достигане на пик и спад“ - тоест обръщане на посоката на климатичните промени, в идеалния случай до края на този век.
Светът е на път да премине границата от 1,5°C. Глобалното затопляне почти достигна долната граница, заложена в Парижкото споразумение, като температурните пикове вече я надхвърлят в краткосрочен план.
„Намираме се в наистина критична точка“, каза Дебра Робъртс, почетен професор в Университета на Квазулу-Натал в Южна Африка и съавтор на доклада на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), озаглавен „Ограничаване на превишаването“. „Нивото на амбиция [на държавите] наистина ще определи дали това превишаване ще продължи десетилетия или хилядолетия.“
Връщането под 1,5°C ще изисква отрицателни емисии
Понижаването на температурата на планетата ще изисква бързо намаляване на замърсяването с парникови газове от изкопаеми горива, както и извличане на въглероден диоксид от атмосферата чрез естествени средства, като залесяване, и технологични решения, например директно улавяне на въглерод от въздуха.
За да спадне обратно затоплянето под 1,5°C, държавите не само ще трябва да компенсират своите емисии, но и да ги сведат до нетно отрицателни нива. Същевременно те ще трябва да гарантират, че общностите и икономиките могат да се адаптират към въздействията на климатичните промени, които стават все по-тежки.
В доклада се отбелязва, че макар понижаването на температурата да ограничи рисковете, някои последици, като покачването на морското равнище или загубата на биоразнообразие, може да са необратими.
Всеки допълнителен градус увеличава климатичните рискове
Всяка стотна от градуса допълнително затопляне води до по-високи рискове и по-интензивни последици. Спасителни екипи в Непал и Китай все още издирват около 4000 души, обявени за изчезнали - при над 1000 потвърдени смъртни случая - след като срутване на ледник предизвика опустошителни наводнения.
Пет горещи вълни връхлетяха Европа това лято, оставяйки реките без вода, а земеделските култури - изсъхнали; те са свързани с десетки хиляди допълнителни смъртни случаи. Горски пожари изпълниха въздуха със сажди в Северна Америка и Югоизточна Азия.
През следващите десетилетия островните държави са изправени пред риск от потапяне под водата, критични океански течения може да отслабнат, а рисковете за здравето ще се увеличат, предупреждава докладът.
ООН очертава път обратно под границата от 1,5°C
„Ограничаване на превишаването“ е първият мащабен преглед на климатичните промени на ООН, който приема като изходна предпоставка преминаването над 1,5°C и предлага път за връщане под тази граница. Държавите са постигнали известен напредък в забавянето на климатичните промени, отбелязват авторите.
Емисиите почти са достигнали стабилно ниво през последните години. За да се задържи глобалното затопляне под 1,5°C обаче, те ще трябва да се намалят почти наполовина до 2030 г. и на практика да достигнат нулево равнище до средата на века.
Надхвърлянето ще направи невъзможно избягването на зависимостта от отстраняването на въглеродния диоксид: оттук нататък светът ще трябва да намалява концентрацията на CO2 в атмосферата, а не просто да предотвратява нейното увеличаване.
Експертите обаче подчертават, че това не е универсално решение и че намаляването на употребата на изкопаеми горива остава наложително.
„Не можем да разчитаме на отстраняването на въглеродния диоксид като на карта за излизане от всяка ситуация, ако мога така да се изразя“, каза Ричард Бетс, климатолог от Университета на Ексетър и британската метеорологична служба и съавтор на доклада. „Трябва да намалим емисиите с още по-голяма спешност отколкото преди.“
Пешеходци преминават през водна мъгла, за да се разхладят по време на гореща вълна в Дувър, Великобритания, на 11 август. Фотограф: Крис Дж. Ратклиф/Bloomberg
Ограничаването на емисиите и адаптацията трябва да вървят заедно
Намаляването и прекратяването на емисиите - или ограничаването на климатичните промени - и адаптирането към тях са еднакво важни и взаимно се подсилват, пишат авторите. Адаптацията ще протича по-гладко и за нея ще има повече налични ресурси, ако общностите не се борят с все по-тежки и по-чести бедствия, причинени от високите емисии.
Авторите ясно посочват върху кого пада тежестта на лидерството. „Държавите с по-голяма историческа отговорност за климатичните промени трябва да свършат по-голямата част от работата“, каза Ингер Андерсен, изпълнителен директор на UNEP. САЩ са най-големият кумулативен източник на емисии.
В доклада липсва съществено обсъждане на ролята на недоказани геоинженерни техники, като разпръскване на химикали във високите слоеве на атмосферата, които отразяват слънчевата светлина, или разсейване на облаците над океаните чрез разпръскване на морска вода във въздуха.
„Науката в тази област едва сега започва да се развива“, каза Андерсен. „Затова не можем да разчитаме на това като на решение.“