Европа изнася шпионски софтуер за нарушители на човешките права

Европейски компании са продавали спорни технологии за наблюдение на държави, известни с нарушения на човешките права, показва нов доклад.

Според доклада, публикуван във вторник от Human Rights Watch, тези констатации сочат, че въведените през 2021 г. регулации на Европейския съюз за ограничаване на износа на подобни технологии не се прилагат правилно.

Базираната в Ню Йорк неправителствена организация е получила търговски данни и е установила, че поне шест държави членки на ЕС - включително България, Чехия, Дания, Финландия и Полша - са продавали технологии за наблюдение на повече от две дузини държави с документирана история на нарушения на човешките права, включително репресии срещу активисти и журналисти.

Още по темата

AI под наблюдение: Американските регулатори анализират вредите от технологията

Планове на Франция за наблюдение с AI камери разбуниха духовете

Регулациите на ЕС са под въпрос

Световният пазар на търговски шпионски софтуер и други инструменти за наблюдение нарасна през последните години, движен от увеличеното търсене от страна на правителства, дори на фона на международно възмущение, предизвикано от шумни скандали със злоупотреба с такива технологии.

Европа затегна контрола върху износа на шпионски софтуер, като въведе задължителни оценки на риска на клиентите преди продажба, но прилагането на тези правила е било непоследователно, се казва в доклада на Human Rights Watch.

„Европейски технологии за наблюдение получават лицензи за износ към държави с дълга и добре документирана история на използване на подобни технологии за нарушаване на права, което създава сериозен риск те да бъдат използвани от тези правителства за шпиониране на журналисти, активисти и други критични гласове“, каза Зак Кембъл, старши изследовател в Human Rights Watch. „Очевидно е, че европейските институции, които би трябвало да контролират този износ, не успяват да го направят.“

„Европейската комисия отдава голямо значение на въпроса за кибертехнологиите за наблюдение, поради което ЕС значително засили контрола върху износа на такива продукти“, заяви говорител на изпълнителната власт на ЕС. Контролът върху износа, който се прилага от държавите членки, трябва редовно да се актуализира, за да се „приспособява към развиващите се рискове и заплахи за сигурността“, добави говорителят.

Данните, анализирани от Human Rights Watch, не уточняват имената на компаниите, произвели технологиите за наблюдение, нито разкриват конкретните крайни потребители в държавите получатели. Организацията е получила експортните записи чрез искания за достъп до информация, които дават само частична картина на продажбите в рамките на блока. Няколко европейски държави, за които се твърди, че са известни износители на оборудване за  - включително Франция, Германия, Гърция, Италия и Испания - са отказали да предоставят своите данни.

България и Полша сред посочените държави

Според доклада България е изнесла различни технологии за наблюдение на власти в повече от 20 държави, включително Азербайджан, Обединените арабски емирства, Виетнам, Уганда и Йордания. Тези държави получават ниски оценки за свобода според неправителствената организация Freedom House, която следи политическите права и гражданските свободи по света.

Изнесените от България технологии са включвали „софтуер за проникване“ - термин, използван за описание на шпионски софтуер, който правоохранителните органи използват, за да проникват тайно в телефони или компютри - както и инструменти за „прихващане на телекомуникации“, които позволяват на властите да подслушват телефонни разговори.

България е дом на известна компания за технологии за наблюдение на име Circles, която продава продукти, използвани за проследяване на мобилни телефони, и преди е била свързана с израелската компания за шпионски софтуер NSO Group, според доклада. Не е ясно дали именно Circles носи отговорност за износа, посочен от Human Rights Watch.

Представители на Circles не са отговорили на запитвания за коментар. Представител на българското правителство е заявил в позиция до Human Rights Watch, че страната „поддържа последователна политика на нулева толерантност към злоупотреби и стриктно следи спазването на установените правила“.

Освен това Полша е одобрила продажбата на системи за подслушване на телефони на Руанда - която също има ниска оценка за свобода - през 2023 г., се посочва в доклада. Представител на полското правителство е заявил пред Human Rights Watch, че страната взема предвид „риска от възможна злоупотреба със стоки в трета държава“, преди да одобри износ. В случая с продажбата на Руанда представителят е добавил, че „такъв риск не е бил установен“.

Докладът поставя под съмнение ефективността на новите правила

През 2021 г. ЕС прие ново законодателство, регулиращо продажбата на технологии за наблюдение. Това стана след поредица от скандали, свързани с европейски компании, които са доставяли шпионски инструменти на правителства в Близкия изток и Северна Африка, а властите там са ги използвали срещу критици.

Human Rights Watch заяви в доклада си, че констатациите показват, че регулациите на ЕС „не са успели да предотвратят попадането на опасни технологии за наблюдение в ръцете на хора с история на използването им за нарушаване на права“.

Още по темата

Видеонаблюдението е новото бойно поле в междусъседските войни

Сателитните технологии за наблюдение на горите скараха индустрията и Брюксел