- Инфлационният риск според институцията вече е материализиран и няма да се обърне бързо
- ЕЦБ не изключва допълнителни повишения на лихвите, въпреки очаквания за мирно споразумение между САЩ и Иран
- Инфлационният натиск остава над целта от 2%, като вторичните ефекти се очаква да се разширят през годината
- Пазарите и икономистите продължават да залагат на поне още едно повишение на депозитната лихва до 2,5%
Представители на Европейската централна банка сигнализират, че мирно споразумение между САЩ и Иран няма непременно да спре по-нататъшно повишаване на лихвените проценти, дори ако предотврати по-силен пик на инфлацията.
Макар централните банкери, включително председателят Кристин Лагард, да приветстват перспективата за възобновяване на доставките на петрол през Ормузкия проток, те посочват, че значителни икономически щети вече са нанесени и не съжаляват за решението от миналата седмица да повишат лихвите.
„По-високите енергийни разходи вероятно ще останат с нас по-дълго, отколкото мнозина се надяваха“, заяви членът на Управителния съвет Петер Казимир. „Дори с току-що обявената рамка за мир между САЩ и Иран, щетите в Близкия изток не могат да бъдат поправени за една нощ.“
Основната тревога е, че ще е необходимо време за възстановяване на производствения капацитет, ремонт на инфраструктурата и нормализиране на корабоплаването. Междувременно усилията за попълване на запасите ще поддържат цените на суровия петрол високи.
Рискът за еврозоната остава в инфлационната динамика
Рискът за еврозоната, състояща се от 21 държави, е компаниите и работниците да реагират с повишаване на продажните цени и искания за по-високи заплати, което да задържи инфлацията значително над целта от 2%.
Повечето анализатори очакват допълнителни действия от страна на централните банкери, а пазарите залагат поне още едно увеличение с 25 базисни пункта на депозитната лихва тази година до 2,5%.
Търговците очакват поне още едно повишение на лихвения процент от ЕЦБ
Вероятността за мирно споразумение „намалява част от натиска върху ЕЦБ“, коментира Грег Фузези, икономист в JP Morgan. „Това обаче не означава, че натискът за повишаване на лихвите е намалял значително.“
Той все още очаква още едно повишение през септември след последното увеличение и отбелязва в бележка до клиентите си, че рисковете са „умерено наклонени към трето повишение“ до края на годината.
Централни банкери остават предпазливи
Коментари на редица представители подсилват тази позиция.
Гуверньорът на централната банка на Португалия Алваро Сантос Перейра посочва, че ще отнеме време, докато ситуацията в енергийния сектор се нормализира. Колегата му от Латвия Мартинш Казакс подчертава, че шоковете често се наслагват и че „текущият шок все още не се е разгърнал напълно“.
Председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел добавя, че изтичащите мерки на фискалната политика, насочени към понижаване на цените на енергията, могат допълнително да засилят инфлацията през следващите месеци.
„Краят на конфликта не означава непременно незабавен край на шока“, заяви членът на Управителния съвет Габриел Маклуф в Дъблин. „Остава да се види колко бързо ще се нормализират веригите за доставки и цените на енергията.“
Какво казва Bloomberg Economics...
„Споразумението не променя нашата оценка за траекторията на лихвените проценти на ЕЦБ и ние продължаваме да прогнозираме повишение с 25 базисни пункта през септември“, посочват Дейвид Пауъл и Симона Деле Киаие от Bloomberg Economics. „Ако поевтиняването на енергията се запази, рисковете се изместват надолу.“
Те добавят, че несигурността остава висока, тъй като параметрите на евентуална сделка с Иран все още не са ясни.
Цените на петрола са спаднали под 80 долара за барел от около 110 долара в пика на конфликта. Bloomberg Economics очаква те да се стабилизират в диапазон 70-75 долара, ако споразумението бъде финализирано.
Инфлационният натиск остава основен проблем за ЕЦБ
Това все още е по-високо от нивата преди войната и главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн изразява притеснение, че обрат в цените на енергията няма да предотврати засилен инфлационен натиск.
„Четири месеца на високи енергийни цени означават, че от предстоящата инфлационна тенденция можем да заключим, че инфлацията ще надхвърли 3%“, казва той. „Ще има вторични ефекти върху храните, стоките и услугите през тази година и през следващата.“
Докато базовият сценарий на ЕЦБ предвижда връщане към целта от 2% през 2028 г., предпочитаният от Лейн индикатор за инфлационен натиск остава над тази стойност поне до края на същата година.
Главният европейски икономист на Goldman Sachs Яри Стен подчертава, че нуждата от реакция е по-силна за ЕЦБ, отколкото за Федералния резерв или Банката на Англия, които и двете провеждат заседания тази седмица. Причината е, че ЕЦБ вече е понижила лихвите до неутрално ниво и трябва да ги повиши, за да окаже ефект върху икономиката.
„Исторически ЕЦБ реагира по-последователно на енергийни сътресения“, добави той. „Когато общата инфлация значително надвиши целта от 2%, ЕЦБ обикновено реагира.“ Това се дължи отчасти на факта, че за разлика от Федералния резерв, тя има само един мандат: ценова стабилност.“
Инфлацията без енергията е любимият показател на Филип Лейн – прогнози на експертите от Европейската централна банка
Политически баланс и вътрешни разногласия
Въпреки това френският централен банкер Еманюел Мулен призовава колегите си да запазят предварително договорения подход без да поемат предварителни ангажименти.
„Макар да имаше единодушие по отношение на повишаването на лихвените проценти, съществуваше и консенсус, че не даваме сигнал за началото на нов цикъл на затягане на паричната политика“, заяви той в интервю за вестник „Les Echos“.
Разнопосочни оценки за необходимостта от нови повишения
Дори сред икономистите има такива, които поставят под съмнение необходимостта от допълнителни повишения на лихвените проценти или поне смятат, че септември е по-подходящ момент за оценка, отколкото юли.
„Споразумението намалява инерцията в кампанията за повишаване на лихвените проценти“, казва Спирос Андреопулос от Thin Ice Macroeconomics. „Спадът в цените на петрола донякъде ще облекчи инфлацията и ще помогне за стабилизиране на очакванията. Това би трябвало да ни спечели малко време.“
Самата Кристин Лагард заявява, че няма да се влияе от краткосрочни политически развития.
„Ако тази новина бъде потвърдена от събитията през следващите дни и от подписването на меморандум за разбирателство, това е добра новина“, заяви тя в понеделник по френското радио. „Но трябва да се справя с инфлацията, ако тя се отключи, защото ще бъде много по-трудно и по-скъпо да бъде върната обратно. Дългосрочна инфлация е неприемлива.“