Шнабел: ЕЦБ трябва да повиши лихвите още заради устойчивата икономика
Зам.-председателят на ЕЦБ Изабел Шнабел предупреди, че инфлацията може да остане над целта от 2% за продължителен период
Редактор: Ивета Червенякова
Членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка Изабел Шнабел заяви, че лихвените проценти трябва да се повишат допълнително, тъй като продължителният конфликт в Близкия изток и изненадващо силната икономика на еврозоната създават рискове инфлацията да се окаже по-висока от очакваното.
Ръстът на потребителските цени вероятно ще остане над 2% за „продължителен период“ заради високите енергийни разходи, заяви германската представителка. Тя предупреди, че ако централните банкери предприемат действия едва когато този натиск се прехвърли върху заплатите, те ще „изостанат от кривата“.
„При настоящото равнище на основната лихва е малко вероятно инфлацията да се върне към целта в средносрочен план и затова ще е необходимо допълнително затягане“, заяви Шнабел пред Bloomberg във вторник. „Особено в настоящата среда на устойчиво общо търсене е от решаващо значение още в началото да предотвратим появата на вторични ефекти, защото закъснялата реакция може да наложи още по-силно затягане.“
Икономиката на еврозоната расте с най-бързия темп от повече от година
ЕЦБ беше първата голяма централна банка, която повиши разходите по заемите заради войната с Иран, а представители на институцията представиха заседанието през следващия месец като ключов момент за определяне на необходимостта от ново повишение.
Инвеститорите почти изцяло очакват увеличение с 25 базисни пункта, което би довело депозитната лихва до 2,5%. Те очакват още едно повишение до пролетта на 2027 г., като то може да се случи още през декември.
Шнабел заяви, че пазарите „изглежда разбират много добре нашата функция за реакция“, без да уточни докъде вероятно ще се повишат разходите по заемите.
В подкрепа на тезата ѝ за устойчивостта на европейската икономика данните, публикувани във вторник, показаха, че производството в Германия е нараснало по-силно от първоначално изчисленото през второто тримесечие. Икономиката на еврозоната е нараснала с 0,4% през този период, след като отбеляза стагнация в началото на 2026 г.
„Икономиката продължава да е по-силна от очакваното, а постъпващите данни неведнъж изненадваха в положителна посока“, заяви Шнабел, като посочи фискалната политика, увеличаването на разходите за отбрана и глобалния бум около изкуствения интелект като основни двигатели.
„Индикаторите за нагласите показват, че растежът набира още по-голяма скорост“, каза тя. „Затова в сравнение с прогнозите на експертите от юни виждам рисковете пред икономическия растеж като донякъде насочени към по-силен резултат.“
Инфлацията в еврозоната се ускори през юли
Що се отнася до инфлацията, която се ускори до 2,9% през юли, Шнабел предупреди, че натискът върху цените на енергията извън петрола става все по-траен. Развитието при природния газ е „особено тревожно“ заради ниските нива на запасите в Европа, каза тя.
„Това създава съществени рискове инфлацията да се окаже по-висока от очакваното“, каза тя. „Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-големи са рискът и интензитетът на косвените и вторичните ефекти, особено ако общото търсене остане устойчиво.“
Ключовият въпрос е дали лихвените проценти ще трябва да бъдат повишени до равнища, при които ограничават икономическата активност. Главният икономист Филип Лейн посочи, че 2,5% в момента е горната граница на диапазона, в който разходите по заемите имат неутрален ефект.
„Колко допълнително затягане на паричната политика е необходимо ще зависи от постъпващите данни“, заяви Шнабел.