Инфлацията в еврозоната достигна най-високо ниво от 2023 г.

Инфлацията в еврозоната се ускори до най-високото си ниво от почти три години, затвърждавайки очакванията за повишение на лихвите от Европейската централна банка следващата седмица.

Потребителските цени са се повишили с 3,3% спрямо година по-рано през август, след ръст от 2,9% през предходния месец, съобщи Евростат във вторник. Това е най-високото ниво от септември 2023 г. и съвпада с медианната прогноза в проучване на Bloomberg.

Базисният показател, който изключва волатилни компоненти като храните и енергията, обаче неочаквано се понижи до 2,4%, докато внимателно следеният показател за инфлацията при услугите спадна до 3%.

Инфлацията в еврозоната достигна най-високо ниво от 2023 г.

При войната с Иран, която поддържа инфлацията значително над целта от 2%, и при икономиката на еврозоната, която се оказва изненадващо устойчива, инвеститорите залагат, че ЕЦБ ще надгради първоначалното си увеличение на разходите по заемите през юни. Още едно повишение с 25 базисни пункта на 10 септември вече е изцяло отразено в пазарните цени, като пазарите очакват да последват и други.

Какво казва Bloomberg Economics...

„Рязкото повишение на общата инфлация контрастира със спада при базисните показатели за ръста на цените. Това разминаване подкрепя нашето виждане, че ЕЦБ едва ли ще затегне политиката толкова, колкото в момента очакват финансовите пазари. Охлаждането на пазара на труда би трябвало да ограничи пренасянето на по-високите цени на суровините към инфлацията при стоките и услугите като цяло, макар че по-продължителен енергиен шок все пак може да постави на масата още едно повишение - потенциално през декември.“

-Дейвид Пауъл, старши икономист за еврозоната 

Членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел заяви пред Bloomberg миналата седмица, че разходите по заемите трябва да се повишат допълнително, за да се върне ръстът на цените към целевото ниво. Други представители на ЕЦБ изразиха сходни виждания.

Още по темата

Сигналът на Уорш за инфлацията поставя Фед пред септемврийски сблъсък

Уорш защити целта на Фед от 2% на фона на инфлационния натиск

„Рисковете за инфлацията в посока нагоре отново се увеличиха напоследък“, заяви във вторник управителят на Австрийската централна банка Мартин Кохер. „Ако тази картина се потвърди в новата прогноза на ЕЦБ, смятам, че в близко бъдеще ще е необходимо още едно повишение на лихвите.“

Високите цени на петрола и газа засилват инфлационния натиск в 21-те държави от еврозоната. Отделни данни във вторник показаха рязко ускоряване на инфлацията в Италия до 3,2% от 2,9%, докато данните, публикувани миналата седмица, разкриха скок на показателя в Испания до 4,5%. Двете най-големи икономики в блока, Германия и Франция, също отчетоха ускоряване на инфлацията през август.

Повишение на лихвите следващата седмица ще затвърди статута на ЕЦБ като най-ястребово настроената централна банка сред държавите от Г-7. Други централни банки обаче може да се подготвят да я последват. Макар да не даде ясен сигнал в подкрепа на подобен ход, председателят на Федералния резерв Кевин Уорш заяви миналата седмица, че ограничаването на инфлацията е основният приоритет.

Междувременно затягането на паричните условия идва от пазарите на облигации. Глобалната доходност по облигациите отново се повиши във вторник до най-високото си ниво от почти две десетилетия, тъй като поскъпването на петрола засилва опасенията за инфлацията, а залозите за действия от страна на Фед се увеличават.

Ключовият въпрос за ЕЦБ е дали депозитната лихва, която в момента е 2,25%, ще трябва да бъде повишена до нива, при които разходите по заемите ограничават икономическата активност. Главният икономист Филип Лейн посочи, че 2,5% е горната граница на т.нар. неутрален диапазон.

През юли представителите на ЕЦБ обсъдиха дали може да е необходима „умерено рестриктивна“ политика, за да бъде върната инфлацията към целевото ниво, като някои от тях наскоро посочиха, че лихвите могат да се повишат над 2,5%. Други, сред които членът на Изпълнителния съвет Пиеро Чиполоне, призовават за предпазливост заради вторичните инфлационни ефекти от войната, които все още не са се проявили, както и заради риска от икономически щети.

Още по темата

Бесент засилва натиска върху Япония отново да повиши лихвите

Пазарът на труда във Великобритания се охлажда, лихвите остават замразени