Горещините се превръщат в сериозен икономически шок за неподготвената Европа

Статутът на Европа като най-бързо затоплящия се континент на планетата започва сериозно да подкопава икономическите ѝ перспективи.

Според икономисти, интервюирани от Bloomberg, регионът, където температурите се повишават приблизително два пъти по-бързо от световната средна стойност, вече не може да си позволи да пренебрегва икономическите последици от глобалното затопляне.

По думите им през следващите години правителствата ще трябва да инвестират милиарди евро, за да защитят населението от все по-опасните горещи вълни, които вече намаляват производителността, нанасят щети на индустрията и причиняват значителен брой смъртни случаи.

Настоящите летни горещи вълни трябва да бъдат „сигнал за събуждане за всички европейски власти“, казва в интервю Карстен Бржески, глобален ръководител „Макроикономика“ в ING Group NV. По думите му екстремните температури „наистина обхванаха цяла Европа“.

Икономистът, който прекарва по-голямата част от времето си в прогнозиране на ключови макроикономически показатели като инфлацията и брутния вътрешен продукт, казва, че термометърът вече се е превърнал във „водещ индикатор“, който експерти като него трябва да следят.

Необходимите инвестиции вече се измерват в десетки милиарди евро

По-рано тази година Европейската комисия изчисли, че държавите членки на Европейския съюз трябва да инвестират близо 70 млрд. евро годишно до 2050 г., за да се адаптират към последиците от повишаващите се температури.

Allianz SE, най-големият първичен застраховател в Европа, наскоро публикува симулации за въздействието на горещините, според които Германия - най-голямата икономика в ЕС - е изправена пред икономически загуби от около 130 млрд. долара до 2030 г. За Франция прогнозата достига 240 млрд. долара.

Недостигът на инвестиции в климатична адаптация на Европа достига 70 млрд. евро

Според Хазем Кричене, старши икономист по климатичните въпроси в Allianz, изчисленията на компанията, които стъпват върху оценката на разходите от горещите вълни през периода 2014–2024 г., са изненадали дори екипа, извършил анализа.

Те са очаквали икономически последици, но, както казва Кричене, той и колегите му „не очакваха те да бъдат толкова големи“.

Инфраструктурата в Европа е проектирана за студ, а не за екстремни горещини

Жилищният фонд и инфраструктурата в Европа са изградени основно така, че да предпазват от последиците на студеното време. Все по-често обаче в продължение на няколко месеца годишно същата тази инфраструктура трябва да издържа и на екстремни горещини.

Платнени и дървени капаци предпазват жилище по време на горещо време в Палма де Майорка, Испания. Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

Още по темата

Жегата размеква обществената реакция срещу климатичните промени

Трета гореща вълна заплашва Европа с пожари и по-високи цени на тока

„Само за две или три десетилетия се наблюдава много рязка промяна в температурите“, казва Кричене. „В резултат градската инфраструктура се оказва недостатъчно приспособена към горещините.“

Изследване на Allianz показва, че високите температури създават порочен цикъл, при който очакваната възвръщаемост на капитала намалява, инвестициите се свиват, а производственият потенциал отслабва.

Това води до стагфлационна среда, която може бързо да се превърне в сериозно предизвикателство за централните банкери, които се опитват да запазят икономическата стабилност в най-големите европейски икономики.

Най-големите икономики в ЕС ще понесат най-силния удар

„Нашият анализ показва, че ако не се предприемат действия, ще има фискална цена“, казва Кричене. „Осъзнаването на проблема вече съществува, но предстои да видим как то ще бъде превърнато в конкретни действия през следващите месеци.“

Различните държави са изправени пред неравномерни последици

Според анализа на Allianz част от предизвикателството произтича от това, че северните държави с по-студен климат вероятно ще се сблъскат с по-умерени икономически последици от затоплянето, докато най-големите икономики в региона – Германия, Франция, Италия и Испания – са изложени на риск от значителни икономически загуби.

В рамките на еврозоната, която се простира от Финландия до Гърция, това поставя Европейската централна банка пред „остра“ дилема.

Бржески отбелязва, че Европейската централна банка вече е публикувала оценки, според които горещите вълни и сушата могат да повишат инфлацията при храните с между 0,4 и 0,9 процентни пункта, като през следващите 30 години този ефект може да се удвои.

Анализ, изготвен съвместно с ЕЦБ за лятото на 2025 г., показва също, че европейската икономика е загубила 0,3% от производството си, като натрупаният ефект може да достигне 0,8% до 2029 г.

Великобритания също отчита сериозни слабости

Последните горещи вълни във Великобритания разкриха сериозни слабости в инфраструктурата на страната. Кметът на Лондон Садик Хан заяви през юни, че градът ще трябва да разчита и на частни инвеститори, за да финансира разходите, свързани с покачващите се температури.

Само защитата на най-уязвимите жилища в Лондон от екстремни горещини ще струва между 9 млрд. и 45 млрд. британски лири, посочи той.

Пътуващи в Лондон по време на гореща вълна. Снимка: Jose Sarmento Matos/Bloomberg

Според лондонския мозъчен тръст Verdant горещата вълна през юни е струвала на британската икономика приблизително 2,36 млрд. британски лири. Оценката отчита по-ниската производителност, тъй като високите температури затрудняват работата, както и повредите в инфраструктурата и оборудването, причинени от жегата.

Още по темата

След рекордите в Германия екстремните жеги достигат Източна Европа

Европа преживява най-тежката гореща вълна в историята

Дори климатичните скептици започват да променят позициите си

Силата на последните горещи вълни принуждава дори част от традиционните климатични скептици в Европа да преразгледат позициите си.

Френската партия „Национален сбор“, чийто лидер и кандидат за президент Марин Льо Пен някога определи подкрепен доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) към ООН като „много, много алармистки“, вече признава необходимостта тези научни оценки да бъдат приемани сериозно.

„Трябва да имаме способността да реагираме, защото отдавна разполагаме с доклади, включително тези на IPCC, които говорят за глобалното затопляне“, заяви депутатът от партията Себастиен Шеню пред френската телевизия TF1. „Това наистина ме впечатлява.“

Средствата съществуват, но приоритетите остават решаващи

Миналата година Франция е изразходвала 1,7 млрд. евро за адаптация към климатичните промени, показва анализ на Института за климатична икономика в Париж.

В тази сума не са включени десетките милиарди евро, инвестирани в модернизация на транспортната инфраструктура и енергийните системи, свързани с горещините, както и в общественото здравеопазване и гражданската защита.

Вивиан Депуе, ръководител на изследванията по адаптация към климатичните промени в института, смята, че необходимите ресурси за справяне с предстоящите предизвикателства съществуват.

„Разполагаме с всички инструменти и технически знания, за да го направим“, казва той. „Основният въпрос е как подреждаме приоритетите си.“

Цената на бездействието надхвърля икономическите щети

Междувременно цената на бездействието не се измерва само с икономически загуби. От началото на това лято горещите вълни вече са отнели живота на над 13 000 души в Европа според оценки, публикувани от националните власти.

Според Бржески случващото се в Европа трябва да остане в историята като „горещата вълна, която ни събуди“. По думите му тя трябва да убеди всички, че „климатичните промени са реалност“.

Още по темата

Гореща вълна и дим от пожари натоварват американската енергийна мрежа

Науката вече оценява по-точно човешкия фактор зад климатичните промени