Рядък щам на ебола без одобрена ваксина отне десетки животи в Конго

Огнището на щама Бундибугьо в североизточната част на страната затруднява здравните власти заради отдалечен район, ограничена инфраструктура и рискове от по-нататъшно разпространение

16 May 2026 | 14:00
Обновен: 16 May 2026 | 14:08
Автор: Джейсън Гейл, Майкъл Дж.Кавано
Редактор: Антон Груев
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • В Конго са регистрирани 65 смъртни случая и 246 предполагаеми заразени с рядък щам на ебола
  • Огнището е причинено от щама Бундибугьо, за който няма одобрена ваксина
  • СЗО изпраща екипи и 5 тона медицински доставки за овладяване на разпространението

Рядък щам на ебола, за който няма одобрена ваксина или лечение, вероятно се е разпространявал незабелязано седмици наред в засегнатия от конфликти североизток на Демократична република Конго, преди да причини смъртта на десетки хора.

Лабораторни тестове на Националния институт за биомедицински изследвания в Киншаса са потвърдили, че огнището е причинено от щама Бундибугьо, съобщи Световната здравна организация в петък. Вирусът е причинил само две предишни известни огнища - в Уганда през 2007 г. и в източната част на Конго през 2012 г.

Около 246 предполагаеми случая и 65 смъртни случая са регистрирани основно в здравните зони Монгбвалу и Рвампара в провинция Итури, близо до границата с Уганда, като има и допълнителни съмнения за инфекции в Буния, столицата на провинцията, съобщиха Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията. Четири смъртни случая са потвърдени сред лабораторно положителните случаи.

Ebola Outbreak

Огнище на ебола в североизточно Конго е отнело 65 живота / Има подозрения, че около 246 души са се заразили с вируса

Ебола е сред най-смъртоносните инфекциозни заболявания в света, като смъртността варира между около една четвърт и почти 90% от заразените, в зависимост от щама и наличието на медицинска помощ. Щамът Заир, открит през 1976 г. край река Ебола в днешна Демократична република Конго, е причинил опустошителната епидемия в Западна Африка преди десетилетие и е получил най-голямо финансиране за научни изследвания, което е довело до лицензирани ваксини и терапии.

„Ебола Заир е щамът, който получи цялото внимание, и то по напълно основателни причини“, заяви Сюзан Маклелън, директор на звеното за биологична изолация в Тексаския университет – Медицински клон, в интервю. Разработването на медицински контрамерки, включително моноклонални антитела и ваксини, е по-слабо напреднало при щама Бундибугьо, допълни тя.

Клиницистите вероятно все още биха обмислили използването на антивирусния препарат ремдесивир на Gilead Sciences Inc. при инфекции с Бундибугьо, каза Маклелън. Лабораторни изследвания показват, че този щам може да бъде по-чувствителен към антивирусното лечение в сравнение с ебола Заир.

Случай в Уганда

Уганда също е потвърдила случай на ебола от щама Бундибугьо при пациент от Конго, който е починал в болница в Кампала след като е преминал границата за лечение.

Световната здравна организация изпраща допълнителни епидемиолози, лабораторни специалисти и експерти по контрол на инфекциите в Итури, като същевременно транспортира по въздух 5 метрични тона спешни доставки, включително тестово оборудване, защитни средства и материали за лечение, съобщи агенцията.

Огнището се развива в отдалечена част на източно Конго, на повече от 1700 километра от Киншаса, където несигурността, лошата инфраструктура, движението на хора, свързано с минната дейност, и честите трансгранични пътувания затрудняват реакцията.

Монгбвалу се намира в един от златодобивните райони на страната, където десетки хиляди хора се придвижват между отдалечени минни лагери и търговски центрове. Районът е засегнат и от дейността на въоръжени групи и слаба инфраструктура, което затруднява доставките на медицински материали и проследяването на заболяването и контактите.

„Достъпът до Монгбвалу не е лесен“, каза Джими Мунгуриек, директор за Конго в организацията Resource Matters. „Път практически няма.“

В района има само една основна болница, добави той, като подчерта, че пренаселените минни селища и постоянната мобилност на работниците могат да ускорят разпространението, ако огнището не бъде бързо овладяно.

Потенциал за ескалация

„Тези зони са пълни с хора, които идват от различни места, за да работят в занаятчийския добив“, каза Мунгуриек. Въоръжените групи, активни в района, и недоверието към здравните власти също могат да затруднят овладяването на ситуацията, допълни той. „Има сериозен риск нещата да се влошат значително.“

Мащабът на огнището предполага, че вирусът може да се е разпространявал незабелязано седмици преди да бъде идентифициран. СЗО съобщи, че първите сигнали за съмнение за огнище са получени на 5 май, след което е изпратен екип за разследване. Първоначалните тестове за по-често срещания щам Заир са били отрицателни, а последващи анализи на 14 май са потвърдили Бундибугьо.

„Това не се е случило само през последната седмица“, каза Маклелън. „Това се развива от известно време.“

Пациентите са постъпвали с температура, слабост, повръщане, а в някои случаи и с кръвоизливи, съобщи СЗО, като посочи, че при част от случаите състоянието бързо се е влошавало и е довело до смърт.

Телесни течности

Ебола се предава при директен контакт с телесни течности на заразени хора или замърсени материали. Рискът от предаване може рязко да нарасне в среда без надежден достъп до течаща вода и санитарни условия, каза Маклелън, която е работила в Западна Африка по време на епидемията 2013–2016 г.

„Необходимо е много малко количество материал“, каза тя, описвайки как телесни течности могат да останат по кожа или повърхности при липса на добра хигиена.

Въпреки това експертите подчертават, че ебола не се разпространява лесно при случаен контакт и рискът извън региона остава нисък.

„Няма документирано устойчиво разпространение на ебола извън Африка“, посочиха изследователи от Imperial College London в анализ, публикуван в петък.

Конго има значителен опит в овладяването на епидемии от ебола след повече от дузина огнища за над 50 години. Последното огнище в страната, обявено за приключило през декември, е било овладяно в рамките на седмици.

Огнището се появява на фона на предупреждения от здравни експерти, че съкращенията в американската външна помощ и програмите за обществено здраве могат да отслабят системите за наблюдение и реакция при зарази в уязвими региони.

Проучване, публикувано в списание Science в четвъртък, установява, че внезапното изтегляне на финансиране от USAID е било свързано с увеличаване на конфликти в силно зависими от помощ части на Африка.

Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ съобщиха, че „следят отблизо“ огнището и предоставят техническа помощ чрез своите офиси в Конго и Уганда. Действащият директор Джей Бхаттачаря заяви в петък:

„Абсолютно сме ангажирани. Ако имаме безопасен свят и можем да се справим с тези нужди като огнището на ебола, ще имаме и по-безопасна Америка.“