Планът на Тръмп за Либия цели да превърне крехкия мир в петролен бум

Колони от войници се разгръщат сред ниските сгради в сухите райони край Сирт, придвижвайки се в строй в търсене на бойци на „Ислямска държава“ в симулация на операция за освобождаване на заложници. Силният вятър вдига облаци прах, докато ехото от изстрели се разнася наоколо, а подразделенията напредват от улица на улица, освобождавайки пленници в учение, което пресъздава операции, каквито Либия от години трудно успява да провежда.

За първи път на либийска територия сили от съперничещите си източни и западни лагери – противници в гражданската война до примирието през 2020 г. – тренираха заедно под наблюдението на Съединените щати през април.

Вашингтон вижда в обединението на страната икономическа възможност

Учението е поредната стъпка в американските усилия за преодоляване на политическото разделение в Либия – инициатива, която при президента Доналд Тръмп придоби още по-ясно икономическо измерение.

Голямата награда е либийският петрол: най-големите резерви в Африка, находища в непосредствена близост до Европа и сектор, който според американски представители може да привлече значителни инвестиции и съществено да увеличи предлагането, ако страната остане единна.

Либийските власти се надяват да увеличат производството до 2 млн. барела дневно спрямо около 1,3 млн. барела в момента. Това обаче изисква убеждаването на политическите и въоръжени групировки, които многократно са блокирали петролната индустрия, да престанат да използват суровината като инструмент в борбата за власт и ресурси.

Предишните международни усилия не донесоха трайни резултати

Това няма да бъде лесно. След падането на либийския диктатор Муамар Кадафи пътните карти на ООН, европейското посредничество и предишните американски инициативи – включително посещението през 2023 г. на тогавашния директор на ЦРУ Уилям Бърнс – доведоха до ограничен и нетраен напредък.

Военните действия продължават да застрашават петролните операции: местни сблъсъци между въоръжени групировки миналия месец в Завия принудиха най-голямата действаща рафинерия в страната да прекрати работа.

Разпадането на Либия я превърна във входна точка за миграцията към Европа, постоянен източник на сътресения в енергийните доставки и платформа за разширяване на руското влияние от Северна Африка към региона Сахел.

По-стабилна Либия би осигурила на Европа близък източник на петрол и газ, по-голям контрол върху важен миграционен маршрут и възможност да ограничи влиянието на Москва.

Американските енергийни компании вече засилват присъствието си

Американски компании вече навлизат активно на пазара. ConocoPhillips подписа ново споразумение, Chevron се завръща, а Exxon Mobil проучва възможността да възобнови дейността си. Междувременно фигури, свързвани с Тръмп, включително Ерик Принс – основателят на частната военна компания Blackwater – отново се появяват около либийския енергиен сектор.

„Икономическите възможности са огромни. Западната индустрия проявява сериозен интерес към Либия“, каза генерал-лейтенант Джон У. Бренан, заместник-командващ на Африканското командване на САЩ. „Колкото по-сигурна е страната, толкова по-малък е рискът за икономическите инвестиции.“

Военното присъствие като икономически инструмент

Преди подобно изказване на високопоставен американски генерал, представящо военното сътрудничество като средство за отключване на бизнес възможности, би изглеждало необичайно. Днес обаче то се вписва в по-широкото виждане на Тръмп за енергетиката като източник на американско богатство и влияние.

Американските власти подкрепят Exxon и Chevron в преговорите им с държави от ОПЕК+, а по отношение на Венецуела и Иран администрацията разчита както на сила, така и открито говори за контрола върху петролните ресурси.

Засега резултатите са смесени: цените на горивата в САЩ са се повишили с над една трета от началото на войната с Иран, реформите във Венецуела остават несигурни, а Либия се превръща в изпитание дали дипломацията може да осигури ново предлагане на петрол.

Още по темата

Либия се очаква възстанови производството на петрол

Някогашните врагове Египет и Турция опитват да разрешат новата криза в Либия

Как политическите вражди в Либия се отразяват на петрола

Районът около Сирт остава ключът към либийските резерви

Районът около Сирт е най-ценната територия, за която двете страни отдавна спорят – там са съсредоточени петролни находища, свързани чрез тръбопроводи с пристанища като Рас Лануф, Ес Сидер и Брега.

Преди въстанието през 2011 г. Либия добиваше около 1,6 млн. барела дневно. Оттогава гражданската война, стачките, блокадите и въоръжените спирания многократно нарушиха производството.

Властите в Триполи изчисляват, че увеличаването му с 40% ще струва около 20 млрд. долара. Страната вече доставя приблизително 1 млн. барела дневно за Европа, а нейният лек суров петрол придобива все по-голямо значение на фона на нарушенията в доставките вследствие на войната с Иран.

Франк Талбот, старши сътрудник в програмата за Северна Африка към Атлантическия съвет, смята, че целта от 2 млн. барела дневно зависи от политическата стабилност и мащабни инвестиции в инфраструктурата – две условия, които далеч не са гарантирани.

Гръбнакът на либийската икономика

Петролът формира над 90% от износа и бюджетните приходи на страната. След блокадата през 2020 г., организирана от командващия силите в Източна Либия Халифа Хафтар, производството спадна от над 1 млн. до едва 90 хил. барела дневно, което накара ОПЕК да освободи Либия от производствените ограничения.

Главният съветник на Тръмп по въпросите на Африка Масад Булос изложи американския подход по време на посещение в Триполи през януари, заявявайки, че американските компании „залагат на бъдещето на Либия“ и че ученията край Сирт ще помогнат за защитата на нейния суверенитет и икономика.

Новите договори показват засилен интерес към либийския сектор

През януари Либия подписа 25-годишно споразумение за развитие с ConocoPhillips и TotalEnergies чрез държавната Waha Oil Co., което според либийските власти ще привлече над 20 млрд. долара чуждестранни инвестиции.

Няколко седмици по-късно Chevron спечели нов блок за проучване в басейна на Сирт в рамките на първия лицензионен търг в страната от 2007 г. Exxon подписа меморандум миналата година за проучване на четири офшорни блока след десетгодишно отсъствие.

Италианската Eni, QatarEnergy и испанската Repsol също получиха права през февруари. Предложените блокове съдържат приблизително 10 млрд. барела установени ресурси и още 18 млрд. барела потенциални открития.

Главният изпълнителен директор на Chevron Майк Уърт заяви по време на представянето на тримесечния отчет през януари, че интересът към Либия се е засилил след посещението на Тръмп в Близкия изток през миналата година, което е довело до „осезаем ръст на запитванията и желанието за сътрудничество“.

Политическите рискове продължават да тежат върху сектора

Присъствието на Булос на енергийни конференции също привлече внимание. „Не си спомням специалният пратеник на САЩ по времето на администрацията на Байдън да е водил подобна кампания“, каза Клаудия Гацини, старши анализатор за Либия в International Crisis Group. По думите ѝ обаче „все още няма признаци“, че проблемите с управлението на приходите от природните ресурси намират решение.

Освен големите компании, активност проявяват и добре познати посредници. Ерик Принс, основателят на Blackwater, участва чрез енергийното дружество Freedom First, което съосновава след години на изграждане на връзки с лагера на Хафтар.

Компанията твърди, че е частна и няма отношение към американското правителство, като е обсъждала пристанищни съоръжения, петролни терминали и доставки на горива. Доклад на ООН от 2021 г. обвини Принс, че е съдействал за заобикаляне на оръжейното ембарго срещу Либия през 2019 г. – обвинение, което той отрече в интервю за New York Times.

Военните учения не заличават политическото разделение

Оптимизмът в индустрията не може да бъде отделен от политическата реалност в Либия.

Военното учение се проведе в Сирт – крайбрежния град, където Муамар Кадафи беше убит през 2011 г. По-късно той се превърна в крепост на „Ислямска държава“ и фронтова линия на гражданската война, а днес се намира между международно признатото правителство в Триполи и силите, лоялни на Хафтар в източната част на страната.

Сред официалните гости присъстваха Саддам Хафтар, син на източния военен командир, и заместник-министърът на отбраната на Либия Абдул Салам ал Зуби – символично напомняне за разделението, което учението трябваше да преодолее.

Петролната инфраструктура на Либия.

Сътрудничеството напредва, но недоверието остава

Отношенията между лагерите са се подобрили. Представител на американското министерство на отбраната заяви, че те обменят информация за борба с тероризма, което е отслабило мрежите на „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“, както и че е създаден съвместен оперативен център в близост до мястото на учението.

Маневрите последваха друг важен момент – през април съперничещите си власти одобриха общ национален бюджет за първи път от повече от десетилетие. Въпреки това признаците на сътрудничество не убеждават много либийци, че въоръжените фракции вървят към истинско обединение.

„Каквато и да е целта на маневрите в Сирт, те няма да доведат до обединяване на армията в национален мащаб“, казва 52-годишният Сюлейман, банков служител от Триполи, пожелал да остане анонимен.

Учителят Ахмед от Бенгази смята, че въоръжените групировки в Триполи ще се противопоставят на всяко обединение, което „би застрашило собственото им съществуване“.

Още по темата

Chevron: Интересуваме се и от Средиземноморието

Смъртоносни сблъсъци в Либия рискуват да сложат край на относителното спокойствие

Американският план вече среща политическа съпротива

Американските усилия за единство вече се сблъскват със съпротива. На 6 април Висшият държавен съвет на Либия отхвърли плана на Булос за обединяване на съперничещите си власти без избори и за разпределяне на висшите постове между двата лагера, като го определи като несъвместим със съществуващия политически процес и лишен от необходимата легитимност.

Външните играчи и вътрешните интереси усложняват решението

Чуждестранната намеса допълнително усложнява преговорите. Турция преди подкрепяше Триполи, докато Египет, Обединените арабски емирства и Русия застанаха зад Хафтар. В кулоарите на учението британският посланик в Либия Мартин Рейнолдс изрази тревога от руското присъствие и заяви, че страната се нуждае от правителство, което „не вижда необходимост да привлича външни сили“.

Още по-фундаментален проблем е, че двете страни може изобщо да не желаят обединение. На изток Хафтар наложи авторитарна, но по-подредена система след години на хаос, докато различните милиции и представители на съперничещите си власти извличат ползи от сегашното статукво.

„Между страните липсва доверие и те виждат повече полза в запазването на настоящото положение, отколкото в риска от мащабна политическа сделка“, казва Тим Ийтън, старши научен сътрудник в програмата за Близкия изток и Северна Африка на Chatham House.

Контролът върху петрола остава разпокъсан

Разделението между Изтока и Запада е само част от проблема. В цяла Либия въоръжени групировки са дълбоко интегрирани в държавните структури и контролират достъпа до находища, тръбопроводи и терминали, което им позволява да използват петрола като инструмент в политическите конфликти.

Дори Националната петролна корпорация – основният държавен партньор при големите енергийни сделки – изпитва трудности да наложи контрол, а в източната част на страната нейни подразделения са попаднали под влиянието на семейството Хафтар, посочва Ийтън.

Липсата на ефективен контрол многократно е нарушавала производството. Преди по-малко от три години добивът спадна под 700 хил. барела дневно след серия спирания, включително на находището Ел Фийл. В началото на 2025 г. Движението за региона на Петролния полумесец заплаши да блокира една трета от износа, ако Националната петролна корпорация не премести централата си в Източна Либия.

Скептиците не виждат признаци за реални реформи

Емадедин Бади, старши научен сътрудник в Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност, смята, че съперничещите си центрове на власт могат да участват в подкрепяни от САЩ инициативи, без това да означава готовност за реформи, които биха ограничили влиянието им.

„Засега виждаме блясък, ръкостискания и военни учения, но без реално съдържание зад тях“, казва той. „Готовността им да участват не бива да се приема като политическа воля за преструктуриране на системата или за провеждане на реформи.“

Още по темата

Петролните компании се стичат търга към Либия

Премиерът на Либия обещава да освободи страната от военните групировки