Валута срещу човешки права: Как Мианмар привлече $5,6 млрд. от имигрантите си

Мианмар е направил преводите от емигрантите най-големия си източник на входящи средства от чужбина, сочат данни на Министерството на финансите, с които се е запознала Bloomberg News. Това се случва, след като военните наложиха правила, които принуждават гражданите в чужбина да изпращат пари в родината си.

Паричните преводи на мигрантите възлизат на 5,6 милиарда долара през 2025 г., което представлява около 38% от чуждестранните постъпления, показват непубличните данни. През 2022 г., годината след като военните взеха властта, те са били едва 670 милиона долара.

Увеличението следва правила, приети през 2024 г., които изискват от мигрантските работници да превеждат 25% от доходите си чрез официални банкови канали. Неспазването на правилата засяга подновяването на паспортите и правото на работа в чужбина.

По този начин се осигуряват международни парични потоци към банки, свързани с хунтата, в момент, когато санкциите и вътрешният конфликт са прекъснали други източници на капитал.

„Нарастващият приток на парични преводи осигурява финансов спасителен пояс за строго контролираната банкова система на Мианмар в момент, когато властите остават под натиск да стабилизират ликвидността на валутния пазар и външните баланси“, заяви Кахо Ю, главен анализатор за Азия в компанията за рискова информация Verisk Maplecroft.

Кризисни мерки

Неочакваната печалба идва в момент, когато военните в страната се опитват да стабилизират икономиката, опустошена от граждански конфликти и санкции. Мин Аунг Хлаинг беше назначен за президент миналия месец след избори, обявени за невалидни от голяма част от Запада, но растежът остава под натиск: инфлацията се движи около 30%, а преките чуждестранни инвестиции са спаднали до едва 83 милиона долара миналата година, показват данните.

Говорител на подкрепяното от военните правителство на Мианмар не е отговорил на исканията за коментар на Bloomberg.

Контролът върху чуждестранната валута е от решаващо значение за военните, които се нуждаят от американски долари, за да плащат за жизненоважен внос, включително гориво, лекарства и храни.

Докато плащанията за отбранително оборудване и оръжия се осъществяват чрез държавни банки, икономистите твърдят, че паричните преводи, които преминават през частни кредитори, в крайна сметка постъпват в строго контролирана финансова система, където властите регулират начина, по който се обменя и използва чуждестранната валута.

Няколко конгломерати в Мианмар управляват частни банки, като поддържат тесни връзки с военните. През 2019 г. разследващите от ООН призоваха за наказателни разследвания срещу два от тях за „съществения и пряк принос“ им към престъпленията срещу човечеството срещу рохингите – обвинения, които Мианмар отрече.

Още по темата

Мианмар гласува в първите избори след преврата на хунтата през 2021 г.

Държавният преврат в Мианмар превръща страната в неподходяща за инвестиции дестинация

Желязна хватка върху финансовите институции

Същата мисия за установяване на фактите заяви, че частни финансови институции са били използвани и за подпомагане на закупуването на авиационно гориво и военно оборудване.

Властите в Мианмар представят правилата за паричните преводи в страната като начин за насочване на средствата през официалните банкови системи и ограничаване на неформалните преводи, което е част от усилията на централната банка за стабилизиране на валутния пазар. Резервите остават ограничени – около 8,5 милиарда долара към март 2024 г., според данни на доставчика на икономически данни CEIC.

В най-новия доклад на Световната банка за икономиката на страната, публикуван през декември, се посочва, че през фискалната 2024-2025 година паричните преводи са се увеличили с 46% до 2,1 млрд. долара, което е допринесло за постигането на излишък по текущата сметка на Мианмар, тъй като другите източници на валута са отслабнали.

Но дългосрочните перспективи са по-нестабилни: Ю от Maplecroft заяви, че нарастващата емиграция, предизвикана от икономическата нестабилност, вече създава недостиг на работна ръка, което може да подкопае още повече привлекателността на страната за инвеститорите.

Експлоатация на трудовата имиграция

Трудовата миграция от Мианмар е сред най-големите в Югоизточна Азия, като около 10% от работната сила работи в чужбина преди преврата, включително близо два милиона души в Тайланд и Малайзия, сочат данни на Международната организация на труда.

Работниците и правозащитните групи твърдят, че спазването на изискванията за парични преводи се налага чрез мрежа от агенции и посолства, като органите по заетостта често изискват от мигрантите да подписват споразумения, с които се ангажират да извършват редовни преводи. Ако плащанията закъснеят, може да бъде установен контакт с техните семейства.

В Тайланд защитниците на мигрантите твърдят, че на работниците се казва да превеждат поне 2500 бата (77 долара) на месец — което понякога е над 25% от заплатата им. Властите в Мианмар също налагат данък върху доходите на работниците си в чужбина.

Аунг Тейн Кяу, 31-годишен мъж, който работи във фабрика за консерви в Тайланд, споделя, че е решил да работи в чужбина, защото е искал да „се дистанцира от политиката и хаоса в Мианмар, предизвикани от военния преврат“.

„Но за съжаление все още сме обвързани с абсурдни правила, които биха им помогнали да се сдобият с чужда валута“, казва той, с когото Bloomberg се свързва чрез организация за трудови права, базирана в Тайланд. „Нямаме друг избор, освен да изпращаме пари.“

Още по темата

Смъртоносното земетресение дава шанс на хунтата да заздрави властта си в Мианмар

Хунтата в Мианмар ще бори икономически неволи със своя криптовалута

Валутни машинации

Според активисти, в началото банките извършват превръщането на паричните преводи по курсове под пазарните. По този начин те извличат допълнителна стойност, но оттогава са се приближили до пазарните цени, което намалява загубите за мигрантите, като в същото време продължават да насочват чуждестранната валута към регулирани канали.

Валутата на страната също е обект на голяма разлика между официалните курсове и значително по-слабия курс на черния пазар – често срещана ситуация в държави със строг контрол върху капитала.

От август 2022 г. киатът се търгува в тесен диапазон около 2100 за долар на официалния пазар, докато централната банка го фиксира на около 3600. Извън официалните канали той се срива през този период до около 4200 в момента.

Нарушение на човешките права

Макар че паричните преводи са критичен източник на валута за много развиващи се икономики, правозащитни групи твърдят, че системата в Мианмар, която обвързва задължителните преводи с подновяването на паспортите, може да представлява нарушение на човешките права.

„Отказът на дадена държава да издаде паспорт или да удължи валидността му на основание на неясни и общи съображения за националния интерес или административни мерки може да представлява нарушение на правото на свободно придвижване на съответното лице и на възможността му да си изкарва прехраната“, заяви Джо Фрийман, изследовател по въпросите на Мианмар в Amnesty International, който призова за преразглеждане или отмяна на тази политика.

Международната организация на труда предупреди, че правилата могат да подтикнат работниците към незаконни системи за превод на пари, известни като „хунди“, които са забранени, докато някои мигранти твърдят, че тази политика влошава и без това трудната икономическа ситуация.

„Борим се да свържем двата края, особено когато трябва да вземем болничен или не можем да работим извънредно“, заяви 29-годишният Мио Ко Оо, който също работи в Тайланд, в фабрика за преработка на морски дарове. „Би било чудесно, ако ни позволят сами да разполагаме свободно с трудно спечелените си пари.“

Още по темата

Кая Калас: Автократичните управници се обединяват

Китай има специален достъп до редкоземни елементи — от Мианмар