Какво представлява смъртоносният хантавирус и как се е разпространил на круиз

Трима души са починали, а няколко са хоспитализирани след огнище на борда на Hondius

8 May 2026 | 08:26
Автор: Джейсън Гейл
Редактор: Ивета Червенякова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • Инфекциите с хантавирус обичайно се свързват с контакт с гризачи в селски райони, а не на кораби
  • Симптомите могат да се появят до осем седмици след заразяване, което затруднява проследяването на контактите
  • Няма специфично лечение или широко достъпна ваксина срещу хантавирус
  • Властите разследват дали заразяването е станало на кораба или по време на престои на сушата

Серия от инфекции с хантавирус, свързан с круизен кораб в Атлантическия океан, доведе до смъртта на трима души и тежко заболяване на още няколко, което предизвика предупреждение от Световната здравна организация и повдигна въпроси как рядко заболяване, пренасяно от гризачи, може да се разпространи в толкова необичайна среда.

Огнището на заразата е възникнало на борда на Hondius, кораб за полярни експедиции, плавал от Аржентина към Европа. Пътници и членове на екипажа са развили тежки респираторни симптоми, като част от тях са били транспортирани до болници в Южна Африка и Нидерландия. Властите все още разследват как вирусът е бил предаден на борда.

Ето какво трябва да знаете за хантавируса и рисковете, свързани с това огнище на зараза.

Какво представлява хантавирусът?

Хантавирусите са група вируси, пренасяни от гризачи, които могат да причинят тежки заболявания при хората. В зависимост от щама те могат да предизвикат белодробен синдром, причинен от хантавирус, който засяга белите дробове, или хеморагична треска с бъбречен синдром, която засяга бъбреците.

Макар инфекциите да са редки, те могат да протичат тежко. При някои форми на белодробния синдром смъртността достига 40% или повече.

Какво се знае за огнището на круизния кораб?

Появата на вируса се свързва с кораба Hondius, на чийто борд е имало около 150 пътници по маршрут със спирки в Антарктида и отдалечени острови в Южния Атлантик.

Първият известен случай е на 70-годишен пътник, при когото са се появили симптоми, включително висока температура и стомашно-чревно неразположение, преди да почине, докато корабът се е приближавал към остров Света Елена.

Неговата 69-годишна съпруга впоследствие също се разболява и умира в болница в Южна Африка. Германска пътничка е починала на борда на 2-ри май.

Два потвърдени случая са хоспитализирани в Йоханесбург и Цюрих, а допълнителни предполагаеми случаи, включително трима евакуирани на 6-ти май, все още се разследват.

Как се разпространява хантавирусът?

Вирусът се предава основно от гризачи към хора. Заразяването обикновено става при вдишване на частици, замърсени с урина, екскременти или слюнка на гризачи, най-често в затворени или слабо проветрени пространства.

Вирусът може да се предаде и чрез директен контакт със замърсени повърхности или, по-рядко, чрез ухапване от гризач.

Предаването от човек на човек е изключително рядко, въпреки че един щам, известен като Andes hantavirus и разпространен в Южна Америка, е показал способност да се предава между хора при ограничени огнища.

Щамът Andes е идентифициран поне в два от случаите, свързани с круиза, повдига вероятността от предаване сред близки контакти.

Това прави случая на круизния кораб необичаен, тъй като излагането на вируса по-често се свързва със селски райони или открити пространства, където хората влизат в контакт с местообитания на гризачи.

Какви са симптомите?

Ранните симптоми често наподобяват грип и включват висока температура, отпадналост, мускулни болки и главоболие. Пациентите могат да изпитват също гадене, повръщане и болки в корема.

При тежки случаи състоянието може бързо да прогресира до респираторен дистрес заради натрупване на течност в белите дробове, което е характерен белег на белодробния синдром, причинен от хантавирус.

Пациентите може да се нуждаят от интензивно лечение, включително кислородна терапия или изкуствено дишане.

Латентният период варира от около една до осем седмици след излагане на вируса.

Защо това буди тревога?

Инфекциите с хантавирус са редки и обикновено се появяват като единични случаи, а не като клъстери, особено в контролирана среда като кораб.

Случаят повдига въпроси къде е настъпило заразяването - дали по-рано по време на пътуването, например при слизания на сушата, или на самия кораб.

Тъй като симптомите могат да се появят седмици след заразяването, някои пътници може да са пътували между различни дестинации, преди да се разболеят, което усложнява проследяването на контактите и ограничаването на потенциалното разпространение.

Според Associated Press, позовавайки се на аржентински представители, участващи в разследването, нидерландската двойка може да се е заразила при посещение на сметище в Ушуая, Аржентина, преди качването на борда.

Затворената среда на круизния кораб също усложнява реакцията на властите, включително изолирането на пациентите, евакуацията на заболелите и предотвратяването на по-нататъшно разпространение.

Заболяването привлече по-широко обществено внимание миналата година, след като Бетси Аракава, съпруга на актьора Джийн Хекман, почина от белодробен синдром, причинен от хантавирус, в Ню Мексико.

Според властите Хекман е починал дни по-късно от сърдечно заболяване, като болестта на Алцхаймер е била съпътстващ фактор.

Има ли лечение или ваксина?

Няма специфично антивирусно лечение или широко достъпна ваксина срещу инфекции с хантавирус. Лечението е основно поддържащо и е насочено към овладяване на симптомите и усложненията, като ниски нива на кислород или отказ на органи.

Ранната медицинска намеса подобрява изхода от заболяването, особено при тежките респираторни случаи.

Какво предстои?

Световната здравна организация съобщи, че координира действията си с националните власти и оператора на кораба за овладяване на заразата, включително медицински евакуации и оценка на риска за пътниците и екипажа.

Очакват се допълнителни данни, след като лабораторните изследвания потвърдят нови случаи и разследващите установят как се е разпространил вирусът. Изводите могат да окажат влияние върху начина, по който здравните власти оценяват риска при подобни туристически пътувания в бъдеще.