Путин ще преговаря със Си Дзинпин за газопровода „Силата на Сибир 2“
Войната в Иран е възможност за задълбочаване на двустранното енергийно сътрудничество
Редактор: Петър Нейков
Владимир Путин ще посети във вторник Пекин за разговори с президента Си Дзинпин в първото си посещение в чужбина за годината, като войната в Иран предлага възможност на Русия да задълбочи енергийните връзки с Китай, предава агенция Bloomberg.
Русия се надява, че сътресенията на енергийните пазари, причинени от конфликта в Близкия изток, ще направят Китай по-гъвкав в преговорите за цените на газа за планирания проект за тръбопровод „Силата на Сибир 2“, според хора, близки до правителството. Китайски представители са изразили интерес към ускоряване на преговорите, въпреки че досега не е постигнат твърд напредък, каза руски служител.
Проектът за газопровод „е на дневен ред и ние сме ангажирани да го обсъдим сериозно“, каза пред репортери в понеделник съветникът по външната политика на Кремъл Юрий Ушаков. „Вярвам, че тази тема ще бъде обсъдена много подробно между лидерите.“
И все пак напредъкът по всяка сделка зависи от Си и засега има малко признаци, че Русия може лесно да постигне споразумение.
Путин и Си трябва да проведат разговори в сряда и ще пият чай заедно вечерта, за да възобновят дискусиите, каза Ушаков. Руската делегация включва петима заместник-премиери, осем министри и управителя на централната банка Елвира Набиулина, както и ръководители на държавни корпорации и големи предприятия, каза той.
С нарастващ натиск върху икономиката си, Русия е силно зависима от търговията с Китай, за да отслаби въздействието на западните санкции заради пълномащабното нахлуване в Украйна, което е в петата си година. Войната на президента на САЩ Доналд Тръмп с Иран може да даде възможност на Москва да ребалансира отношенията, тъй като Пекин търси по-голяма енергийна сигурност на фона на смущенията, причинени от затварянето на Ормузкия проток.
Конфликтът в Близкия изток „затвърждава отношенията между Русия и Китай, като засилва ролята на Русия като ключов доставчик на суровини за Китай“, каза Василий Кашин, експерт по Китай във Висшето училище по икономика в Москва. „Очаква се предстоящото посещение на Путин да отрази тази нова геополитическа реалност, с повишен китайски интерес към руското сътрудничество в областта на логистиката и енергетиката.“
„Газпром“ направи много конкурентна оферта за тръбопровода „Силата на Сибир 2“, който ще премине през Сибир през Монголия, въпреки че китайските им колеги не показаха желание да придвижат проекта напред, според източник, близък до руския държавен енергиен гигант. Целта все още е да се постигне споразумение за цена на газа до септември, каза източникът, пожелал да остане анонимен.
Китай заяви през март, след началото на войната в Иран, че се стреми да постигне напредък по руския газопровод в своя петгодишен план. В края на април главният изпълнителен директор на „Газпром“ Алексей Милер и председателят на Китайската национална петролна корпорация Дай Хулян се срещнаха в Пекин и обсъдиха „развитието на стратегическо партньорство“.
Путин заяви на 9 май, че „почти всички ключови въпроси“ относно сътрудничеството в областта на газа и петрола са договорени с Китай. „Ако успеем да ги финализираме и да доведем процеса до крайна точка по време на посещението, ще бъда много доволен“, каза той.
Въпреки че транспортните коридори през Русия също са на дневен ред в двустранните разговори от дълго време, Москва наблюдава по-голям интерес от страна на китайските представители към разширяване на транзитните маршрути по суша и през Северния морски път в Арктика, според хора, запознати с дискусиите.
„Войната в Иран показва, че сигурността на конвенционалните маршрути и стратегическите транспортни пунктове вече не може да се приема за даденост“, каза Уанг Ивей, бивш китайски дипломат и директор на Института по международни отношения към университета Ренмин. „Това принуждава Китай да разработва алтернативни маршрути и по-активно да хеджира рисковете.“
Официално насрочено за отбелязване на 25-ата годишнина от договора за приятелство и сътрудничество между Русия и Китай, посещението на Путин следва срещата на високо равнище на Си с Тръмп миналата седмица и дава възможност на руския президент да научи подробности за тези дискусии, според Кремъл.
За Си това е вторият път тази година, в който провежда последователни дипломатически разговори с Тръмп и Путин. Той разговаря по телефона с президента на САЩ и Путин в рамките на часове през февруари.
Путин и Си Дзинпин се срещнаха за последно през септември, когато китайският президент беше домакин на конференция по сигурността, последвана от военен парад в Пекин, отбелязващ годишнината от края на Втората световна война в Азия.
САЩ от време на време опитват да отдалечат Русия от партньорство с Китай като част от по-широка геополитическа стратегия, свързана с войната в Украйна и потенциалната конфронтация с Пекин за Тайван. Но Путин няма особен стимул да се отдръпне от Си Дзинпин, дори когато някои служители на Кремъл стават все по-неспокойни от икономическата и дипломатическа зависимост на Русия от Китай.
Търговията между Китай и Русия е била 228 милиарда долара през 2025 г., което е с 6,9% по-малко от предходната година, според данни на китайските митници. Путин призна за спада в телефонния си разговор със Си Дзинпин, но заяви, че двустранната търговия е надхвърлила 200 милиарда долара „със солидна разлика“ в три последователни години.
С до голяма степен прекъснати продажби на газ на европейските пазари заради войната в Украйна, Русия увеличи износа си за Азия. Очаква се да продава природен газ в продължение на няколко години на Китай на около една трета по-ниска цена от плащаната от Европа, като се прогнозира, че годишните потоци на изток ще достигнат 52,5 милиарда кубически метра през 2029 г.
В момента Русия внася над 90% от санкционираните си технологии през Китай, в сравнение с около 80% миналата година, според европейски служители, които поискаха да бъдат анонимни.
Докато Пекин вижда Москва като полезен партньор за отслабване на господството на САЩ и за утвърждаване на така наречения многополюсен световен ред, Китай изглежда решен да не се отъждествява твърде тясно с рисковете от войната на Путин в Украйна - особено след като се опитва да се представи в световен мащаб като сила за стабилност.
Това балансиране помага да се обяснят очевидните противоречия в позицията на Китай. Пекин отказа да осъди руската инвазия, въпреки че китайските служители продължават да се позовават на суверенитета, териториалната цялост и авторитета на Организацията на обединените нации (ООН) - език, който контрастира с териториалните искания на Москва в Украйна.
Китай иска да избегне да бъде държан отговорен за използването на връзките си с Москва за прекратяване на войната. Въпреки това Пекин се стреми да запази отношенията си с Русия.
В редакционна статия от понеделник на водещия вестник на Китайската комунистическа партия се казва, че международната турбуленция означава, че и двете страни трябва да „засилят стратегическата координация и всеобхватното сътрудничество“.
Статията подчертава космическите изследвания, енергетиката, науката и технологиите, селското стопанство, изкуствения интелект, зелените инициативи и биотехнологиите като области на потенциално сътрудничество.
„Интересът на Китай към Русия се основава на стратегическо предимство, тъй като Москва предлага енергийна сигурност, достъп до критични ресурси и до Арктика“, посочва Вита Спивак, консултант в Gatehouse, базирана в Обединеното кралство консултантска фирма по геостратегия. „Но, разбира се, Русия се нуждае от Китай повече, отколкото обратното.“