САЩ се намесиха в подкрепа на йената, но ходът крие рискове
Интервенцията на САЩ в подкрепа на йената носи краткосрочен успех, но не решава дълбоките проблеми на Япония
Редактор: Антоанет Василева
Решението на финансовия министър на САЩ Скот Бесент да се присъедини към Япония в подкрепа на йената е първата съвместна интервенция от този вид от десетилетия насам и изненада инвеститорите. Съществува убедителен аргумент за подобно сътрудничество: И САЩ, и Япония могат да спечелят от него, поне за известно време.
Но политиката не успява да се справи с основния проблем и лесно може да има обратен ефект - не на последно място, като въвлече Федералния резерв в политиката по отношение на валутния курс в особено неудобен момент.
През последните месеци йената поевтиня до най-ниското си ниво спрямо долара от 40 години насам. Това се дължи отчасти на нарастващите опасения за инфлацията, които обезценяването на валутата - в познат порочен кръг - допълнително е засилило.
Подкрепата за йената облекчава натиска върху цените и помага за стабилизирането на валутните пазари. Ако действа сама обаче, Япония ще трябва да купува йени с долари от своите резерви. Това би означавало продажба на американски държавни облигации и повишаване на лихвените проценти по долара.
Колкото и желателно да е стабилизирането на йената както за САЩ, така и за Япония, Бесент не иска да направи заемите за американците по-скъпи. Той се надява да се намеси без тази странична щета - и с възможността, както той и Белият дом отбелязаха, да реализира финансова печалба.
Действията помогнаха на йената да се възстанови от нива, близки до най-ниските от 1986 г. насам
Миналата седмица САЩ купиха йени, използвайки евро от Фонда за стабилизиране на валутния курс на Министерството на финансите, като по този начин намалиха риска от натиск за повишаване на доходността по американските държавни облигации и от натиск за понижаване на курса на долара.
Новостта на тази маневра носи допълнителна полза: колкото повече инвеститорите са изненадани, толкова по-предпазливи ще бъдат те при къси позиции срещу йената.
Първоначално интервенцията не просто спря спада на валутата; тя също така я върна нагоре, превръщайки се поне във временна печалба. Опитен макротърговец, Бесент постигна подобен успех с миналогодишния план за подкрепа на аржентинското песо. Проблемът е, че валутната интервенция рядко е нещо повече от временна кръпка.
Поддържането на подобни мерки може бързо да стане сложно - и скъпо, след като инвеститорите започнат да се съмняват. Още по-лошото е, че това може да отслаби доверието в по-широката икономическа политика, с потенциално тежки последици за разходите по заемите в дългосрочен план.
Финансовият министър със сигурност няма нужда да му се напомнят тези рискове: в предишната си кариера той помогна да натрупа състояние, като залагаше срещу британския паунд, въпреки най-добрите усилия на Великобритания да го защити.
Бесент сега подготвя други инструменти за интервенция.
По-специално, той иска да разшири репо инструмента на Федералния резерв за чуждестранни и международни парични власти (Foreign and International Monetary Authorities Repo Facility - FIMA) и да го използва, за да отпуска на Япония повече долари, с които тя да купува йени.
На теория Федералният резерв не би трябвало да има възражения: що се отнася до политиката по отношение на валутния курс, той очаква да следва указанията на Министерството на финансите.
Въпреки това използването на разширен FIMA би повлияло на притежанията на централната банка от държавен дълг, заплашвайки допълнително да размие границата между паричната и фискалната политика.
В момент, когато инвеститорите търсят уверение, че Федералният резерв и неговият нов председател Кевин Уорш ще действат независимо от Белия дом по отношение на паричната политика, моментът е обезпокоителен.
Във всеки случай единственият сигурен начин да се облекчи натискът върху йената е Япония да се справи с опасенията относно инфлацията и държавните заеми. Това означава ограничаване на плановете за допълнително фискално разхлабване или повишаване на краткосрочните лихвени проценти.
Междувременно валутната интервенция с подкрепата на САЩ може да помогне - с малко късмет, без да повиши доходността по американските облигации и дори с печалба. Но търговията с валути не е заместител на сигурната и последователна политика. Ако този урок бъде пренебрегван твърде дълго, разплащането за всички замесени може да бъде жестоко.