Консервативен медиен магнат разпалва културна война във френското кино

На кинофестивала в Кан има една традиция: когато светлините угаснат, публиката аплодира и приветства логата на любимите си продуценти и разпространители.

Тази година обаче имаше обрат. Почти всеки път, когато на екрана се появяваше логото на Canal+, компанията на консервативния магнат Венсан Болоре, публиката освиркваше.

Това се превърна в знак, че културна война във Франция около политиката на крайната десница е достигнала до самото сърце на филмовия и телевизионен бизнес в страната, пише Politico.

Заплахата за черен списък разтърси филмовата индустрия

Canal+ се гордее с позицията си на най-големия частен инвеститор във френската киноиндустрия и дълго време е възприемана като убежище в рамките на медийната империя на Болоре, изолирано от политическите възгледи на собственика си. Това обаче се промени този месец, когато ръководителят на компанията Максим Саада заплаши да постави 600 артисти в черен списък.

Те попаднаха под прицела на Саада, след като подписаха петиция, предупреждаваща срещу прекалената зависимост на френското кино от Болоре, когото определят като „крайнодесен“, както и срещу опита му да придобие UGC – компанията, която управлява стотици киносалони във Франция и Белгия.

За част от сектора заплахата на Canal+ за черен списък е тревожен сигнал за това какво би могло да се случи в културата, ако крайнодесният „Народен сбор“ спечели президентските избори догодина.

Сред засегнатите са носителката на „Оскар“ Жулиет Бинош и артисти, които участваха в тазгодишното издание на Кан, като актьора Суан Арло, който играе във филм за колаборационисткия режим във Виши по време на Втората световна война, както и режисьора Артюр Арари.

След заплахата за черен списък още 2000 представители на филмовата индустрия са добавили имената си към петицията срещу Болоре.

Още по темата

Как медийният регулатор на Тръмп регулира свободата на словото по телевизията

AI и слаби реклами: Заплахите пред медийните гиганти в Европа през 2026 г.

Политическите реакции извадиха конфликта извън киното

Скандалът в Кан незабавно предизвика политически реакции, като левите партии обвиниха Canal+ в цензура, а десни политици защитиха реакцията на компанията.

„След литературата, цензорът Болоре вече иска да контролира и киното. Недопустимо е да се позволява на милиардер да заплашва артисти по този начин“, заяви лидерът на крайната левица Жан-Люк Меланшон, който заплаши да разруши империята на Болоре. Лидерът на социалистите Оливие Фор определи действията на Canal+ като знак, че „крайната десница никога не е харесвала свободата, творчеството или обществената услуга“.

В по-дипломатичен тон министърът на културата Катрин Пегар изрази съжаление за „най-малкото непропорционалната“ реакция на Canal+ спрямо „съвсем реалните опасения, които бяха повдигнати“.

Консервативният кмет на Кан Давид Лиснар нарече артистите мазохисти, защото „хапят ръката, която ги храни“.

Canal+ е отказала коментар пред Politico, но синът на Болоре – Сирил Болоре, президент на групата Bolloré, в сряда омаловажи опасенията, че Canal+ ще избира проектите си според политическата им ориентация.

„Не, няма политически проект“, каза той.

„Гражданин Кейн“ от Франция

Скандалът показа колко тясно е свързано френското кино с Canal+, която финансира седем от деветте филма, получили награди в Кан тази година, включително носителя на „Златна палма“.

„Добре е да се покаже известна съпротива срещу овладяването на филмовата индустрия от Болоре. Но режем клона, на който седим“, каза френски продуцент, пожелал анонимност, както и други цитирани в тази статия.

Непрекъснато разширяващата се империя на консервативния бретонски магнат вече обхваща телевизионни канали, традиционни вестници и издателства, а предстои да се разшири още повече и в киноиндустрията чрез придобиването на UGC.

Болоре, ревностен католик, който всяка година лети с частен самолет до Лурд за поклонение, остави ясен отпечатък върху медийните компании, които притежава.

Телевизионният му канал CNEWS редовно излъчва консервативни коментатори, предупреждаващи срещу мигрантите, както и проруски пропагандист, докато традиционните издания „Le Journal du Dimanche“ и „Paris Match“ също завиха надясно след придобиването им от Болоре.

Съвсем наскоро магнатът уволни и президента на престижното издателство Grasset, което предизвика отлив на най-известните му автори, сред които Виржини Депант и Фредерик Бегбеде.

Френското кино трудно може да се раздели с Canal+

Макар водещите фигури в киноиндустрията почти единодушно да осъдиха заплахата на Саада, те също осъзнават необходимостта от прагматичен подход, особено предвид риска от сериозно свиване на публичното финансиране, ако Националният сбор спечели изборите догодина.

Тъй като възприемат Canal+ като незаменима за оцеляването на френското кино, те подчертават, че е по-добре да разговарят с Болоре, вместо да започват война срещу него.

С инвестиции от 155,6 млн. евро във френски филми през 2025 г. Canal+ е безспорно най-големият частен инвеститор френското кино.

По силата на тригодишно споразумение с филмовата индустрия Canal+ се ангажира да инвестира поне 480 млн. евро в периода 2025-2027 г. в широка гама филми. В замяна компанията получава изключителното право да излъчва филми шест месеца след премиерата им, докато други платформи като Netflix, Disney+ и безплатните телевизионни канали трябва да чакат значително по-дълго.

Тъй като споразумението изтича в края на следващата година, мнозина в индустрията се опасяват, че никой няма да успее да замени Canal+, ако компанията реши да се оттегли от финансирането на френското кино или да подкрепя само десни продукции.

Още по темата

Льо Пен ухажва френския елит в ущърб на основната база избиратели

Крайната десница във Франция иска нови избори, за да засили инерцията си

Американските платформи не изглеждат готови да заместят Canal+

Втори френски продуцент заяви, че не вижда непосредствен риск Болоре да налага десните си възгледи върху редакционните решения на Canal+, но смята, че американски платформи като Netflix и Disney+ едва ли ще заменят инвестициите на Canal+, поне в краткосрочен план.

„В момента няма реална алтернатива на инвестициите на Canal+. Между френското кино и Canal+ има взаимна зависимост: френското кино има нужда от Canal+, но и Canal+ има нужда от френското кино“, каза той.

А възходът на американските платформи би породил друг тип опасения.

„Отслабването на местен играч никога не е добра новина, защото онези, които го заменят, може да създават стойност тук, но да не я реинвестират обратно в икономиката ни“, каза Селин Калвез, депутат от партията на президента Еманюел Макрон.

Той същевременно призна, че Canal+ е станала по-реакционна, отколкото беше през 90-те години преди придобиването ѝ от Болоре. Според центристкия депутат целият конфликт показва колко важно е да има силно публично финансиране за киното, вместо секторът да бъде оставен изцяло на частни играчи.

Риск от идеологизация и знак за бъдещето

Представители на индустрията са единодушни, че от бизнес гледна точка Болоре би си навредил сам, ако реши да инвестира единствено в филми с десен и консервативен уклон.

„В случая с Canal+ цензурата или идеологическата пристрастност биха били особено контрапродуктивни“, каза Лоран Кретон, професор по икономика на киното в Сорбоната.

Докато излъчването на десни телевизионни програми има икономическа логика предвид изместването на Франция надясно, киноаудиторията иска разнообразие от филми и може да прекрати абонаментите си за Canal+ и да премине към други платформи, отбеляза той.

Но не всички са толкова оптимистично настроени относно плановете на Болоре.

Трети продуцент заяви, че заплахите на Canal+ са само предизвестие за това, което може да се случи догодина, ако крайната десница дойде на власт и обедини сили с Болоре.

„Ясно е, че когато Болоре получи и повече политическа власт – вероятно след една година – той ще прави абсолютно каквото пожелае и това ще бъде катастрофално за френското кино.“

Още по темата

Иран е първата война в ерата на социалните медии

Оскарите показаха заплахата над киното - натискът срещу свободата на словото