Планините по света са бомби със закъснител

Топенето на ледниците и вечната замръзналост правят планинските райони все по-нестабилни, увеличавайки риска от свлачища и катастрофални наводнения

5 September 2026 | 10:03
Автор: Дейвид Фиклинг
Редактор: Теодора Божкова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • Затоплянето дестабилизира планините: топенето на ледниците и вечната замръзналост отслабват естествените опори на склоновете и увеличават риска от свлачища, лавини и внезапни наводнения
  • Опасността нараства бързо: в източните Хималаи свлачищата преместват пет пъти повече материал спрямо 80-те години, а наводненията от ледникови езера са се увеличили почти трикратно
  • Милиони хора са изложени на риск: около 15 млн. души живеят в райони, застрашени от наводнения от ледникови езера, докато според автора действията за ограничаване на климатичните промени остават недостатъчни

От апостол Павел до Айра Гершуин планините в продължение на хилядолетия са символ на непоколебима стабилност. Затоплящата се планета подкопава тази стабилност, оставяйки след себе си свлачища, наводнения и лавини.

Опустошителни наводнения в Хималаите взеха най-малко 1287 жертви

Апокалиптичните сцени след внезапните наводнения на границата между Непал и китайския Тибет са поредният пример за опустошенията, които могат да последват. Най-малко 1287 души са потвърдено загинали, а хиляди други са в неизвестност. Припомняме, че стена от кал и скални отломки помита долините в Хималаите, предизвиквайки покачване на нивото на река Тришули с девет метра само за половин час.

Предварителните разследвания показват, че свличане на лед и скали е предизвикало мощен поток от вода, отломки и камъни надолу по течението. Изследователите трябва да действат бързо: първоначалното бедствие може да е оставило след себе си нова естествена преграда от натрупан материал, която при разрушаване би могла да предизвика нови внезапни наводнения.

Може да се изкушите да омаловажите ролята на климатичните промени във всичко това. В наши дни отделни горещи вълни, застудявания и екстремни валежи могат с голяма степен на увереност да бъдат свързани с глобалното затопляне чрез науката за атрибуцията на метеорологичните явления. Същото влияние може да бъде проследено и при сушите и горските пожари, макар и с по-малка сигурност. Свлачищата и свързаните с тях наводнения обаче могат да бъдат резултат от толкова сложни поредици от разрушителни процеси в иначе стабилна почва, че сигналът на глобалното затопляне се губи сред останалия „шум“.

Зона на бедствието: Наводненията удариха близо до границата между Китай и Непал

Това може да е вярно за отделните събития. Но общият фон е изключително ясен, защото ключовият компонент, който държи много високопланински ландшафти стабилни, не е гранитът, шистът или варовикът. Това е ледът.

Почти една четвърт от сушата на планетата се намира под ледени покривки или в райони с вечна замръзналост - места на голяма надморска височина или във високите географски ширини, където земята остава замръзнала от година на година и ледът действа като своеобразно лепило, което свързва почвата и скалите.

С повишаването на температурите тази замръзнала структура отслабва, което създава опасност от внезапно срутване - подобно на снега, който през пролетта се свлича от покрива на ски хижа.

Това вече се случва с планински терени на четири континента. Когато постоянният лед изчезне, стръмните склонове могат да се срутят под собствената си тежест. Повтарящите се цикли на замръзване и размразяване правят процеса още по-разрушителен. Водата прониква дълбоко в пукнатините, преди да замръзне, като постепенно разцепва скалата и прониква все по-навътре с всеки сезонен цикъл.

Самите ледници могат да действат като подпори, които поддържат скалните склонове стабилни. Със затоплянето на атмосферата те се оттеглят нагоре по долините, премахвайки опорите, които са стабилизирали ландшафта в продължение на хилядолетия.

Когато водата пада като дъжд, а не като сняг, тя е по-склонна да ерозира повърхността и да издълбава дълбоки канали, което допълнително подкопава почвата.

Доказателствата за ускоряващата се нестабилност се натрупват. От началото на наблюденията през 1950 г. осем от десетте години с най-големи загуби на ледникова маса са настъпили след 2016 г. На надморска височина над 3000 метра в източните Хималаи свлачищата вече преместват пет пъти повече материал, отколкото през 80-те години. Честотата на внезапните наводнения от ледникови езера - особено разрушителен вид бедствие, при което естествената преграда, задържаща разтопената от ледника вода, внезапно се разрушава - се е увеличила почти трикратно между 90-те години и второто десетилетие на XXI век.

Въпреки ужасяващите кадри трагедията тази седмица може дори да не е най-тежкият подобен случай. Повече от 6000 души загинаха около индийския поклоннически град Кедарнат през 2013 г., когато проливните мусонни дъждове, топенето на снега и преливането на ледниково езеро се комбинираха и предизвикаха катастрофални наводнения.

Други около 200 души бяха обявени за загинали или изчезнали през 2021 г., когато вода и скални маси пометоха две строителни площадки на водноелектрически централи в Чамоли, югоизточно от града.

Лятото в Хималаите бързо се превръща в период, когато подобни събития са редовно явление, а не изключително рядка природна аномалия.

Щетите не се ограничават само до Азия. Внезапните наводнения от ледникови езера вече са ежегодна заплаха за столицата на Аляска Джуно, като последното такова наводнение се случи само преди няколко седмици.

В ексклузивния швейцарски ски курорт Цермат е проектиран нов язовир за водноелектрическа централа на стойност 630 милиона долара, който отчасти има за цел да защити града, докато ледникът Горнер се топи.

По света около 15 милиона души живеят в райони, застрашени от наводнения от ледникови езера.

Няма признаци светът да работи за ограничаване на емисиите с необходимата спешност, за да предотврати тази катастрофа.

В Европа, където летните горещи вълни са причинили повече от 30 000 допълнителни смъртни случая, политиците вече третират климата като токсична политическа тема, а компаниите се отказват от целите си за нулеви нетни емисии.

Индия, която е дом на най-голямото население, изложено на риск от планински наводнения, вероятно ще добави повече емисии в атмосферата от всяка друга страна през следващото десетилетие.

Съединените щати пък демонтират политики, предназначени да намалят собствения им въглероден отпечатък.

За разлика от разрушаването на планинските склонове, тези политически действия са избор, а не природна сила.

Планините може да се разместват под краката ни. Това обаче не е оправдание управляващите да стоят неподвижно.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, покриващ климатични промени и енергията. Работил е в Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.