Разходите за AI центрове за данни ще достигнат $32 трлн. до 2050 г.
Според PwC това ще бъде инвестиционен бум без исторически прецедент
Обновен: 2 September 2026 | 14:15
Редактор: Ивета Червенякова
Според PricewaterhouseCoopers LLP световните разходи за центрове за данни ще достигнат $31,6 трлн. до 2050 г., за да отговорят на нарастващия апетит на света към изкуствения интелект - инвестиционен бум без исторически прецедент.
По мащаб проектите за центрове за данни ще надминат инвестиции като железниците, интернет инфраструктурата и електрификацията. Разходите могат да достигнат дори $50 трлн. през следващите две десетилетия и половина, ако внедряването на AI се ускори над прогнозата на PwC за „основния сценарий“, посочва компанията в доклад, публикуван в сряда. За сравнение: брутният вътрешен продукт на САЩ е приблизително $30 трлн.
С нарастващото използване на AI от потребители, компании и правителства технологични гиганти като Microsoft Corp. и Amazon.com Inc., както и по-малки оператори на центрове за данни, изграждат нови изчислителни мощности по целия свят с бързи темпове.
По-голямата част от разходите ще бъде насочена към оборудването в самите центрове за данни - хардуер от компании като световния лидер в AI чиповете Nvidia Corp.
В същото време технологичната индустрия се опитва да ограничи нарастващата съпротива срещу центровете за данни, която заплашва да забави изграждането им.
Най-малко 75 проекта на обща стойност около $130 млрд. са били блокирани или отложени заради местна съпротива през първите три месеца на тази година, според изследователската група Data Center Watch.
Протестиращите посочват опасения за въздействието върху околната среда, потреблението на ресурси и по-широките последици от AI за заетостта и обществото.
САЩ ще привлекат почти половината от прогнозните разходи за центрове за данни - $15,1 трлн., посочва PwC. Азиатско-тихоокеанският регион ще бъде следващ с $8,2 трлн., следван от Европа с $5,6 трлн., Близкия изток с $1,1 трлн. и Африка с $255 млрд. кумулативни капиталови разходи, според първото издание на Global Data Center Outlook на PwC.
Разходите ще продължат да нарастват до средата на века, тъй като графичните процесори, сървърите, системите за съхранение, мрежовото оборудване и друг хардуер ще трябва редовно да бъдат подменяни.
Именно периодичните обновявания на чиповете - тоест на изчислителната мощ - а не земята или строителството ще представляват по-голямата част от инвестициите.
Това значително се различава от традиционните цикли на капиталови разходи, като предишните поколения производство на чипове памет или глобалното изграждане на оптичния интернет, при които инвестициите бяха концентрирани в началото и разходите и рисковете се поемаха предварително.
„Железопътният транспорт. Електрификацията. Интернетът. Всички те изискваха огромен капитал и белязаха цяла епоха“, посочват изследователите в доклада.
„Цикълът на AI инфраструктурата, който се развива в момента, надминава и трите. Този път инфраструктурата се обновява на всеки четири до шест години - и няма признаци това да приключи.“
На годишна база глобалните разходи за центрове за данни ще нараснат от около $800 млрд. тази година до $1,1 трлн. през 2030 г. и $1,8 трлн. през 2050 г., прогнозира PwC.
Китай и Индия ще осигурят най-големия дял от допълнителното търсене, подкрепени от големите си населения, бързо разрастващите се цифрови икономики и значителния потенциал за внедряване на AI в бизнеса и потребителската активност.
PwC е възложила на Oxford Economics Ltd. да моделира капиталовите разходи за центрове за данни. Докладът обхваща 46 държави и територии и пет региона, които представляват по-голямата част от световната икономическа активност и инвестициите в цифрова инфраструктура.
Въпреки силното глобално търсене фактори като наличността на електроенергия, изискванията за суверенитет на данните и движението на полупроводници ще определят кои региони ще привлекат инвестициите, посочва PwC. Електроенергията ще бъде основният фактор, който ще определя къде ще се реализират инвестициите в AI инфраструктура.
Всъщност голяма част от прогнозата зависи от това колко бързо може да бъде осигурено надеждно електроснабдяване за центровете за данни, според доклада.
Достъпната и надеждна електроенергия, която все повече трябва да бъде и с нисък въглероден отпечатък, в необходимия мащаб е най-трудното изискване за изпълнение на много пазари.
Прогнозата на изследователите предполага сравнително отворена търговска система, в която чиповете се движат свободно през границите. Нарушенията във веригите за доставки на полупроводници обаче могат да намалят глобалните инвестиции с близо 20%, посочват те.
Междувременно засилващият се стремеж към технологичен суверенитет може да преразпредели, но не и да намали глобалните инвестиции.
„Въпросът за $31,6 трилиона не е дали капиталът съществува. Той съществува“, посочват изследователите. „Нито въпросът е дали търсенето е реално. Реално е. Въпросът е кои региони, оператори и институции са в позиция да привлекат тези инвестиции и кои не са.“