Тръмп премина червените си линии, за да оправдае мирната сделка с Иран

Президентът Доналд Тръмп и неговият екип имаха няколко червени линии, с които оправдаваха американската война срещу Иран. На пресконференция в сряда Тръмп до голяма степен ги заметe настрани.

Обяснявайки решението си да се съгласи на временно мирно споразумение, Тръмп повтори настояването си, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие. След това обаче той даде да се разбере, че според него Иран трябва да има право да обогатява уран, да му бъде позволено да развива балистични ракети и да получи достъп до милиарди долари замразени средства.

Тези три въпроса са в центъра на дебата как трябва да се подхожда към Иран вече от години, още от споразумението от 2015 г., подписано от САЩ при президента Барак Обама и други големи сили, за да ограничат ядрената програма на Техеран.

И не само това: Тръмп многократно сочеше именно тези теми като причини, поради които Обама и предишни президенти са се провалили толкова тежко в ограничаването на заплахата от режима в Техеран.

В един объркващ обрат ястреби по Иран, включително бившият вицепрезидент Майк Пенс и бившият посланик на САЩ в ООН Ники Хейли, изразиха съжаление за новата визия на Тръмп, докато част от най-яростните му критици я приветстваха.

„Това прави много от нещата, за които Тръмп критикуваше Обама“, каза Крисчън Уитън, съветник в Държавния департамент при администрациите на Джордж У. Буш и първата администрация на Тръмп. „И независимо дали наистина го мисли, той е заявил, че няма да поднови военните действия, защото това би предизвикало най-тежката рецесия след Голямата депресия.“

Междувременно National Iranian American Council приветства това, което видя в позицията на Тръмп.

„Мерките в това споразумение не трябва да се четат като отстъпки, а като корекции на десетилетна политика на принуда, която беше пълен провал и направи войната неизбежна“, заяви организацията.

Часове по-късно, във Версайския дворец край Париж, президентът подписа т.нар. меморандум за разбирателство за край на войната и повторно отваряне на Ормузкия проток.

Разбира се, Тръмп има история на заемане на твърда позиция, само за да я обърне дни — а понякога и часове - по-късно. И ястребите по Иран може би не бива да се тревожат прекалено много: временната сделка отваря 60 дни за преговори и Тръмп все още не е дал нищо окончателно.

Администрацията на Тръмп също така твърди, че Иран е толкова отслабен икономически и военно, че САЩ вече са постигнали целта си да намалят заплахата и дори са отворили пътя страната да се върне в световната икономика, ако лидерите ѝ изберат този път.

Но на пресконференцията имаше немалко неща, които изненадаха дори поддръжниците на президента.

Балистичните ракети вече не изглеждат червена линия

Да вземем балистичната програма на Иран. Само дни след като САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран в края на февруари, министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че целта на САЩ е да „унищожат ракетната заплаха“, която Иран представлява.

На пресконференцията след срещата на върха на Г-7 в Евиан, Франция, Тръмп отмина тази идея с лека ръка. Той дори се подигра на хората, които го съветват - определи ги като „момчета, които харесвам“ - че се съсредоточават върху грешното нещо с тази фиксация върху балистичните ракети. „Искам да кажа, те трябва да имат някакви, защото и други имат някакви“, каза Тръмп.

„Ракетите не са проблемът“, каза той пред журналисти. „Те удрят някое малко място, но не взривяват планетата.“

Още по темата

В петък ще бъдат издадени незабавни разрешителни за продажбата на петрол от Иран

Иран и САЩ се ангажират да спрат войната в Ливан

Тръмп смекчава и позицията за обогатяването на уран

Президентът приложи същия подход и към обогатяването на уран. В продължение на години той и много републикански критици на Иран поставяха под въпрос защо на страната трябва да се позволява да обогатява уран, ако, както самата тя твърди, не иска ядрено оръжие. Държавният секретар Марко Рубио каза пред Fox News през май, че Иран трябва „да се откаже от обогатяването“.

С Рубио, застанал точно зад него в сряда, Тръмп даде ясно да се разбере, че вече не е на същото мнение.

„Малко е трудно, когато други държави го имат, други съседни държави го имат, а вие не им позволявате да го имат за електричество и подобни неща“, каза Тръмп. „Трябва да се използва малко здрав разум.“

Замразените средства също вече не изглеждат табу

Третата червена линия, която Тръмп прекрачи, беше свързана със замразените активи на Иран. Страната има милиарди долари в сметки в чужбина, до които САЩ са блокирали достъпа чрез банкови ограничения. Част от оправданието за това от години е, че Иран е водещ държавен спонсор на тероризма, финансиращ прокси групировки като Хизбула в Ливан и Хамас в Газа, и че не може да му се има доверие, че няма да го направи отново.

„Това не са наши пари, това са техни пари — и ние ги замразихме в определен момент“, каза Тръмп. „Предполагам, че ще трябва да ги върнем, знаете. Ако не ги върнем, никой повече няма да инвестира в долара.“

Тази идея срещна силна съпротива от някои от най-ревностните поддръжници на президента, включително сенатора от Тексас Тед Круз.

„Историята ни учи, че не е добра идея да даваме милиарди долари на теократични лунатици, които искат да ни убият“, каза Круз в интервю.

Още по темата

Новото споразумение на Тръмп с Иран може да се окаже по-слабо от това на Обама

Жаин от HSBC: Санкционираният флот ще напусне първи Ормуз