Вътрешните борби на демократите в САЩ може да им костват междинните избори
Противоречията между прогресивните и умерените крила на партията се засилват
Редактор: Петър Нейков
С президента Доналд Тръмп и републиканците в отбранителна позиция относно цените на хранителните стоки, бензина, жилищата и здравеопазването, демократите очакваха да прекарат лятото в натрупване на инерция преди междинните избори. Това не се случва.
Вместо да съберат мощ постоянните вътрешни борби между различните фракции на демократите от Мейн до Колорадо заплашват да заглушат посланията на партията и да подкопаят потенциалния ѝ успех през ноември – включително опита ѝ да си върне Сената.
Кризата се разиграва в реално време в Мейн, където кандидатът за Сената Греъм Платнър поиска да има думата за това кой да го замени в бюлетината след обвинение в сексуално посегателство, което той многократно отрича.
Платнър заяви в сряда, че спира кампанията си и се оттегля от надпреварата. Той каза, че екипът му е спечелил първичните избори по „правилния начин“, но посочи, че е жертва на опит да бъде отстранен от бюлетината, и каза, че избирателите, които са му се доверили, заслужават глас при избора на наследник.
„Сега топката е в полето на демократическия естаблишмънт“, каза Платнър в 11-минутно видео по X. „Бюлетината принадлежи на народа на Мейн.“
Възходът на Платнър беше подкрепен от прогресивното крило на партията, което беше впечатлено от праволинейния образ на мидения бизнесмен в съперничеството му с настоящата сенаторка републиканка Сюзън Колинс. Дори когато Демократическата партия на Мейн се опита да очертае „прозрачен“ процес за избор на наследник, предизборният екип на Платнър се стреми да мобилизира поддръжници, за да гарантира, че няма да бъде избран по-умерен кандидат за междинните избори.
„Нещата с Мейн са пълна каша“, каза Корнел Белчър, демократически стратег.
През последния месец напрежението между прогресивните и умерените крила на Демократическата партия само се засили, след като кандидатите, подкрепени от демократическите социалисти, надделяха в поредица от първични избори.
„В страната има силно анти-естаблишмън, реформистко, популистко настроение – не мисля, че то се ограничава само до демократите. Виждам го сред независимите“, коментира Дейвид Акселрод, бивш висш съветник на президента Барак Обама. „Не става въпрос само за Тръмп. Става въпрос за система, която хората смятат, че ги е предала, и за конвенционална политика, която е неадекватна за момента.“
Това анти-естаблишмънт настроение беше демонстрирано на неотдавнашните предварителни избори на Демократическата партия в Колорадо, където кандидат на Демократическите социалисти на Америка (DSA) Мелат Кирос победи дългогодишния действащ представител Даяна Дегет в предварителните избори.
То се засилва и в колебаещия се щат Мичиган, който Тръмп спечели през 2016 и 2024 г. Членът на Камарата на представителите Хейли Стивънс, подкрепена от лидера на малцинството в Сената Чък Шумър, се кандидатира за място в горната камара на Конгреса срещу бившия служител в общественото здравеопазване Абдул Ел-Сайед, който разчита на подкрепата на друг член от долната камара от Ню Йорк, Александрия Окасио-Кортес, и други прогресисти.
Във вторник Стивънс и Ел-Сайед се изправиха един срещу друг в предварителен дебат, в който спориха за отношенията на Америка с Израел и бъдещето на Министерството на вътрешната сигурност – въпроси, които по същество служат като лакмусови тестове между различните фракции на Демократическата партия.
Двамата кандидати се борят да осигурят мястото, което сега заема пенсиониращият се сенатор Гари Питърс, да остане в ръцете на демократите. Запазването на контрола върху това е от съществено значение, за да има партията някакъв шанс да си върне Сената. Републиканците, междувременно, до голяма степен се обединиха около конгресмена Майк Роджърс, известен законодател с квалификации в областта на националната сигурност.
В тази надпревара и в цялата страна умерените представители на Демократическата партия се притесняват, че по-леви кандидати, които спечелят на предварителните избори, няма да бъдат приемливи за по-широката група избиратели, които участват в общите избори. Тръмп и представители на Републиканската партия вече започнаха да наричат тези кандидати „комунисти“, които заплашват Америка.
„Здравословно е партиите да водят тези дебати“, казва Мат Бенет, висш служител в центристкия мозъчен тръст Third Way. „Притесняваме се, че DSA се стреми не само да премести партията наляво, но и да се превърне в фракция, подобна на “Чаеното парти”, която коренно промени това, което представляват републиканците. Това е дългосрочен, потенциален проблем за демократите.“
С анкетите, показващи продължаващо недоволство на избирателите от начина, по който Тръмп се справя с икономиката и войната с Иран, демократите все още имат предимства. И въпреки годината на преначертаване на избирателни райони и решения на Върховния съд, свързани с гласуването, които като цяло са в полза на републиканците, демократите все още са фаворити за връщане на Камарата на представителите през ноември.
Сенатът, където демократите се нуждаят от нетна печалба от четири места, винаги е бил по-труден хълм за изкачване от демократите. Но почти всеки път към мнозинството там включва спечелване на мястото от Мейн в Сената.
Над щата и над Демократическата партия като цяло витае призракът на юли 2024 г. Тогава ръководството на партията и донорите накараха президента Джо Байдън да се оттегли от надпреварата след катастрофално представяне в дебат с Тръмп и той спорно избра вицепрезидентката Камала Харис за свой наследник, без да има възможност избирателите да изразят мнението си за процеса.
Прогресистите в Мейн не искат същият тип коронация да се случи отново.
„Възхищавам се на заявените цели на Демократическата партия на Мейн за открит, прозрачен и легитимен процес и се радвам, че полагат дължимата грижа, за да имат план, но се съмнявам, че го пазят в тайна, докато Платнър не си тръгне“, казва Адам Грийн, съосновател на Комитета за прогресивна промяна.
В сряда партията заяви, че над 100 членове на щатския комитет „са гласували за провеждане на конгрес за избор на нова номинация“. Съгласно закона на Мейн партията трябва да избере заместник на Платнър до 27 юли.
Белчър, демократическият стратег, каза, че левицата в Мейн е обърнала твърде много внимание на намирането на своя „перфектен кандидат“, за да противодейства на Тръмп и неговата десетгодишна привлекателност сред избирателите на работническата класа. Победата на Харис със 7 пункта в Мейн на президентските избори през 2024 г. показва, че партията се нуждае от кандидат, „който може просто да мобилизира и да спечели умереното мнозинство на Харис от 2024 г.“.
Кампанията на Платнър не отговори на искане за коментар, нито пък Ребека Кац, политически консултант на Fight Agency, групата, която работи в тясно сътрудничество с Платнър.
Разбира се, вътрешните борби между прогресивните и умерените крила на партията се водят поне от първичните президентски избори през 2016 г., когато на Хилари Клинтън ѝ отне повече време от очакваното, за да победи сенатора от Върмонт и прогресивна икона Бърни Сандърс. Президентската надпревара през 2020 г. беше изпълнена с множество кандидати, а умереният Байдън се открои от групата като консенсусен избор на фона на началото на пандемията от Covid-19.
Сега прогресивните отново се опитват да упражнят властта си, като издигат нови типове кандидати, като Платнър. Но вътрешните битки рискуват да се отразят негативно, ако кандидатите, които спечелят на предварителните избори, отблъснат избирателите на другата партия или независимите.
„Все още смятаме, че надпреварата в Мейн с републиканците може да бъде спечелена и е много вероятно да има множество кандидати, които могат да надвият Сюзън Колинс“, каза Грийн от Комитета за прогресивна промяна. „Но това ще изисква пълно единство на Демократическата партия.“