Китай ускорява прехода към зелена енергия за индустрията и центровете за данни

Китай, най-големият източник на парникови газове, допринасящи за глобалното затопляне, планира по-дълбока интеграция на огромния си капацитет за производство на възобновяема енергия във фабрики, центрове за данни и транспортния сектор. Новият план представя повече детайли за стратегията на страната за ограничаване на емисиите до 2030 г.

Петгодишният климатичен план, публикуван в четвъртък, след като основната му посока беше потвърдена по време на годишната политическа среща на страната през март, показва, че Китай се отдалечава от период, в който основният фокус беше изграждането на нови мощности за чиста енергия.

Вместо това страната насочва вниманието си към по-ефективното използване на произведената енергия чрез съхранение, преносни мрежи, електрификация, зелен водород и нисковъглеродни индустриални паркове и центрове за данни.

Трите държави с най-големи емисии на парникови газове представляват почти половината от общото световно количество.

Китай запазва досегашния си подход с по-постепенно намаляване на емисиите

Детайлите в плана до голяма степен следват досегашния подход на Китай - поставяне на сравнително общи цели и разчитане на разрастването на чистите технологии, което да доведе до спад на емисиите.

Това вероятно ще разочарова привържениците на по-бързи климатични мерки. Основните климатични цели остават същите като тези, които Китай публикува в по-широкия си петгодишен план през март.

Още по темата

Енергийният шок и бумът на AI тласкат Азия към нови повишения на лихвите

Експлозията във въглищна мина ще тества усилията на Китай за енергийна сигурност

Нетната нула е мъртва. Да живее възобновяемата енергия

Възобновяемата енергия ще подпомага електрификацията на традиционната енергетика

Китай ще развива възобновяеми енергийни източници като слънчевата и вятърната енергия, за да увеличи електрификацията на традиционните дейности по проучване и добив на нефт и газ, според отделен работен план за енергийния сектор, публикуван в петък.

Планът, който обхваща периода 2026–2028 г., също насърчава включването на ядрената енергия в програмите на Китай за търговия със зелена електроенергия и сертификати за зелена електроенергия - два ключови елемента от стратегията на страната за декарбонизация.

Емисиите на въглероден диоксид в Китай, които представляват основната част от климатичния отпечатък на страната, леко намаляха през миналата година благодарение на допълнителното развитие на възобновяемата енергия и електрическите превозни средства, включително тежкотоварни камиони за дълги разстояния.

Китай отчита първи спад на емисиите след ограниченията от пандемията.

Пекин запазва целта за въглеродна неутралност през 2060 г., но оставя пространство за ръст на емисиите

Докато президентът Си Дзинпин пое ангажимент Китай да постигне въглеродна неутралност до 2060 г., официалните власти са заявили само, че емисиите ще достигнат своя връх преди 2030 г. Това оставя възможност за временно увеличение на въглеродните емисии през следващите години.

Китай се сблъсква със забавяне на икономическия растеж и опасения за енергийната сигурност след войната в Иран, което допълнително усложнява климатичната му политика в краткосрочен план.

Петгодишният енергиен план, публикуван през юни, също подчертава продължаващата роля на въглищата като резервна опора за енергийната система на страната.

Климатичният план не ограничава разрастващата се въглищно-химическа индустрия

Климатичният план не цели да ограничи бързо растящия сектор за производство на химикали от въглища, но призовава за нисковъглеродни модернизации, намаляване на потреблението на въглища спрямо произведената продукция и постепенно заместване на част от изкопаемите суровини и енергийни източници с възобновяема енергия и зелен водород.

Следващите пет години ще определят пътя към целите на Китай за климата

Действията през следващите пет години ще бъдат решаващи за това дали Китай ще изпълни крайния срок на Си Дзинпин за намаляване на въглеродните емисии и ще се насочи към постигане на нетни нулеви емисии до 2060 г.

Колко бързо и решително страната може да започне да намалява огромния си климатичен отпечатък е от ключово значение и за глобалните усилия за ограничаване на последиците от затоплянето на планетата.

Китай е отговорен за около 29% от глобалното замърсяване с парникови газове през 2024 г., докато САЩ са втори с около 11%. Оттогава САЩ отмениха климатични политики при президента Доналд Тръмп и отчетоха лек ръст на емисиите през миналата година според анализ на Rhodium Group.

Още по темата

Водещият китайски соларен производител заменя среброто с мед

Мощни бури в Китай взеха жертви и нанесоха щети на земеделието