Сделката на Тръмп за петрола на Венецуела напомня на неоколониализъм

Планът на президента Доналд Тръмп да поеме директен контрол върху петролните резерви на Венецуела предизвиква предупреждения, че латиноамериканската държава ще се превърне в съвременна ресурсна колония, подобна на така наречените бананови републики отпреди век – нещо, което би могло да създаде дългосрочни рискове за петролните компании, опериращи там.

Тръмп заяви късно в петък, че е постигнато споразумение с временния президент на Венецуела Делси Родригес, според което САЩ ще контролират над 65 милиарда барела петрол „чрез партньорство с частния бизнес“.

Мащабът

Въпреки че допълнителните подробности са оскъдни, планът е поразителен по своя мащаб и амбиция. Новото предприятие ще има 100-годишна концесия върху 17 петролни находища, което го прави вторият по големина корпоративен притежател на доказани резерви след Saudi Aramco, според американски служител.

Въпреки това съживяването на петролния сектор на Венецуела вероятно ще изисква огромни инвестиции от частния сектор. Нови търговски споразумения може да се сключат още тази седмица. Chevron Corp. и други американски енергийни компании преговарят за сделки за разширяване във Венецуела, въпреки че разговорите са отделни от преките инвестиции на САЩ в петролните находища на страната, съобщиха запознати с въпроса в края на миналата седмица.

Алехандро Бетанкур, противоречив венецуелски петролен магнат, който наскоро се очерта като ключов посредник между Вашингтон и Каракас, обсъжда партньорство с Министерството на отбраната на САЩ, съобщи още Bloomberg.

Още по темата

Петролната сделка на Венецуела със САЩ разбуни местната политика

Венецуела обмисля излизане от ОПЕК

Световната банка оцени щетите от земетресенията във Венецуела на $20 млрд.

Неоколониализъм

Събитията подтикват анализатори и учени да погледнат назад към по-ранна епоха на неоколониализъм, когато САЩ упражняваха прекомерна власт над Латинска Америка и нейните природни ресурси. Тази стратегия, прилагана през по-голямата част от 20-ти век, предизвика народни вълнения, няколко държавни преврата и ерозия на демокрацията, условия, които допринесоха за експроприация и национализация на чуждестранни петролни активи.

Проблемната история на венецуелския петрол предлага поучителен разказ. Страната някога е била доминирана от американски и европейски оператори и е била сред най-големите производители в света. Но активите, собственост на ExxonMobil Holdings Corp. и ConocoPhillips, бяха конфискувани и национализирани по време на политическите катаклизми през 2000-те. Chevron беше единствената американска сондажна компания, която запази позиция.

Тест за Тръмп и неговите съюзници ще бъде дали настоящата им серия от сделки може да избегне подобни обрати в бъдеще. Белия дом не отговори веднага на искане за коментар.

„Ако бях инвеститор във Венецуела в момента, щях да се запитам дали в бъдеще ще има правителство, което ще се откаже от договорите“, каза Франсиско Родригес, венецуелски икономист и професор в Университета в Денвър.

Обявяването на новото американско начинание идва почти осем месеца след драматичното залавяне от американските специални сили на предшественика на Родригес, Николас Мадуро. Веднага след това Тръмп изложи визията си за това, което той нарече Доктрината Донроу - версия на Доктрината Монро от 21-ви век, която предупреждаваше европейските сили да не се намесват в Западното полукълбо.

Той също така беше категоричен, че акцията е била както заради петрола, така и заради обвиненията в наркотероризъм и наркотици, повдигнати срещу сега лишения от свобода лидер. Възраждането на разклатения петролен сектор на Венецуела чрез масивни инвестиции от американски производители, каза той, би стимулирало болната икономика на латиноамериканската страна, като същевременно би помогнало за понижаване на цените на бензина за американците.

Оттогава американският президент е разочарован от предпазливостта на тези компании относно повторното навлизане във Венецуела. Идеята за осигуряване на допълнителни доставки на суров петрол от другата страна на Карибите спрямо САЩ придоби нова спешност, тъй като Иран продължава да ограничава доставките през Ормузкия проток и да поддържа високи световните цени на енергията.

И все пак, въпреки реториката на Тръмп (през май той публикува в социалните медии карта, изобразяваща Венецуела като 51-ви щат на САЩ), малцина са предвиждали такъв дързък опит да се заграби дял от петролното богатство на друга нация. Франсиско Родригес каза, че Венецуела „функционира като протекторат на САЩ по всичко, освен по име“. Това споразумение „не е в интерес на венецуелците. Става въпрос за осигуряване на интересите на Съединените щати в областта на икономиката и сигурността“.

Алехандро Веласко, доцент по история в Нюйоркския университет, сравни ситуацията с плантациите на United Fruit Co. в Централна Америка през първата половина на 20-ти век. Това даде на компанията огромно влияние върху правителствата, вдъхновявайки термина „Бананова република“. Подкрепата на САЩ за режима в Гватемала, например, сложи край на демократичните реформи и доведе до десетилетия на авторитарно управление и гражданска война.

Венецуелският народ „е изцяло зависим от капризите на каквото и да е правителството на САЩ, чрез тези компании, за това какво ще получи“, каза той. „Венецуела сега е клиентска държава“.

Венецуела се обяви за петролна сила през 1922 г., когато дъщерно дружество на днешната Shell Plc проби сондаж, който изхвърли суров петрол на около 60 метра височина във въздуха близо до езерото Маракайбо. Филиали на компании, които по-късно щяха да бъдат погълнати от ExxonMobil и Chevron, влязоха в страната и производството се увеличи бързо.

Венецуела е най-големият износител на суров петрол до края на 20-те години на миналия век. Чуждестранни компании произвеждат около 94% от петрола до 40-те години на миналия век, което води до десетилетия на напрежение между правителството на страната и частните инвеститори относно това как да се раздели добивът.

В опит да запази повече приходи Венецуела става член-основател на ОПЕК и през 70-те години национализира петролната си индустрия. След период на постоянно намаляващо производство, през 90-те години страната отново се отваря за чуждестранни петролни компании, преди социалистическият президент Уго Чавес отново да поеме контрола над петролните находища в средата на 2000-те, обвинявайки САЩ в „доминация, експлоатация и плячкосване“.

„Петролната инфраструктура ни беше взета сякаш нямахме глас“, каза Тръмп на 3 януари. „Америка никога няма да позволи на чуждестранни сили да ограбват народа ни или да ни тласкат обратно във и извън собственото ни полукълбо.“

През последните месеци ръководители на американски петролни компании непрекъснато се срещат с венецуелски и американски представители в Каракас, Хюстън и Вашингтон. Делси Родригес подписа нов закон за въглеводородите по-рано тази година, който разхлаби държавния контрол върху нефтените находища на страната.

Chevron, ConocoPhillips и ExxonMobil отказаха коментар миналата седмица относно преговорите.

Но малкото сделки с чуждестранни петролни компании, подписани досега – сред тях малко известни, но добре свързани американски фирми като Lionheart Capital и Pacific Coast Energy Co. – са договорени двустранно и без конкурентни тръжни кръгове или регулаторен надзор, за разлика от продажбите на лизинг в други утвърдени богати на петрол държави, включително САЩ, Бразилия, Норвегия и Ангола.

Непрозрачният процес е в контраст с конкурентната среда, която Венецуела насърчаваше през 90-те години на миналия век, когато за последно покани големите петролни компании да помогнат за производството на суровия ѝ петрол, и може би напомня за ерата на всеобщо управление на венецуелския диктатор Хуан Висенте Гомес преди век.

„Гомес имаше пълен контрол над Конгреса и много от семейството, приятелите и бюрократите му прехвърлиха концесии на чуждестранни петролни компании, които искаха да влязат в страната“, каза Маркъс Голдинг, постдокторант в Тексаския университет. „Имаше много непрозрачност. Виждам много паралели с това, което се случва днес.“

Още по темата

Пътят оттук нататък за венецуелския петрол

Кризата във Венецуела преминава от хуманитарна към политическа фаза

Земетресенията във Венецуела са повредили близо 2 милиона сгради