Новият квантов чип на Microsoft може да е в работеща машина през 2029 г.

Microsoft Corp. обяви актуализиран чип за квантови изчисления, залагайки, че може да създаде комерсиално полезна машина до 2029 г.

Компанията представи Majorana 2 във вторник на конференцията си за разработчици Build в Сан Франциско. Чипът е продължение на изследователско устройство, което предизвика противоречия в сплотената общност на квантовите изчисления, когато дебютира преди година.

Няколко големи компании се надпреварват да изградят работещи квантови компютри, които според тях ще трансформират финансите, медицината и киберсигурността. Въпреки че някои демонстрираха впечатляващ напредък напоследък, никой не е успял да демонстрира приложения извън научните изследвания. Microsoft предприема уникален подход, наречен топологични кюбити, който е различен от пътя, използван от Google, IBM и други компании.

Новото устройство на Microsoft може да се похвали с 12 кюбита, основните единици на квантовите изчисления, в сравнение с 8 в предишния модел. Но Microsoft казва, че основното им постижение е, че самите кюбити издържат повече от 20 секунди. Кюбитите, използвани от предишния модел, са изчезнали за по-малко от 12 милисекунди, казва компанията. Majorana 2 също така заменя алуминиевите конектори на предишния модел с оловен свръхпроводник.

„Въз основа на този бърз напредък, ние ускоряваме пътната си карта към мащабируем, практичен квантов компютър“, каза Четан Наяк, технически сътрудник и изпълнителен директор на Microsoft, който работи върху квантовия хардуер. „Скъсихме сроковете си наполовина и сега се стремим да постигнем тази цел до 2029 г.“

Традиционните изчисления се основават на информация, кодирана като единица или нула. Квантовите битове – кюбитовете – вместо това представляват вероятността и за двете, като осигуряват на теоретичните квантови машини способността да решават проблеми извън обсега на класическите компютри.

Уловката е, че кюбитовете изискват прецизно контролирани, свръхохладени среди, за да съществуват, и са склонни към грешки в изчисленията и мимолетно кратки животи. Подходът на Microsoft към областта е изграден около Majorana, квазичастици, кръстени на италианския физик, който ги е теоретизирал, с надеждата, че такива кюбитове ще бъдат по-малко склонни към грешки от тези, създадени чрез други подходи.

Някои квантови изследователи критикуваха Microsoft след миналогодишния дебют на първата версия на Majorana, твърдейки, че чипът и придружаващата го статия не доказват твърдението на компанията, че това е технологичен скок. В друг сериозен случай, някои по-ранни квантови изследвания, подкрепени от Microsoft, бяха оттеглени.

Зулфи Алам, квантов изследовател в Microsoft, заяви, че компанията продължава да работи с Агенцията за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната на Пентагона, за да оцени напредъка си.

„В DARPA имаме армия от най-добрите учени в света, които преглеждат нашата програма всяка седмица и са дълбоко вплетени във всяка подробност на това, което правим“, каза той в разговор с репортери преди обявяването. „Разкрихме им всички наши данни, всичко.“

Microsoft се чувства по-комфортно да споделя подробности за своята технология с изследователи, свързани с правителството, които не изграждат конкурентна квантова машина, каза той.

„Идеята да дадем всичките си данни на лаборатория или на конкуренти за възпроизвеждане по същество не би имала добър бизнес смисъл“, каза Алам.

Още по темата

Може ли квантовият компютър да тласне бума на AI

Квантовата ера се прокрадна, докато зяпахте изкуствения интелект

Български учен разработва квантов компютър в партньорство с Нобелов лауреат