Индия подхожда предпазливо към опита на Тръмп за ново начало с Моди
Въпреки натрупаните икономически и политически разногласия стратегическото партньорство остава от критично значение и за двете страни
Редактор: Волен Чилов
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обсипа с похвали индийския премиер Нарендра Моди по време на първата им лична среща от повече от година.
Той нарече Моди свой дългогодишен приятел и го определи като умел преговарящ по търговските въпроси, който може да изглежда „като ангел, но всъщност е твърд като убиец“.
За разлика от него Моди беше значително по-сдържан. След двустранната среща в рамките на срещата на върха на Г-7 той до голяма степен се придържаше към предварително подготвените си бележки. Индийският премиер заяви, че разговорите са били продуктивни, и благодари на Тръмп за ролята му в възстановяването на мира в Близкия изток, но не стигна дотам да го нарече свой приятел, както е правил в миналото.
Този тон подсказва нова предпазливост от страна на Ню Делхи, докато двете страни се опитват да рестартират отношенията си след повече от година на напрежение по теми като митата, руския петрол, Пакистан и сега войната с Иран.
Тъй като много от тези противоречия остават нерешени, анализаторите смятат, че приятелските ръкостискания и усмивките няма да бъдат достатъчни, за да върнат отношенията в предишното им русло.
„Последните осемнадесет месеца бяха предупреждение за рисковете от прекомерната зависимост от американския пазар“, казва Милан Вайшнав, директор на програмата за Южна Азия към Carnegie Endowment for International Peace във Вашингтон. „Индия ще продължи да си сътрудничи със САЩ, но ще стане по-предпазлива и ще засили усилията си за диверсификация на своите партньорства.“
Моди използва част от посещението си на срещата на Г-7 във Франция именно за тази цел. Той даде приоритет на срещи с т.нар. средни сили като Канада и Обединеното кралство, за да подчертае задълбочаващите се икономически връзки.
В сряда Великобритания обяви, че търговското ѝ споразумение с Индия на стойност 4,8 млрд. британски паунда (6,4 млрд. долара) ще влезе в сила на 15 юли, а договорености с Канада и Европейския съюз се очаква да бъдат подписани по-късно тази година.
Индия беше сред първите държави, започнали преговори за търговско споразумение със САЩ след завръщането на Тръмп в Белия дом миналата година, но сделка все още няма. Макар Тръмп в сряда да заяви, че двете страни са „много близо“, анализаторите остават скептични.
„От месеци слушаме, че търговската сделка е почти готова и предстои да бъде финализирана, но такава все още няма, което подсказва наличие на проблем“, казва Майкъл Кугелман, старши сътрудник по въпросите на Южна Азия в Atlantic Council.
Следващата седмица търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър трябва да посети Индия, за да ускори преговорите. Индийските власти обаче поддържат позицията, че финализирането на сделката е малко вероятно преди приключването на двете американски разследвания по раздел 301, които подготвят почвата за нови мита.
Освен трудните търговски преговори, Ню Делхи се притеснява и от подновените връзки на Вашингтон с Пакистан. Тръмп нееднократно си приписва заслугата за прекратяването на краткия четиридневен военен сблъсък между Индия и Пакистан миналата година – твърдение, което индийските власти категорично отхвърлят.
Исламабад приветства изявленията на Тръмп, а впоследствие американският президент започна да изгражда по-близки отношения с пакистанското ръководство. Той разчиташе именно на него, и по-специално на влиятелния началник на армията Асим Мунир, за съдействие при посредничеството за мирно споразумение с Иран.
„Дори при известно стабилизиране на отношенията тези действия на САЩ не бяха посрещнати добре в Индия“, казва Кугелман. „Налице е поредица от трайни противоречия, които затрудняват истинското възстановяване на двустранните отношения.“
Появиха се и нови поводи за напрежение. По-рано този месец американски удар срещу три кораба с индийски екипажи в Оманския залив отне живота на най-малко трима моряци и предизвика остра реакция от Ню Делхи. Корабите бяха атакувани в рамките на американската блокада на плавателни съдове, пътуващи към и от ирански пристанища.
Политическите опоненти на Моди го разкритикуваха, че не е осъдил публично действията на САЩ. В сряда той заяви пред Тръмп, че безопасността на хилядите индийски моряци трябва да бъде гарантирана по време на конфликта. По-късно Тръмп избегна въпрос на журналист дали САЩ изпитват съжаление за загубата на човешки животи.
Допълнително безпокойство възникна непосредствено преди срещата. Пентагонът обяви, че ще преименува Индо-тихоокеанското командване обратно на Тихоокеанско командване на САЩ, с което е отменена поправка, направена по време на първия мандат на Тръмп.
Анализатори смятат, че това може да сигнализира за промяна в начина, по който Вашингтон гледа на региона. Включването на „Индо“ в името се възприемаше като знак за повишената роля на Индия в американската стратегия и като потвърждение на позицията ѝ като противовес на Китай.
Друг важен източник на несигурност е способността на Индия да осигурява доставки на руски петрол. Миналата година Тръмп наложи 50% мито върху износа на стоки от Индия за САЩ – едно от най-високите за голяма икономика – отчасти с цел да принуди Ню Делхи да прекрати покупките на руски суров петрол.
По време на войната с Иран Вашингтон предостави временни изключения, които позволиха на индийските рафинерии да възобновят тези доставки. След сключването на мирното споразумение и без удължаване на облекченията остава открит въпросът дали Индия ще може да продължи да купува руски петрол без натиск от страна на САЩ.
Въпреки това Съединените щати продължават да бъдат ключов партньор за Индия както като пазар, така и като източник на инвестиции. Индийската икономика разчита на американските технологии, а през годините сътрудничеството в областта на отбраната значително се разшири.
Според Вивек Мишра, заместник-директор на програмата за стратегически изследвания към Observer Research Foundation, това означава, че Ню Делхи трябва да подхожда прагматично към отношенията си със САЩ.
„В двустранните отношения са инвестирани две десетилетия и половина усилия, които според мен дори администрацията на Тръмп, независимо от непредсказуемостта си, не би искала да зачеркне“, казва той. „Личната химия безспорно помага, но зад нея стоят и много сериозни стратегически интереси и залози за отношенията между двете държави.“