Тръмп се връща към икономически натиск върху "окопалия се" ирански режим

Военната кампания на САЩ срещу Иран досега не успя да принуди режима да капитулира. Администрацията на Тръмп отново залага, че задушаващият икономически натиск ще свърши работа.

Изправени пред недостиг на необходими боеприпаси и предпазливи да не продължат непопулярна война, Тръмп и неговите висши служители се връщат към познатия си подход с режима: разчитат на постоянно увеличаване на икономическите санкции и морска блокада, за да задушат износа на петрол.

Подновеният акцент върху икономическите страдания – наречен „Максимален натиск“ по време на първия мандат на Тръмп – е забележителен обрат за администрация, която само дни по-рано заплашваше със засилена военна кампания след близо шест месеца война срещу Техеран.

Въпреки че подходът не успя да доведе до желания от президента Доналд Тръмп резултат преди 2020 г., той и екипът му твърдят, че този път ще се получи.

„Операция „Икономическа ярост“, водена от държавния секретар Скот Бесент, опустошава иранската икономика“, каза посланикът на САЩ в ООН Майк Уолц пред Fox News на 10 август. Той каза, че страната ще „поеме бомбардировките“, но че иранците се страхуват повече от Бесент, отколкото от министъра на отбраната Пит Хегсет.

В неделя Тръмп направи подобен коментар пред Axios, заявявайки, че не отдава голямо значение на войната с Иран. „Просто наблюдаваме Иран с огромната му инфлация и факта, че нямат пари.“ Бесент засегна подобна тема седмици по-рано по Fox, казвайки, че „правителството причинява страдание на хората и ние ще продължим да оказваме натиск“.

Това е в ехо от аргумент, изложен от някои анализатори, които твърдят, че режимът е напът да се разпадне и има по-малко възможности да избегне санкции чрез други страни като Обединените арабски емирства.

„Тъй като юрисдикциите, някога използвани за избягване на санкции, включително ОАЕ, стават все по-негостоприемни за иранските незаконни финанси и търговия, а световните пазари намаляват зависимостта си от ирански стоки, съществуващите американски санкции стават много по-мощни“, каза Миад Малеки, бивш служител по санкциите на Министерството на финансите на САЩ, който сега е старши сътрудник във Фондацията за защита на демокрациите.

Против тази теория работи фактът, че САЩ санкционират Иран, както и шепа други държави, от десетилетия, без да предизвикат смислена политическа промяна. Други примери включват Северна Корея и Куба - още една от последните цели на Тръмп.

Още по темата

Съюзът на автократите става още по-силен

Тръмп намекна, че САЩ ще оставят икономическия натиск да подейства върху Иран

Иран иска да забрани на кораби на САЩ, Израел да използват Ормузкия проток

САЩ са добавили около 2200 санкции срещу Техеран, откакто Тръмп започна да налага нови санкции през 2018 г., според Джереми Панер, партньор в Hughes Hubbard & Reed, който следи санкциите върху петролния и нефтохимическия сектор на Иран. Около 350 от тях са били част от тласъка на Бесент „Икономическа ярост“.

Досега това не е успяло да принуди Техеран да се откаже от ядрената си програма, нито да се откаже от контрол над Ормузкия проток, нито пък да предприеме други действия.

„Режимът е здраво окопан“, каза Дейвид Таненбаум, директор в Blackstone Compliance Services, консултантска фирма, специализирана в санкциите. Въпреки че санкциите си заслужават, защото те ограничават ресурсите на режима, той добави: „Не мисля, че това ще промени режима. Не мисля, че ще ги убеди да се откажат от ядрената си програма.“

Помолен за коментар относно новия подход, служител на Белия дом заяви, че санкциите и морската блокада са оставили Иран напълно разорен и че Тръмп има много лостове, които може да използва през следващите месеци. Служителят не даде повече подробности за това какво може да има предвид Тръмп.

САЩ все още могат да затруднят Техеран да продава петрола си или да си върне приходите. Но всяка стъпка нагоре по стълбата на санкциите носи по-големи дипломатически разходи - и намаляваща сигурност, че допълнителните икономически щети ще се превърнат в политически отстъпки.

Един от вариантите за затягане на положението може да бъде да се удари Китай и Индия, двамата най-големи купувачи на ирански петрол - като Китай е отговорен за над 90% от износа на петрол от Техеран. Санкциите срещу организации, които улесняват тези покупки, биха намалили директно приходите на Иран от петрол.

САЩ вече санкционираха някои китайски рафинерии и фирми след конфликта с Иран, но досега не са се насочили към големите китайски банки, които финансират търговията.

Санкциите срещу големите китайски финансови институции биха могли да намалят приходите на Иран от петрол, но те също така биха рискували да отворят нов фронт с Пекин преди планираната среща през септември между Тръмп и китайския президент Си Дзинпин.

„Ако се стремим да приложим по-агресивна стратегия, съображенията няма да бъдат само двустранни – те ще станат многостранни“, каза Джес Ховърсен, бивш служител на OFAC, който сега е главен икономист в ​Column, банка за дигитална платформа.

Други възможни цели включват обменни къщи в страни като Обединените арабски емирства, които помагат на Иран да репатрира средства. След като Иран осъществи продажбите си на петрол, той все още се нуждае от обменни къщи и посредници, за да конвертира плащанията – често получени в китайски юани – във валути, които Техеран може реално да използва. Въпреки това, само този ход едва ли ще доведе до съществена промяна.

„Ще накара ли това Иран да капитулира?“, каза Панер. „Вероятно не само по себе си.“

Още по темата

Фракциите в Иран се карат за целите на войната в отсъствието на Хаменей

Иранските военни влизат в "офанзивен" режим за следващия кръг от войната

Ключови боеприпаси на САЩ са на "опасно ниски" нива, казва Bloomberg Economics