Иранските петролни доставки пресъхват още преди новите мерки на САЩ
Доставките на ирански петрол за Азия почти са спрели, което тласка цените до най-високите им нива от години
Редактор: Ивета Червенякова
Доставките на ирански петрол за Азия почти са спрели, което тласка цената на тези товари до най-високите ѝ нива от години още преди администрацията на САЩ да обяви нови мерки за изолация на Техеран и неговите търговски партньори.
Китайските частни рафинерии отдавна поемат основния дял от иранския петрол.
Но поради оскъдните доставки в региона през последните седмици цените, предлагани на купувачите, са се обърнали от отстъпка спрямо световните бенчмаркове към премия от около 4 долара за барел, сочат данни от търговци, участвали в преговорите. Те са пожелали анонимност, тъй като разговорите не са публични.
Голяма част от този недостиг се дължи на ефективността на американската блокада, която остави натоварени ирански танкери в капан в Персийския залив, а флот от празни кораби - блокиран извън него.
В резултат в момента само около 40 млн. барела петрол се намират във водите източно от полуостров Малайзия - популярен район за складиране и претоварване на петрол за китайски и други азиатски купувачи - и според данни на компанията за анализ на данни Kpler само около 4 млн. барела от тях все още не са продадени.
Това се равнява на товара на два супертанкера.
Иранските петролни потоци към Китай се свиват рязко, докато американската морска блокада затяга предлагането
Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт се очаква по-късно в понеделник да представи план за „най-голямата координирана икономическа изолация в историята на света“. Китайските рафинерии и банките, които ги финансират, са най-очевидните цели на плана - но потенциалната финансова и дипломатическа цена на подобен ход, определян като „икономическия D-Day“, изпъква още по-ясно в момент, когато цените са високи, а предлагането е близо до исторически минимум.
Досега усилията на САЩ да изолират Иран бяха насочени към по-малки участници в петролния сектор - чрез санкции срещу по-малки частни рафинерии, пристанища и посредници, като Вашингтон едновременно избягваше твърдото им прилагане заради опасенията от нежелано отражение върху отношенията с Пекин и от рязко повишаване на цената на петрола.
По-рано тази година обаче Вашингтон наложи санкции на Hengli Petrochemical (Dalian) Refinery Co. Ltd., една от най-големите частни рафинерии в Китай. Това откри неочаквано ново направление и предизвика необичайно остра реакция, след като Китай нареди на местните компании да не се съобразяват със санкциите.
При сегашните нива цената на иранския петрол е близо до най-високата си стойност от края на последната администрация на Тръмп насам, заяви Ема Ли, водещ анализатор за китайския пазар в аналитичната компания Vortexa.
„Това може да накара малките рафинерии да се върнат към конвенционални сортове, както направиха през юли, или просто да намалят производството“, каза тя.
Високите референтни цени и дългосрочните промени като продължаващото навлизане на електромобилите натежаха върху китайското търсене, което допълнително помрачава перспективите пред малките рафинерии.
Иран преживя десетилетия на тежки санкции и не е ясно дали заплахата от икономическа война може да измести фокуса от продължаващата от месеци военна кампания, която досега не е накарала Иран да се предаде. Бесънт обаче обеща да прекъсне „всяка икономическа спасителна линия“.
„Подпомагащите Иран страни купуват и транспортират неговия петрол. Те улесняват движението на финансовите му средства чрез обменни бюра и свободни икономически зони“, написа Бесънт в статия, публикувана в понеделник във Financial Times.
„Накратко, тези държави смятат, че умиротворяването на режима е по-безопасният път. Но би било добре да обмислят последиците от това да го поддържат.“