Спадът на инфлацията раздели ЕЦБ за следващото решение по лихвите

Само три седмици след като Европейската централна банка единодушно повиши лихвените проценти в отговор на войната между Иран и Израел, вече няма съгласие каква трябва да бъде следващата стъпка.

През последните дни, по време на годишния форум на ЕЦБ в Синтра, Португалия, ясно се очертаха разногласия дали разходите по заемите трябва да бъдат повишени още веднъж за да се върне инфлацията към целта от 2%.

Междувременно и финансовите пазари започват да поставят под съмнение вероятността за ново увеличение на лихвите още през тази година.

В единия лагер са централни банкери като главният икономист Филип Лейн, които предупреждават, че инфлационният натиск, отключен в началото на конфликта, все още не се е проявил изцяло. Според тях той може да се отрази както чрез по-високи искания за увеличение на заплатите, така и чрез забавено поскъпване на храните и услугите.

Още по темата

Инфлацията във Франция неочаквано се забави до целта на ЕЦБ от 2%

Повишаване или не: Фед и ЕЦБ изглежда бъркат посоката за лихвите

Лагард предупреди за последиците от дълъг енергиен шок

Други представители обаче приемат като положителна изненада рязкото понижение на цените на петрола вследствие на напредъка в усилията за мир и не очакват значителни вторични инфлационни ефекти.

Силното забавяне на инфлацията в еврозоната през юни подкрепя тази оценка. Според Bloomberg Economics инфлацията вече е достигнала своя връх.

Юлското заседание изглежда спокойно, но септември може да се окаже решаващ

Изглежда малко вероятно да възникне сериозно напрежение по време на следващото заседание за паричната политика през юли, тъй като инвеститорите почти не очакват промяна на лихвените проценти.

До следващото заседание през септември обаче ще бъдат публикувани още икономически данни, включително за динамиката на възнагражденията. Именно тогава различията относно необходимостта от ново затягане на паричната политика могат да излязат на преден план.

Две противоположни позиции очертават дебата

Най-ясно двата лагера бяха представени от управителя на Естонската централна банка Юло Каасик и гуверньора на Гръцката централна банка Янис Стурнарас.

Каасик заяви пред Bloomberg, че счита поне още едно повишение на лихвените проценти за „разумно“, докато Стурнарас каза в отделно интервю, че при настоящите условия „вероятно е добре за известно време да останем там, където сме“.

Подобни различия отсъстваха от дискусиите по паричната политика през последните месеци. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард призна при закриването на форума в Португалия, че през последните седмици икономическата среда се е променила много бързо.

По думите ѝ рисковете от по-висока инфлация и по-слаб икономически растеж „вероятно вече са много по-добре балансирани, отколкото преди няколко седмици, заради бързо случващите се промени“.

Лагард направи коментара си по време на панел, с който приключи Форумът на ЕЦБ за централно банкиране, в който участва и председателят на Управителния съвет на Федералния резерв Кевин Уорш.

Цените на петрола подкопават предишните прогнози на ЕЦБ

Основната причина за промяната е рязкото поевтиняване на петрола до нивата отпреди войната, които са значително под допусканията в последните прогнози на ЕЦБ, публикувани едва преди месец.

Тези прогнози предвиждаха инфлацията да надхвърля целта от 2% чак до 2027 г.

Инфлацията в еврозоната се забавя повече от очакванията

Инфлацията в еврозоната достигна 2,8% през юни спрямо 3,2% през май и остана под средната прогноза на анкетираните от Bloomberg икономисти, която беше 3%.

Понижение отчетоха и базисната инфлация, която изключва силно променливите цени на храните и енергията, както и внимателно следеният показател за инфлацията при услугите.

Инфлацията в еврозоната се забавя повече от очакваното

Все повече представители не виждат необходимост от ново увеличение

Отхвърляйки вероятността конфликтът да предизвика сериозни инфлационни последици и подсказвайки ограничена подкрепа за ново повишение на лихвите, финландският представител заяви пред Bloomberg, че не очаква „значими вторични инфлационни ефекти“. 

На свой ред австрийският представител Мартин Кохер каза в отделно интервю, че заплахата от инфлация „определено е отслабнала, поне в краткосрочен план“.

Представителите на Словения и Латвия в Управителния съвет - Примож Доленц и Мартинс Казакс - също не виждат спешна необходимост от действия през юли, докато белгиецът Пиер Вунш намекна, че може изобщо да няма основания за второ увеличение на лихвените проценти.

Лейн и Нагел настояват всички възможности да останат отворени

Филип Лейн, който предлага решенията по паричната политика на своите колеги преди заседанията за определяне на лихвените проценти, се въздържа от категорични сигнали. Той подчерта, че ЕЦБ е решена „да не се самоограничава предварително“ по отношение на бъдещата траектория на лихвените проценти.

Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел изрази сходна позиция, макар да призна, че спадът в цените на петрола „безспорно е бил изненада“.

Данните за възнагражденията остават ключовият риск

Въпреки това ще продължат да съществуват опасения, че вече отчетеното по-високо равнище на инфлацията може да доведе до ускоряване на ръста на заплатите и да задържи ценовия натиск за по-дълъг период.

Тъй като статистиката за възнагражденията се публикува със значително закъснение, ще бъде необходимо още време, преди да има по-ясна оценка.

Дотогава дебатът в ЕЦБ вероятно ще стане още по-интензивен.

„Подобрената перспектива вероятно ще задълбочи различията в Управителния съвет на ЕЦБ, тъй като необходимостта от ново повишение на лихвените проценти отслабва“, коментира Симона Деле Киаие, главен икономист за еврозоната в Bloomberg Economics.

„Макар базовият ни сценарий все още да предвижда едно последно увеличение, виждаме как рисковете този сценарий да не се реализира стават все по-значими.“

Още по темата

Инфлацията в еврозоната се забавя повече от очакваното заради по-евтин петрол

Торстен Слок очаква ЕЦБ да вдигне лихвата през септември