- Световната икономика показва признаци на отслабващ импулс и нарастващ инфлационен натиск през третия месец на енергийната криза, предизвикана от войната.
- Проучвания сред мениджърите по покупките сочат засилващ се стрес за производствените и сервизните компании през май, като фабричната активност се забавя или свива във всички публикувани индекси.
- Резултатите подчертават как покачващите се разходи принуждават бизнеса да поеме удара или да сподели болката с клиентите, усложнявайки задачата на централните банкери и пораждайки опасения относно инфлацията и повишаването на лихвените проценти.
Световната икономика показва признаци на отслабващ импулс и нарастващ инфлационен натиск през третия месец на енергийната криза, предизвикана от войната.
Проучвания сред мениджърите по покупките от Австралия до Европа сочат засилващо се натиск за производствените и сервизните компании през май. По-специално, фабричната активност, измерена от S&P Global, или се забави, или дори се сви във всички индекси, публикувани в четвъртък, с изключение на този във Великобритания.
Въпреки че резултатите показаха продължаващите ефекти от нарастването на запасите, най-вече в САЩ, те също така подчертаха как скачащите разходи принуждават бизнеса да поеме удара или да сподели болката с клиентите.
Войната в Иран нанася удар върху глобалния растеж
Както и през април, най-лошото въздействие беше наблюдавано в еврозоната, като рязко спадналите показатели във Франция донесоха най-голямата изненада. Производството там и в най-голямата икономика в региона, Германия, показва влизане във фаза на свиваща се активност.
Като цяло, числата допълват доказателствата, че шоковете за растежа и инфлацията в света от кризата в Близкия изток се разпространяват, усложнявайки задачата на централните банкери. Предвид опасността, че покачването на цените може да набере инерция, политиците може да се наложи да повишат разходите по заеми дори за сметка на ограничаване на отслабения растеж.
Опасенията от инфлацията и перспективата за последващи повишения на лихвените проценти са това, което тревожи инвеститорите през последната седмица, като разбирането им за фискалните последици доведе до разпродажба на държавни облигации, което изпрати дългосрочните доходности до най-високите нива от повече от две десетилетия.
Но опасността, която идва с по-високите разходи по заеми, определени от централните банки, е, че експанзията в някои икономики може да спре или дори да се обърне.
„Има доста голям шанс, предвид колко слаб е растежът в Европа, да получим нещо като техническа рецесия“, каза пред Bloomberg Television Мелани Бейкър, икономист в Royal London Asset Management. „В момента абсолютно усещате полъх на стагфлация.“
От резултатите от проучването, публикувани в четвъртък, тези за Индия и Япония може би показват най-голяма устойчивост. И в двете страни производството по-специално поддържа относително силен, макар и забавящ се темп на растеж.
Продължаващите усилия за складиране изглежда помагат на японските фирми, но въздействието върху разходите за енергия също се очертава.
„Данните за цените рисуват все по-тревожна картина“, каза в съпътстващ коментар Анабел Фидес, икономист в S&P Global Market Intelligence. „Ако натискът върху разходите продължи да нараства и търсенето намалее, бизнес доверието и икономиката като цяло биха могли да бъдат подложени на по-голям натиск.“
Скоростта на запълване на запасите беше най-значителна в САЩ, където индексът на фабриките сигнализира за най-бързото разширяване от четири години насам, водено от опитите на клиентите да изпреварят нарастващия ценови натиск, произтичащ от войната. Индексът на цените, платени за суровини, междувременно скочи до най-високото си ниво от юни 2022 г.
Други основни показатели сочат признаци на стрес, като заетостта в услугите и производството се сви най-много от почти две години.
Крис Уилямсън, главен бизнес икономист в S&P Global, описа общите резултати като показващи „само умерен растеж на бизнес активността, тъй като търсенето отново беше свито от по-нататъшен скок на цените и работните места бяха съкратени“.
Междувременно Австралия преживя по-голяма слабост, като индексът на фабриките спадна, показвайки почти никакво разширяване, а услугите рязко се свиха. Показателят за настроенията на компаниите достигна рекордно ниско ниво, наблюдавано за последно в разгара на пандемията, макар че този път това се дължи на опасения от инфлация.
Именно в Европа, най-вече във Франция, изглежда се материализира най-големият удар по растежа. Бизнес активността в еврозоната се сви с най-бързи темпове от 2 години и половина, подкрепена само от продължаващото натрупване на запаси в производството. Като цяло устойчивостта в по-широкия регион устоя на свиванията във фабриките и в двете най-големи икономики.
PMI за еврозоната е на най-ниското си ниво от 2023 г.
Но с повишаването на инфлационните показатели, докладите може само да засилят опасенията на Европейската централна банка, че е необходимо увеличение на лихвите, за да се предотврати затвърждаването на по-високите разходи за живот, дори ако това вреди на растежа в процеса. В навечерието на докладите, гуверньорът на централната банка на Белгия Пиер Вунш заяви пред Bloomberg Television, че увеличението на 11 юни е „вероятно“, ако войната не приключи скоро.
„Покачването на ценовите показатели в проучването вече подсказва, че инфлацията ще бъде близо 4% през следващите месеци“, каза Уилямсън. Това, „в съчетание с нарастващите признаци, че регионът навлиза в икономически спад, създава задълбочаваща се дилема за политиците.“
Във Великобритания общият индекс показа първия спад в бизнес производството от повече от година, в момент, когато вътрешнополитическите сътресения натежават на настроенията. Последният път, когато той се сви, беше миналия април, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп налагаше тарифи върху британски стоки.
Производството продължи да расте, но както е и другаде, този импулс вероятно ще се обърка, когато запасите на клиентите бъдат попълнени преди по-високите цени.
Що се отнася до Европа като цяло, Бейкър от Royal London каза, че всичко сега зависи от това дали войната с Иран ще продължи, заедно с блокирането на Ормузкия проток в епицентъра ѝ.
„Едно от нещата, за които очевидно се тревожим тук, е колко дълго ще продължи тази ситуация в Близкия изток“, каза тя. „Дали ще стигнем до ситуация, в която наистина ще имаме недостиг в множество области и това наистина ще доведе до значителен удар върху търсенето?“