Фракциите в Иран се карат за целите на войната в отсъствието на Хаменей

Когато иранският президент Масуд Пезешкиан заяви пред държавната телевизия миналата седмица, че му е „много трудно“ да се свърже с върховния лидер на страната, това породи нови спекулации за местонахождението на Моджтаба Хаменей, който не е бил виждан публично, откакто през март пое поста на върховен лидер на страната. В понеделник обаче Пезешкиан заяви пред официалния телевизионен оператор, че двамата всъщност са се срещнали наскоро на разговор, продължил „седем или осем часа“.

„Беше много добра среща“, каза Пезешкиан пред репортер в кулоарите на среща на върха на ръководителите на политически фракции и политици в Техеран, добавяйки, че двамата са обсъдили как да се справят с влошаващия се жизнен стандарт в Иран, както и че най-належащата грижа на Хаменей е „единството и сплотеността“ в страната.

Изявлението дойде след седмици на ожесточени публични спорове в Техеран относно воденето на войната, като хардлайнери призоваваха Пезешкиан да подаде оставка заради подкрепата му за спорното мирно споразумение на Иран със САЩ. То беше направено и дни след като президентът, който е под натиск, заяви в продължително телевизионно интервю, че няма да отстъпи.

Хаменей беше ранен при същия израелски въздушен удар на 28 февруари, при който загина баща му и негов предшественик, аятолах Али Хаменей. Това беше първият залп в американско-израелската война срещу Иран.

Степента на нараняванията му е неизвестна - Пезешкиан заяви в понеделник, че върховният лидер е в „перфектно здраве“. Но отсъствието на Хаменей от обществения живот остави вакуум, в който споровете между политическите фракции - опора на иранския живот - станаха по-изразени и излязоха наяве.

Баща му, който беше на власт почти 40 години, често играеше ролята на арбитър във вътрешните спорове. Като човек, вземащ крайните решения по всички държавни въпроси, неговото одобрение беше от решаващо значение за превръщането на идеи в официална държавна политика, включително за планове като ядреното споразумение със Запада от 2015 г., на което хардлайнерите категорично се противопоставиха. Той също така посредничеше при конфликтите между консерватори и хардлайнери, включително при един от тях между бившия президент Махмуд Ахмадинеджад и Али Лариджани, ръководителя на службите за сигурност, който беше убит при въздушен удар в Техеран през март.

Не е ясно дали синът му вече има същата власт.

Моджтаба Хаменей „не се появява публично, не е лесно достъпен и според съобщенията комуникира с висши служители чрез посредници. В резултат на това за него е много по-трудно да осигури ясно и решително лидерство или бързо да разрешава разногласията в рамките на политическия елит“, каза Арман Махмудиан, научен сътрудник в Университета на Южна Флорида.

Още по темата

Съюзът на автократите става още по-силен

Тръмп намекна, че САЩ ще оставят икономическия натиск да подейства върху Иран

Сделка Иран-Оман за Ормуз би била прецедент в световната морска търговия

Иран смени шефа на Висшия си съвет за национална сигурност

Фракционизмът се разглежда като неотменна част от политическия пейзаж в Иран. Някои го възприемат като козметичен, но войната разкри политическото напрежение по по-шумни и дръзки начини, с публични спорове относно посоката на конфликта.

Длъжностни лица, включително Хаменей, многократно са настоявали за единство не само сред населението на Иран - силно белязано и травмирано от последиците както от смъртоносните държавни репресии срещу протестите през януари, така и от мащаба на американско-израелските бомбардировки, последвали месец по-късно - но и в цялата политическа система.

„Винаги е имало една група, която казва, че се нуждаем от стратегическо споразумение със САЩ, и има група, която иска безкрайна война със САЩ“, каза Саид Лайлаз, икономист и бивш съветник на Пезешкиан. „Ръководството се промени и не се вижда публично. Това отвори пространство за някои хора да се изкажат напред и да говорят.“

Онлайн бойното поле

Форумът за тези хора са социалните медии и държавната телевизия, където се води информационна битка между прагматици като Пезешкиан и външния министър Абас Арагчи - когото твърдолинейните законодатели искат да отстранят - и ултраконсервативни духовници и политици, които са против ангажирането със САЩ.

Прагматиците - които в политическата система на Иран често се свързват с умерен консерватизъм или реформизъм - считат за неизбежни преговорите със Запада - единственият начин за намаляване на икономическата изолация, подобряване на жизнения стандарт и привличане на инвестиции в страната.

Хардлайнерите смятат, че това омаловажава основополагащите принципи на Ислямската революция от 1979 г. и че многократните опити за разговори с администрацията на президента Доналд Тръмп, по-специално, са довели само до атаки срещу Иран от Израел и САЩ.

Пезешкиан, който отговаря за икономическите решения на страната, и други прагматични умерени политици искат да сложат край на войната и да се споразумеят за широкообхватно облекчаване на санкциите. Те смятат, че това би донесло незабавна помощ на иранците, за които войната е умножила редица съществуващи икономически проблеми - от бурна инфлация до безработица, и потенциално би компенсирало рисковете от ново въстание, подобно на това, което беше потушено през януари и все още се преследва, често с екзекуции.

Още по темата

Иран иска да забрани на кораби на САЩ, Израел да използват Ормузкия проток

Войната с Иран по-скоро излиза от региона, отколкото да върви към примирие

Л. Кючуков: Ормуз е по-силен ресурс за Иран дори от ядрената му програма

Войната САЩ-Иран ще се проточи с месеци заради безизходицата в Ормузкия проток

Хардлайнерите - от политическите среди и висшето духовенство - изглежда подхранват голяма част от вътрешните борби. Те се противопоставят на дипломатическите отношения с администрацията на Тръмп и поставят под въпрос дали иранската икономика, която е опустошена от години на международна изолация, изобщо се нуждае от облекчаване на санкциите от САЩ.

Един от тях, ултраконсервативният духовник Мохамед Багер Харази, който направи неуспешен опит да се кандидатира на президентските избори в Иран през 2013 г., атакува Пезешкиан през юли, наричайки го „боклук“ и оспори легитимността на неговото президентство. Пезешкиан замени покойния Ебрахим Раиси на предсрочни избори, след като той загина при катастрофа с хеликоптер през 2024 г.

Във видеоклип, публикуван в Instagram миналия месец, който не може да бъде потвърден, Харази, който твърди, че е бил приятел с Моджтаба Хаменей в продължение на 40 години, заяви, че Ислямската република „вече не е ефективна“ и иранците се нуждаят от „ислямска държава“, а не от система, която предлага президентски и парламентарни избори.

След това Харази заплаши да „обсади всички министерства“ в Техеран, твърдейки, че има 250 000 поддръжници, които да му помогнат.

Саид Джалили, бивш преговарящ по ядрените въпроси за Иран, който е водещ член на ултраконсервативна фракция, известна като Пайдари, също остро критикува иранските дипломати и президента. В реч на погребението на Хаменей през юли той призова лидерите на страната да направят отмъщението за смъртта му свой основен приоритет и ги смъмри, че дават приоритет на преговорите за премахване на санкциите със САЩ.

Още по темата

Неразбиране на военните реалности поставя Тръмп в трудна ситуация относно Иран

Тръмп е бесен, докато войната с Иран се разпалва отново без ясен край

Трад: Иран може да продължи военните действия поне още осем години

Гафът на Тръмп с Иран показва, че стратегията може да победи огневата мощ

Не само твърдолинейни духовници се намесват в откритата съдебна зала на иранската политика. Бившият президент Хасан Рухани, който на практика беше отстранен от покойния Хаменей, след като ядрената сделка, която той подкрепяше, се разпадна под натиск от САЩ, също публикува видео изявления в опит да съживи политическия си профил.

Те варираха от атаки срещу Израел и САЩ, които според него са преценили погрешно силата на иранския народ, до критикуване на хардлайнерите като „малцинство, което вярва, че ескалацията на тази война ще ускори идването на Махди“.

Разделенията в иранската теокрация „са определяща характеристика на външната политика на Ислямската република след Революцията от 1979 г.“, каза Махмудиан от Университета на Южна Флорида. „Различното този път не е съществуването на тези конкуриращи се фракции, а степента, до която техните разногласия са станали видими – и може би по-интензивни, отколкото при предишни кризи.“

В знак, че новият върховен лидер може би упражнява част от контрола на баща си, видеоклиповете на Харази изглежда са били изтрити от страницата му в Instagram до вторник, а иранската съдебна система заяви, че той е бил призован в съда.

Свръхсамоувереност

Денят преди Пезешкиан да говори за дългата си среща, водещ на новините по иранската държавна телевизия прочете изявление, за което се твърди, че е от Хаменей. В него се съобщава, че той лично е назначил ветеран от Корпуса на гвардейците на ислямската революция - мощната военна сила, която е начело на военната стратегия - и консервативния хардлайнер Мохсен Резаи за лидер на Висшия съвет за национална сигурност, най-важната позиция в областта на сигурността в страната.

След това Хаменей обяви и потвърди списък с висши военни назначения, повечето от които в Корпуса на гвардейците на ислямската революция, който похвали назначението на Резаи, подчертавайки ролята му в координирането на политиката на сигурност, дипломатическата и икономическата политика на Иран.

Във вторник на първата страница на държавния вестник „Хамшахри“, най-големият по тираж в Иран, беше публикувано композитно изображение, на което Хаменей е в центъра, изправен и обграден от последните си назначения във военните и сектор сигурност.

Пренареждането отразява засилване на хардлайнерските елементи, които ръководят стратегията на бойното поле от началото на войната. Това също така предполага по-силно сплотяване около Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и неговия стратегически отговор на войната на Тръмп.

Стратегията изглежда досега е проработила и е позволила на Ислямската република не само да оцелее и режимът да запази контрол, но и да установи ефективен възпиращ фактор с влиянието си върху Ормузкия проток.

„По-твърдолинейните елементи са уверени“, каза Дина Есфандиари, ръководител на отдела за геоикономика в Близкия изток в Bloomberg Economics. „Те чувстват, че са напред и са разбрали, че езикът на тормоза работи с Тръмп, така че всичко това е част от това те да се сплотят около тази идея и да се консолидират допълнително.“

„Системата също така изглежда е съгласна за пътя напред, дори изявленията на Арагчи съобщават за по-твърда линия по отношение на пролива“, добави тя. 

През последните седмици външният министър твърдо се противопостави както на твърдолинейните си вътрешни критици, така и на заплахите на САЩ, насърчавайки твърда военна позиция по отношение на Ормузкия проток.

Засега и двете страни във войната са затвърдили позициите си, като Тръмп заяви по-рано тази седмица, че макар да е „сдържан“ по отношение на военните удари срещу Иран, той иска да даде време на морската си блокада в Ормузкия регион да нанесе повече икономически щети, като същевременно наложи нови искания за компенсации от Техеран, нещо, което ще бъде твърдо отхвърлено от Ислямската република. Това оставя страните в безизходица, засега, без ясен път към мир.

Лейлаз каза, че по-силното разделение след войната е „предимно шум“. Вземащите решения сред основните институции и фигури, отговарящи за правителството – включително Корпуса на гвардейците на ислямската революция, Арагчи, Пезешкиан и Мохамед Багер Галибаф – досега са действали с широк консенсус и „движат нещата напред“.

Това мнение се споделя и от Али Ваез, заместник-директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Международната кризисна група. „Очевидно има по-голяма сплотеност около стратегията, но това не бива да се бърка с увереност, че в крайна сметка тя ще успее.“

„Засега Техеран смята, че отстояването на позициите си и налагането на разходи са принудили Вашингтон да коригира целите си; опасността е краткосрочното оправдание да се втвърди в дългосрочна свръх самоувереност“, добави Ваез.

Още по темата

Примирието на Тръмп с Иран бе обречено да се провали

Погребението на Хаменей приключи на фона на подновени атаки между САЩ и Иран

Щетите от войната за Иран приближават годишния БВП на страната

Вл. Чуков: Фрагментираните ръководства в Иран и САЩ удължават конфликта в Залива