Преговорите между САЩ и Иран се бавят заради сложна мрежа от посредници
Сложният и непряк дипломатически маршрут през посредници забавя преговорите между Вашингтон и Техеран с дни
Автор: Волен Чилов
Президентът Доналд Тръмп неведнъж заяви, че САЩ и Иран са на прага на споразумение за прекратяване на конфликта помежду им. Реалността обаче се оказва далеч по-сложна – отчасти заради начина, по който самите преговори се водят.
Последният пример дойде в четвъртък, когато Тръмп заяви, че сделката е практически готова, като каза пред репортери, че споразумение може да бъде подписано още през уикенда. Иран отхвърли тези твърдения, а полуофициалната агенция Fars съобщи, че ръководството на страната не е одобрило никакъв текст със САЩ.
Макар склонността на Тръмп към преувеличения, заплахи и примамливи обещания донякъде да обяснява объркването около преговорите, има и друга причина постигането на сделка да се оказва толкова трудно: необичайно сложният механизъм, по който Вашингтон и Техеран осъществяват контактите си.
Американски представители, анализатори и запознати с процеса източници твърдят, че вместо реални преговори се наблюдава тромава система, при която съобщенията се придвижват напред-назад с дни. Източниците са пожелали анонимност, тъй като обсъждат формата на разговорите, които се водят далеч от публичното внимание.
Предложенията на американските преговарящи преминават през сложна дипломатическа верига, като от иранска страна често се използват куриери, за да бъде запазено в тайна местонахождението на върховния лидер Моджтаба Хаменей, който беше ранен в началото на американско-израелската военна кампания. Тъй като иранските власти се опасяват, че той може да стане мишена за покушение, местоположението му се пази в строга тайна.
Сложни преговори | Опитите за прекратяване на войната с Иран се затрудняват от бавен и непряк дипломатически процес
Нестабилните комуникации в Иран по време на войната допълнително усложняват ситуацията. Според дипломат, пожелал анонимност, съобщения в WhatsApp понякога достигат до получателя едва след 48 часа. Освен това преговорите разчитат и на пакистански представители, които препредават американските предложения и отговори чрез телефонни разговори и лични посещения в Техеран, преди документите да бъдат предадени на куриери, посочват източниците.
Високопоставен представител на американската администрация описва иранската система като изключително бавна и непрозрачна. Дори ако САЩ приемат всички искания на Техеран, ще са необходими поне пет дни, за да бъде подписано споразумение, посочва той.
Държавният секретар Марко Рубио също публично се оплака от мудния процес, като миналата седмица заяви пред законодатели, че получаването на отговор отнема „пет или шест дни“.
„В много случаи основният проблем са забавянията при предаването на отговорите и затова се появяват публикации, че е възможно споразумение да бъде постигнато в следващите няколко дни“, каза Рубио.
На този етап двете страни изглежда преговарят основно за спиране на военните действия, като оставят по-сложните въпроси за по-късен етап. Това поставя въпроса дали в крайна сметка противниците ще се върнат към преки разговори лице в лице, необходими за по-мащабно споразумение.
„Може ли действително да се водят успешни преговори чрез посредници или по мобилен телефон? Не“, казва Арън Дейвид Милър, дългогодишен съветник на Държавния департамент по мирните процеси в Близкия изток. „Всеки от обсъжданите въпроси – санкциите, замразените активи, ядреното обогатяване на Иран – съдържа огромно количество детайли, чието договаряне би отнело седмици, ако не и месеци.“
Администрацията на Тръмп и Иран не разкриват подробности за начина, по който протичат разговорите. Описанията на запознатите с процеса обаче показват, че настоящият формат е далеч от преките срещи между американски и ирански представители в началото на управлението на Тръмп.
Той няма нищо общо и с продължилите месеци усилия, довели до подписването на Съвместния всеобхватен план за действие при президента Барак Обама. Тогава американските и иранските представители прекарват близо три седмици в луксозния хотел Palais Coburg във Виена, за да изгладят окончателните детайли.
Специалният пратеник на Белия дом Стив Уиткоф поддържа директен контакт с външния министър Абас Арагчи и този канал все по-често се използва, твърдят източниците. Въпреки това Уиткоф не е посещавал Близкия изток след последните преки срещи между американски и ирански представители в Исламабад.
Срещу Тръмп работи и фактът, че сложният характер на преговорите може да е умишлено търсен от иранската страна. Според други източници, запознати с разговорите, Техеран иска да избегне създаването на цифрови следи, които биха могли да разкрият местонахождението на Хаменей и да доведат до опит за неговото ликвидиране.
Предшественикът и баща на Моджтаба Хаменей – Али Хаменей – беше убит в началото на войната, а Иран остава силно подозрителен, след като САЩ бомбардираха страната след два отделни кръга преговори. Израел също е атакувал преговарящи в миналото, включително при удар срещу представители на подкрепяното от Техеран движение „Хамас“ в катарската столица Доха, при който загинаха петима души.
Преговорите трябва да отчитат и интересите на множество държави. В публикация в социалните мрежи, с която обяви отказ от планирани удари срещу Иран в четвъртък, Тръмп благодари поне на десет страни, сред които Израел, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Турция, Пакистан, Бахрейн, Кувейт, Йордания и Египет.
Агенция Fars възложи вината за евентуален провал изцяло върху Тръмп, като заяви, че той се е опитал да добави нови клаузи, след като американските преговарящи вече са приели по-ранен ирански проект.
Разговорите пораждат недоволство и сред съюзниците на САЩ. Според запознати източници Обединените арабски емирства тази седмица са провели преки срещи с Иран, а катарска делегация също е посетила Техеран, за да се опита да придвижи блокиралите американско-ирански преговори, съобщават ирански медии.
Дипломати и представители на държавите от Персийския залив смятат, че Техеран съзнателно бави процеса, за да увеличи натиска върху Белия дом.
„Това обслужва интересите на Иран и изглежда засилва нашето безпокойство“, казва Денис Рос, друг бивш високопоставен американски преговарящ по близкоизточните мирни процеси. „Те се възползват от това напрежение и всеки път, когато президентът Тръмп заяви, че сделката е близо, преценяват, че е по-добре просто да печелят време. Очакват натискът постепенно да започне да действа върху него.“