Тихото разпространение на ебола в Конго разкрива слабости в здравния надзор
Забавеното откриване е позволило вирусът да се разпространява седмици наред
Редактор: Ивета Червенякова
Рядко срещано огнище на ебола, което вероятно е циркулирало незабелязано в североизточната част на Демократична република Конго в продължение на няколко седмици, подчертава колко трудно е откриването на смъртоносни вируси в региони, където маларията, коремният тиф и други заболявания, причиняващи висока температура, са широко разпространени, а здравните системи са силно претоварени.
Около 350 предполагаеми случая и 91 смъртни случая са регистрирани в североизточната част на Конго, съобщи в неделя министърът на здравеопазването на страната Роже Камба. Междувременно съседна Уганда потвърди две инфекции, включително един смъртен случай в столицата Кампала.
Отделен случай беше съобщен също в неделя в Гома, град в източната част на Конго, контролиран от подкрепяните от Руанда бунтовници от движението М23.
Огнището на ебола в североизточно Конго отне живота на десетки хора. Предполага се, че стотици са се заразили с вируса
„Болниците вече са под силен натиск“, каза Камба пред журналисти в Буния, столицата на провинция Итури, където се смята, че огнището е започнало през април и 59 души са били хоспитализирани.
„Това не е някакво мистично заболяване“, добави той, като призова хората със симптоми да потърсят лечение незабавно, за да се ограничи предаването на вируса.
Огнището е причинено от щама Бундибугио на вируса Ебола. Предполагаемият първи пациент в Конго, медицинска сестра в Буния, е развила симптоми на 24-ти април, според Жан Касея, генерален директор на Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията.
Забавеното откриване се превърна в основна тревога за международните здравни власти, тъй като щамът Бундибугио е значително по-слабо проучен от щама Заир, който предизвика опустошителната епидемия в Западна Африка преди десетилетие.
Докато еболата от щама Заир стана обект на интензивни разработки на ваксини и терапии след епидемията през 2013-2016 г., отнела живота на над 11 000 души, щамът Бундибугио е причинил само две предишни епидемии и срещу него няма одобрена ваксина или лечение с моноклонални антитела.
Ранните симптоми, включително висока температура, отпадналост, главоболие, повръщане и диария, могат да наподобяват малария и други често срещани тропически заболявания, което затруднява бързото разпознаване на случаите в претоварените клиники.
Световната здравна организация обяви в неделя епидемията за извънредна ситуация в областта на общественото здраве от международно значение, като посочи трансграничното разпространение, необяснимите смъртни случаи, заразяването на здравни работници и несигурността относно реалния мащаб на епидемията след това, което служители определиха като четириседмично забавяне в откриването.
Целта на това решение е да ускори международното финансиране, координацията и усилията за спешно реагиране при извънредни ситуации..
Огнището отговаря на критериите за най-високото ниво на тревога на СЗО, тъй като срещу щама Бундибугио няма одобрена ваксина или лечение, а вирусът се разпространява в засегнат от конфликт регион със слаба инфраструктура и висока мобилност на населението.
Първоначалните тестове за по-разпространения щам Заир са били отрицателни, преди допълнителни анализи да потвърдят щама Бундибугио на 14-ти май, посочва СЗО.
Бързите тестове за ебола, които обичайно се използват в региона, може да не откриват надеждно инфекции с щама Бундибугио, което потенциално забавя изолирането на заразените и проследяването на контактите, според Робърт Гари, вирусолог в Университета Тулейн, работил по време на епидемията от Ебола в Западна Африка.
По думите му очевидното забавяне в разпознаването на вируса напомня ранните етапи на западноафриканската епидемия, когато заразата се е разпространявала между селата, преди здравните власти да осъзнаят мащаба на кризата.
Епидемията подчертава необходимостта от специфична диагноза за щама Бундибугио в Централна и Източна Африка, за да се идентифицират инфекциите по-рано при пациенти с по-леки симптоми, според Кърстен Спан, заместник-декан по научните изследвания във Факултета по здравеопазване на Технологичния университет в Куинсленд.
През последните години Конго се сблъска с няколко огнища на необясними заболявания с висока температура, включително случаи, първоначално подозирани за малария, грип или замърсени храни и вода, преди лабораторните изследвания да установят истинските причини.
Подобни забавяния могат да позволят на опасни патогени да се разпространяват незабелязано в продължение на седмици, преди здравните власти да разберат напълно с какво си имат работа.
Най-малко четирима здравни работници са починали при обстоятелства, съответстващи на вирусна хеморагична треска, според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, което засилва опасенията, че предаването на вируса може да е протичало незабелязано в лечебните заведения, преди еболата да бъде идентифицирана.
Световни здравни експерти също предупреждават, че съкращенията на външната помощ и програмите за епидемиологичен надзор могат да отслабят способността за откриване на огнища в уязвими региони.
Реалният мащаб на епидемията остава неясен, тъй като много от предполагаемите случаи и смъртни случаи в провинциите Итури и Северно Киву все още се разследват, съобщи Световната здравна организация.