Унгария поставя под съмнение разширяването на АЕЦ след ниските нива на Дунав

Унгарският премиер Петер Мадяр постави под съмнение ръководеното от Русия разширяване на единствената атомна електроцентрала в страната, след като рекордно ниското ниво на река Дунав почти доведе до пълно спиране на съществуващите реактори.

Влиянието на сушата върху нивата на водата повдига „въпроси“ относно екологичния лиценз за два допълнителни ядрени реактора, каза Мадяр пред репортери в четвъртък на пресконференция. Той също така посочи дългогодишното забавяне на проекта, ръководен от „Росатом“, както и превишаването на разходите.

Унгария се споразумя с Русия през 2014 г. да разшири четирите остарели ядрени реактора в Пакш. Цената на проекта сега се оценява на два пъти по-висока от първоначалната цена от 12,5 милиарда евро, каза Мадяр.

На същия брифинг Мадяр подробно описа плановете за действие при извънредни ситуации за повишаване на нивото на Дунав в Пакш, за да се осигури охлаждаща вода за съществуващите реактори. Те включват потенциално потапяне на две баржи близо до централата и изграждане на наземна сушилня, което може да отнеме около 30 дни.

В момента само един от четирите реактора в Пакш работи, след като останалите бяха спрени през последните седмици, за да се гарантира безопасността. Пакш генерира 40% от производството на електроенергия в Унгария.

Румъния спря Чернавода

Румъния затвори единствената си атомна електроцентрала, докато Унгария се опитва да спаси работата на собственото си съоръжение, тъй като постоянната суша ограничава потока на река Дунав и затруднява охлаждането на реакторите.

Властите в Букурещ изключиха от строя втория реактор в централата Чернавода в четвъртък, според проследяване на живо от оператора на електропреносната мрежа Transelectrica. Това е първият път от 2003 г. насам, когато сушата принуди съоръжението с мощност 1400 мегавата да бъде напълно спряно.

Парещи горещи вълни и почти пълната липса на валежи пресушават езера и реки, затрудняват водния трафик и напрягат електропреносните мрежи в цяла Европа. Напрежението върху електроенергията е особено остро в източната част на континента.

Подобно на Унгария Румъния потопи четири баржи миналата седмица и дори взриви скално образувание на Дунав с надеждата да избегне пълното спиране на централата си.

^{Ключовите водни пътища на Европа са засегнати от екстремни метеорологични условия}

Чернавода произвежда около 20% от електроенергията на Румъния, която - както Унгария - разчита предимно на слънчева енергия и внос на електроенергия, за да компенсират прекъсванията.

Атомната електроцентрала Кръшко в Словения работи на 80% от капацитета си от миналата седмица поради ниските нива на водата и високите температури на река Сава, приток на Дунав.

Не са засегнати само атомните електроцентрали.

В словашката столица Братислава са акостирали приблизително наполовина повече кораби отколкото предходната седмица, когато повече от дузина от тях не са могли да продължат нито към Виена, нито към Будапеща. Въпреки че условията оттогава леко се подобриха нагоре по реката, ниските нива на водата продължават да блокират преминаването на по-големи кораби на юг към Унгария, според местните власти.