Дълг, инфлация, политика: Британските облигации понасят троен удар

Докато британският премиер Киър Стармър бавно губи съюзници в правителството и се бори за оцеляването си, ескалиращата политическа драма оказва нов натиск върху пазара на облигации, който вече е засегнат от дълбоко вкоренените фискални и икономически проблеми на страната.

Доходността по дългосрочните държавни облигации е на най-високото си ниво от десетилетия и е по-висока от тази на всички страни от Г-10. Последният скок дойде, тъй като Стармър се сблъска с нарастващи призиви за оставка, след като партията му беше победена на местните избори миналата седмица.

Инвеститорите са притеснени, че нов лидер на лейбъристите ще бъде по-ляво ориентиран и, което е от решаващо значение, би могъл допълнително да разхлаби фискалните правила, които възпират настоящата администрация да харчи повече и да добавя още повече към купчината дълг.

В необичаен обрат на събитията, пазарът на дълг може всъщност да работи в полза на Стармър. Така наречените „бдители на облигациите“ често се възприемат като врагове на правителствата на Обединеното кралство, като определят ограничения върху фискалната щедрост и дори помагат за свалянето на лидери, най-вече на Лиз Тръс през 2022 г.

Сега, тъй като доходността се покачва, това се отразява на домакинствата под формата на по-скъпи лихвени плащания по ипотеки и кредитни карти. Членовете на лейбъристите може да не са склонни да отстранят Стармър, ако се страхуват от опасен скок в разходите по заеми, което дава на избирателите повече причини да отхвърлят партията.

В по-широк план, последната нестабилност е пореден епизод в напрежението между желанието на политиците да харчат и многократния отпор на пазара на облигации. Особено след сътресенията около мини-бюджета на Тръс, които доведоха до рекордно ниско ниво на паунда и скока на доходността на облигациите, Обединеното кралство вече никога не се чувства особено далеч от криза. Далеч от ежедневните колебания в цените на активите, изглежда има неумолим импулс към поредния фискален сблъсък в някакъв момент между правителството и пазара.

Политиката е само един елемент в комбинацията за пазара на облигации. С коефициента на дълга на Великобритания над 90% от БВП и нарастващата инфлация, инвеститорите имат много причини да се отнасят с повишено внимание към активите на Обединеното кралство.

„Простата реалност е, че този последен натиск, в дълга поредица от политически катаклизми, само допълва мнението, че без значение кой е на власт, без значение от политическите му убеждения, изглежда няма надежден план за възстановяване на финансите на страната“, каза Мат Кернс, ръководител на стратегията за фиксиран доход в Rabobank. „Британските облигации ще останат под натиск, независимо от днешния резултат.“

^{Доходността по британските облигации достигна най-високото си ниво от 1998 г. | Дългосрочните облигации са под натиск, тъй като премиерът Стармър е изправен пред нарастващи призиви за оставка}

Доходността по 30-годишните британски облигации, която е по-чувствителна към политически и фискални рискове, отколкото по-кратките падежи, се покачи над 5,80% във вторник, ниво, невиждано от 1998 г. Тя затвори на около 5,77%, докато паундът падна както спрямо щатския долар, така и спрямо еврото.

Тъй като разпродажбата на валута повишава разходите по заеми, правителството ще трябва да харчи още повече. Скокът от 20 базисни пункта на 10-годишната доходност от петък добавя приблизително 2 милиарда паунда към сметката за лихви по дълга до края на десетилетието, според Bloomberg Economics.

Тази поредна политическа криза в Обединеното кралство идва във време, когато пазарите на облигации в световен мащаб са ударени от енергийния шок, предизвикан от войната в Близкия изток.

Това е особено проблематично за Обединеното кралство, където инфлацията вече беше по-стабилна, отколкото в други региони, което сочи към предстоящи повишения на лихвените проценти. Това е обрат от очакваните намаления в началото на годината. Меган Грийн, експерт по лихвени проценти в Банката на Англия, заяви през последните дни, че рисковете за инфлацията са „изцяло нагоре“.

^{Разходите за дълг сега поглъщат 9% от всички държавни разходи на Обединеното кралство | Великобритания харчи 110 милиарда паунда годишно за обслужване на дълга си от 2,9 трилиона паунда}

Настоящите пазарни колебания са далеч от крайностите, наблюдавани след мини-бюджета на Тръс, но това събитие засили позицията на пазара на държавни облигации като фискална полиция на Обединеното кралство.

Но за някои инвеститори това подкопава аргументите за закупуване на държавни облигации, тъй като изисква способността да се понася почти постоянен политически риск и пазарната нестабилност, която неизбежно създава.

Стармър и неговият министър на финансите, Рейчъл Рийвс, определиха своята програма чрез ангажимент към самоналожени фискални правила, предназначени да уверят инвеститорите, че няма да вземат твърде много заеми. Тази позиция ограничи способността на правителството да харчи толкова щедро за обществени услуги, колкото биха искали мнозина в Лейбъристката партия, подхранвайки недоволството сред законодателите и избирателите.

Дори докато премиерът се бореше за поста си във вторник, пазарите се опитваха да анализират потенциалните последици за държавните облигации и други активи на Обединеното кралство.

„Опасността тук, това е риск от опашката, е, че Стармър може да бъде заменен от някой, който е по-ляво ориентиран, който се опитва да повиши данъците и заемите, да добави повече регулации към икономиката и след това да влоши както инфлацията, така и фискалните перспективи“, каза Калъм Пикеринг, главен икономист на Peel Hunt, по телевизия Bloomberg. „Това е, което се отчита днес.“

^{Държавният дълг е на нива, наблюдавани за последно в началото на 60-те години на миналия век}

Сред вероятните кандидати на Лейбъристката партия, министърът на здравеопазването Уес Стрийтинг се смята за един от най-пазарно ориентираните заместници.

Друг кандидат, Анджела Рейнър, се опита да увери инвеститорите, че Лейбъристката партия ще държи твърдо държа публичните финанси. Но преди това тя водеше бунт на кабинета срещу плановете на Рийвс да намали разходите за социални помощи.

Мнозина също очакват предизвикателство от кмета на Манчестър Анди Бърнам, който преди това обеща да увеличи заемите и заяви, че страната е „в плен на пазарите на облигации“.

В момента пазарите за залагания го фаворизират да получи поста, въпреки че ще трябва да намери път към парламента, тъй като не е действащ депутат.

„Проблемът за пазара в момента е несигурността. Сега очевидно има три лагера, които се борят за контрол - Стармър, Бърнам и Стрийтинг“, каза Даниел Лоуни, ръководител на отдела за фиксиран доход в Mediolanum International Funds. „Най-добрият сценарий за облигациите е Стармър да остане, вторият най-добър е ранно лидерско предизвикателство и Стрийтинг да спечели, а най-лошият е Бърнам. Но Бърнам е с най-ниска вероятност в момента.“

Още по темата

Паундът поевтиня, а доходността по британския дълг достигна 28-годишен връх

Бунт в Лейбъристката партия засилва натиска върху Стармър

Найджъл Фараж не е толкова недосегаем, колкото си мисли

Съперниците на Стармър планират бавен преврат след изборния крах